Нашето интервю със Силвия Петрова - младата авторка на фентъзи поредицата "Зеницата на смъртта"
Първите два тома се появиха на този свят през лятото на тази интересна 2012-та година. А премиерата им се състоя на 26-ти септември, на която успяхме да присъстваме и ние. Там се запознахме и със самата авторка... Е, не е трудно да се досетите какво впечатление ни е направила, щом решихме да я интервюираме. :)
"Подкрепата на близките за мен е всичко."
Да започнем с нещо по-различно от обикновено: Спомняш ли си първото си произведение? :)
Първото ми произведение беше стихотворение, но за жалост вече не си спомням нито името му, нито какво ме е вдъхновило да го напиша.
Как реши да станеш професионален писател?
Амбицията да покажа на определени хора, че и в България можеш да следваш мечтите си, свързани с изкуството, и да ги достигнеш, независимо колко е трудно. Много творци са го правили преди мен и много ще го направят след мен.
От къде черпиш вдъхновение?
От филми, макар да не ми остава много време за тях, от природата и нейната своенравност. Понякога и картинките по сайтовете спомагат за раждането на някоя идея. От цялата литература, която съм изчела до сега. Винаги съм се възхищавала на Толкин. Четейки неговото творчество оставам с усещането, че този човек е живял в Средната земя не само духом, а и тялом. Често си задавах въпроса възможно ли е и аз да откъсна съзнанието си от нашия физически свят и да го потопя в един свой измислен. Накрая смелост да опитам почерпих от вярата на един приятел в мен. По това време четях Джордж Мартин и се дивях на умението му да съчетае така добре онова мрачно средновековие с фентъзито. Следващият извор на вдъхновение на моите първи крачки в писането е Реймънд Фийст. Бях впечатлена как описва борбата на две момчета със застигналите ги обрати на живота, без самите те да съзнават, че тази борба е пътят към сбъдването на мечтите им.
Лесно ли успяваш да съчетаеш професията и семейството? Според теб колко важна е подкрепата на близките за един артист като теб, независимо от сферата на творчество?
Никога не е лесно, знаейки, че пренебрегвам сина си и мъжа си, за да отделя един час, в който да пиша. Друг неблагоприятен фактор е, че ходя на работа и трябва по най-рационалния начин да съчетая семейство, работа и писане. Подкрепата на близките за мен е всичко.
А сега да хвърлим поглед и към историята на "Зеницата на смъртта" - можеш ли да я опишеш в ... да кажем 5 думи?
Пет думи никак не стигат да се опишат хиляда и двеста страници. Пет изречения биха ме устроили повече. Това е епос, разказващ за историята на един свят, в който неправдата се шири навред и мачка слаби и силни. Избраните защитници на този свят са изправени пред вълната, надигнала се да ги помете с едно единствено оръжие – надеждата. Тук ще си позволя да вмъкна един цитат от втората книга:
"Не, защитниците нямаха шанс. Съпротивата бе безсмислена, ала упоритата човешка раса никога не можеше да приеме загубата си така лесно. Трябваше да напоят земята със собствената си кръв, преди да се примирят с неизбежното, и въпреки страха си от смъртта седяха на бойните позиции, облени в пот и разтреперани, заради волята, клетвите им, любовта към близките им, жалката надежда – всички те се жертваха сплотени – лице в лице с огромния и силен враг."
Силен цитат... Предполагам имаш любима раса?
Имам. Тъмните елфи са ми слабост. Пристрастията ми се родиха от една игра Lineage 2, но това беше само един малък зародиш. Докато създавах първите си тъмноелфически персонажи, усещах, че хлътвам все повече и повече. Самото описване на подземните им градове ми даваше усещането за повече мистика, отколкото при изграждането на другите раси. Като цяло тъмните ми елфи се доближават по шаблон единствено до тези на Салваторе, но приликата започва и свършва с подземната обител и белите коси. Оставям читателя да прецени останалото.
А може би герой?
Мисля, че с най-много любов съм изградила образите на:
Кринс – наполовина вампир, наполовина тъмен елф, един от водачите на братството на сребърните вълци.
Сирманел – Върховният повелител на некромантите.
Калдин – водачът на ордена на Кървавите ками.
Линая – момичето, което се озовава в центъра на сблъсъка.
Терхезен – прокуденият на земята бог.
Дарзал – мистикът на тъмните елфи.
Трудно ми е да посоча най-любим образ сред тях.
Какво могат да намерят читателите в книгата ти - битки, интриги, любов или от всичко по много?
Битки и интриги има в промишлени количества, магия - също, а любовта е до толкова, колкото ми позволява жанрът – да остане фентъзи, а не да се превърне в любовен роман. Както подобава за повечето фентъзита, магията не е една. Тя е светла, тъмна и божествена. И с трите вида може да се гради зло и добро. Пример: некромантите в „Зеницата на смъртта” се потапят в мрака, овладяват го, за да не му позволяват да се разстила безконтролно сред светлината.
Благодаря ти за това интервю. Сега давам думата на теб, ако желаеш да ни споделиш нещо:
Ще използвам поканата, за да изкажа за пореден път благодарности.
Искам да благодаря на съпруга ми Дамян Петров затова, че наравно с мен се бори за мечтата ми. Благодаря на Весела Люцканова за подкрепата и на Вихра Манова за прекрасната работа по тези хиляда и двеста страници. Без тях двете и съпруга ми „Зеницата на смъртта” щеше да си остане просто един файл, красящ декстопа на лаптопа ми. Изказвам благодарности на Александър Драганов и Калина Митова за написването на двете чудесни ревюта в сайта Цитаделата и блогът lunarsacraments.blogspot.com.
Благодаря на Благовеста Касабова за невероятното представяне на книгата на премиерата, на Росица Койчева, която също представи мен и творчеството ми в много добра светлина, и на всички, които намериха време и желание да присъстват на това важно за мен събитие, както и на вас от Фентъзи ЛАРП Център за интервюто.
Коментирай от FB/G+ профил