Fantasy & LARP Center

Меню
  • Начало
  • Кино & TV
  • Книги
  • Събития
  • Конкурси
    • За фентъзи разкази
    • "Зимата идва"
    • "Магията на пролетта"
    • "Лятна буря"
    • "Сърцето на есента"
    • "Полъх от Севера"
    • "Послания от изток"
    • "Забравения запад"
    • "Песента на Юга"
    • Други разкази
  • Игри
  • ЛАРП
    • Какво е ЛАРП?
    • Видове
    • Правила
    • Светове
    • Как се прави..
      • Герой
      • Оръжия
      • Костюми
      • Аксесоари
  • Галерия

Fantasy & LARP Center

Магията е в теб!

Магията е в теб!

  • Начало
  • Кино & TV
  • Книги
  • Събития
  • Конкурси
    • За фентъзи разкази
    • "Зимата идва"
    • "Магията на пролетта"
    • "Лятна буря"
    • "Сърцето на есента"
    • "Полъх от Севера"
    • "Послания от изток"
    • "Забравения запад"
    • "Песента на Юга"
    • Други разкази
  • Игри
  • ЛАРП
    • Какво е ЛАРП?
    • Видове
    • Правила
    • Светове
    • Как се прави..
      • Герой
      • Оръжия
      • Костюми
      • Аксесоари
  • Галерия
  • Начало
  • Конкурси
  • "Послания от изток"
  • "Приказки за Юнаци и злодеи: Саша" от Александр Король и Калин М. Ненов

"Приказки за Юнаци и злодеи: Саша" от Александр Король и Калин М. Ненов

Детайли
Категория: Послания от изток
Публикувана на 01 Септември 2014
  • конкурси
  • разкази
  • фентъзи
Сподели с приятели:

Участват в Конкурс за фентъзи разказ "Послания от изток"

~~~

Саша и Кал

Толкова много за казване, Саша...
Но ще ни стигне ли времето?

– Елфите са последните хора, които намерили начин да не умират. Това била тяхната грешка. После те намерили начин да умрат и го ползвали. Сега те вървят по-нататък. Елфите са оставили за хората потоците на Живота. Те действат и хората могат да живеят около сто години. Ако потоците бяха по-силни, то хората биха живели повече, но това сега е невъзможно, тъй като Земята е много слаба. Потоците свързват Земята с други светове, които също са станали слаби. Такива като вас умират, умират, защото използват своите потоци твърде бързо... Како? Какичко? Слушаш ли ме?

– ... А? Прощавай, Саша. Бях се отнесла...

– A добре ли си? Изглеждаш все едно те боли, ама не знаеш къде точно.

– О... Добре съм, Слънчице. Вече се целя. Но ти не се тревожи за мене. Продължавай, моля те. Разкажи ми... разкажи за драконите.

– Ааа, драконите! Те винаги са помагали на хората. Те са техни защитници. Те много обичали хората и дружили с тях. Когато хората започнали да ги убиват, драконите се подчинили, макар че можели и те да почнат да убиват. Те съхранили себе си в паметта на хората и сега, макар и малко, но помагат на хората оттам. Тяхната помощ е в това, че те са много умни и могат да подсказват какво се знае в света и какво не. Драконите никога повече няма да се появят на Земята, защото са станали прекалено умни за нея.

– Аз... змеица ли съм, Саша?

– Какичко? Ти си си човек. Тялото ти е човешко. Питаш по човешки.

– Зная, зная, Слънчице. Аз съм си човек, ти си гостенче направо от звездите...

– Но понякога си като конче.

– Ммммм.

– Да. И като вееш гриви.

– Ммммм!

– Хихихихи!

– До звездите... ще летим ли? Има ли там място и за нас?

– Вие рядко ще летите, защото няма да бъде нужно да го правите често. Ако хората полетят, те ще останат там, където са отлетели. Човекът може да има само един дом.

– А... да няма ни един? Може ли?

– Како Юне – как така човек да няма дом? Да си няма свое място ли? Нито мама, нито татко, нито приятели?

– Да... И да му е самотно.

– Може да унищожите своя дом. Ако почнете война.

– Някаква... различна ли? Ние всеки ден воюваме, всякак и навсякъде...

– Вие, хората, владеете странна енергия, която не разбирате. Тя може да убива.

– Разкажи ми... още.

– Това е „тея“, изглежда като кълбо с три пръстена. Пръстените се въртят по-бързо от... другите неща.

– Другите неща? На какво приличат?

– Уф, не мога да ги обясня... Знаеш ли какво е„албис“?

– Не, не зная.

– Нищо, не се тревожи. Ще разбереш. Ти ще разбереш – това го знам. Енергията „тея“ идва от Слънцето на равни паузи време. Разпределя се по Земята и не само по нея. Най-вече на Сатурн. Такава енергия има и на другите планети.

– ... Как ще разбера, Слънчице? Не знам дали някога ще имам знанията.

– Знанията си съществуват самички в света, където живеем ние. Извън света знания няма. Те се създават от тези, които създават живота на звездите и планетите. Трябва да умеете да ползвате знанията. Сега ние дойдохме да ви обясним и да ви научим как да го правите. След това ние ще си отидем и хората ще го правят сами. Земята притежава цяла Книга на Знанията. Хората малко я ползват. Пречи им това, че те не умеят да четат. Книгата е „написана“ на език, който хората са разделили. Сега е нужно отново да го съберат.

– Как да го съберем?

– За да се променят хората, нужно е те да отстранят това, с което са разделили света. А и мнозина се смеят, когато им говориш сериозно. Това също пречи. И не бива да се забравя бързо, после става трудно да си спомниш.

– Тук напълно те разбирам, Саша. Бързи сме в забравянето, лесни сме в преправянето... Защо сме такива, Сашенце?

– Хората спят. Това е болен сън. По-рано хората са били други. Аз понякога се боя от хората. Много от тях са зли и неприятни. Те не знаят това, но аз го виждам. От тях се боят и моите приятели. Но не всички хора са такива. Когато са ги довели тук, те са били съвсем други. Аз съм ги виждал такива. Те са хубави и добри! Затова аз много ги обичам!

– О! Ела тук, Слънчице! И аз те обичам – много, много, много! Мммммм!

– Хахахаха! Хайде пак! Завърти ме пак, како!

– Мммммммммм!

– Хихихихихи! Какичко...

– Какво е? Нещо лошо ли?

– Насам идват зли хора. Чакай... не са много близко още – но ще дойдат. Искат да ме вземат...

– Ще те пазя, Слънце наше. Пей и Ян, и Морд, и Артибас, Зи, и Юна Мъничката, Ал... всички ще те пазим.

– Те са много, како Юне... Идват заедно, и искат да разберат всичко, което знам. А после да направят оръжия и да намислят нови начини да ви подчинят. Теб и Пей, и Ян, и Ал...

– Няма да им се дадем, Слънце.

– И ще ме боли. Страшно ще боли, какичко... Страх ме е...

– Няма да те даваме на никого, Саша. Вече призовах останалите. Ние... също се подготвяме отдавна.

– Зная, какичко... Но ме е страх.

– Мммммммм!

– Хихихихи...

– Колко още време, Саша? Колко, докато пристигнат?

– Малко, какичко.

– Стига ли да ми разкажеш още?

– О, това ли? Питай ме.

– Как сме разделили света си, Слънчице?

– Станали сте слаби. Слабият търси силния, а силният – слабия. Тези, които са заселвали хората, не са мислили, че те ще започнат да воюват за света, който просто са им подарили. Те го мислят за свой. А той и сега е техен. На мен мама също ми подаряваше хубави играчки. Мама...

– Слънчице... недей... Ела тук. Мммммм...

... И... сега? Какво виждаш, един завой по-нататък? Преход?

– Това не е преход. Това е Изменение. Такова изменение не се случва за първи път. Аз не мога да назова точна дата, защото хората ще започнат силно да се вълнуват и ще направят грешки.

– А по-безопасно ли е да ги държим, без да знаят?

– Най-добре е да не разбира никой, освен тези, които могат да бъдат полезни в случващото се. Останалите ще пречат, защото тяхното разбиране е твърде бавно.

– Сигурен ли си... че аз не съм от тях? От останалите? Тези, твърде бавните?

– Како Юне... Моля те, не спирай да ме гушкаш...

– Извинявай, Сашенце. Ммммммм!

– Хахахаха!

– Добре... а нашата роля каква ще е? На разбиращите?

– Тези, които знаят за това, което ще се случи, ще бъдат ползвани. Голямата Светлина – ох, дали не е по-точно Големият проблясък? – ще им даде сигнал. Те обезателно ще го чуят, видят и разберат. Останалите нищо няма да разберат. Времето за обучение отмина. Тези, които са се учили добре, ще бъдат полезни. Останалите ще наблюдават. Главната сила на тези, които са се учили добре, е умът. Силата на ръцете и краката няма да потрябва. Такава сила въобще няма да бъде нужна. Хората ще отпадат. В това време трябва да им се помага, иначе ще останат твърде малко. Аз не мога да кажа какво ще е нужно да се прави. Това ще стане известно при Проблясването.

– Колко... малко може да останат... да останем, Саша?

– Ще загинат 91,76843561444444 процента от хората.

– .........

– Какичко? Како Юне? Добре ли ти е?

– Нищо... Нищичко ми няма, Слънчице... Просто... лекичко залитнах.

– Няма нищо, како. Аз ще те държа сега. Ммммммм!

– Слънчице... :)

– :)))

– И все пак... все пак нещо би ли препоръчал, мъничък титане? Нещо да направим, за да се подготвим по-добре? Да складираме храна?

– Тя няма да ви спаси. Това ще продължи дълго. Храните ще се развалят. Вие трябва да живеете както обикновено и нищо да не очаквате, а просто да знаете за това. Това е една част от вашия живот, за която вие ще бъдете готови. А ако умрете, това няма да е страшно. Не се бойте. Како Юне, ти боиш ли се?

– Не, Слънчице. От умирането – не. Но не зная... как бих продължила без приятелите.

– Те ще бъдат...

– ... пак там – пак с мен – само че различни. По различен начин. Ако сме болели заедно, ако сме се смели заедно достатъчно...

– Да, какичко. Ти разбираш това „заедно“ по-добре от мен. Любовта е ваша сила. Ние много я харесваме, но не можем да я преживяваме като вас.

– Ха! Не можете! Я пак ми ела насам! Ммммммммм!

– Хохохохохо! Ка-кич-ко! За-ви-ва-ми-се-свят!

– Хихихи... Ама инак си голям умник, м? Пратеник на Космоса, хаха. Ех, с тез твоите очи, може и сам Бог да те е пратил.

– Какичко, Бог...

– Шшшшшшт! Помълчи, умниче мое! Май ги чувам, „гостите“ ни. А ти виждаш ли онез криле, зад билото?

– Ян ли е това? Така ли изглежда един змей?

– Само щом настане време за война. Дръж се, Слънце наше, здравата сега.

Време е настало, време на промени...

 

Ммммммммммм!

 

***

Виж как се е класирал този разказ в конкурса ТУК.

Сподели с приятели:

Добавете коментар

Коментирай от FB/G+ профил

   

Защитен код
Обнови

Изпратете
Отмени
JComments

Реклама

Последни статии

Защо няма вести от нашия край на Вселената

в Събития

Март 01, 2022

Защо няма вести от нашия край на Вселената

3000 страници с истории за позитивно бъдеще - безплатна е-ФантAstika

в Книги

Април 13, 2020

3000 страници с истории за позитивно бъдеще - безплатна е-ФантAstika

Изгревът на следващото - конкурс за възможното позитивно бъдеще

в Конкурси

Април 06, 2020

Изгревът на следващото - конкурс за възможното позитивно бъдеще

Зареди още Стигна края

Информация

За нас 
Политика за лични данни

© 2025 Fantasy LARP Center

♥  Design by KrisTiana Tosheva.