Участват в Конкурс за фентъзи разказ "Послания от изток"
~~~
Саша и Кал
Толкова много за казване, Саша...
Но ще ни стигне ли времето?
– Елфите са последните хора, които намерили начин да не умират. Това била тяхната грешка. После те намерили начин да умрат и го ползвали. Сега те вървят по-нататък. Елфите са оставили за хората потоците на Живота. Те действат и хората могат да живеят около сто години. Ако потоците бяха по-силни, то хората биха живели повече, но това сега е невъзможно, тъй като Земята е много слаба. Потоците свързват Земята с други светове, които също са станали слаби. Такива като вас умират, умират, защото използват своите потоци твърде бързо... Како? Какичко? Слушаш ли ме?
– ... А? Прощавай, Саша. Бях се отнесла...
– A добре ли си? Изглеждаш все едно те боли, ама не знаеш къде точно.
– О... Добре съм, Слънчице. Вече се целя. Но ти не се тревожи за мене. Продължавай, моля те. Разкажи ми... разкажи за драконите.
– Ааа, драконите! Те винаги са помагали на хората. Те са техни защитници. Те много обичали хората и дружили с тях. Когато хората започнали да ги убиват, драконите се подчинили, макар че можели и те да почнат да убиват. Те съхранили себе си в паметта на хората и сега, макар и малко, но помагат на хората оттам. Тяхната помощ е в това, че те са много умни и могат да подсказват какво се знае в света и какво не. Драконите никога повече няма да се появят на Земята, защото са станали прекалено умни за нея.
– Аз... змеица ли съм, Саша?
– Какичко? Ти си си човек. Тялото ти е човешко. Питаш по човешки.
– Зная, зная, Слънчице. Аз съм си човек, ти си гостенче направо от звездите...
– Но понякога си като конче.
– Ммммм.
– Да. И като вееш гриви.
– Ммммм!
– Хихихихи!
– До звездите... ще летим ли? Има ли там място и за нас?
– Вие рядко ще летите, защото няма да бъде нужно да го правите често. Ако хората полетят, те ще останат там, където са отлетели. Човекът може да има само един дом.
– А... да няма ни един? Може ли?
– Како Юне – как така човек да няма дом? Да си няма свое място ли? Нито мама, нито татко, нито приятели?
– Да... И да му е самотно.
– Може да унищожите своя дом. Ако почнете война.
– Някаква... различна ли? Ние всеки ден воюваме, всякак и навсякъде...
– Вие, хората, владеете странна енергия, която не разбирате. Тя може да убива.
– Разкажи ми... още.
– Това е „тея“, изглежда като кълбо с три пръстена. Пръстените се въртят по-бързо от... другите неща.
– Другите неща? На какво приличат?
– Уф, не мога да ги обясня... Знаеш ли какво е„албис“?
– Не, не зная.
– Нищо, не се тревожи. Ще разбереш. Ти ще разбереш – това го знам. Енергията „тея“ идва от Слънцето на равни паузи време. Разпределя се по Земята и не само по нея. Най-вече на Сатурн. Такава енергия има и на другите планети.
– ... Как ще разбера, Слънчице? Не знам дали някога ще имам знанията.
– Знанията си съществуват самички в света, където живеем ние. Извън света знания няма. Те се създават от тези, които създават живота на звездите и планетите. Трябва да умеете да ползвате знанията. Сега ние дойдохме да ви обясним и да ви научим как да го правите. След това ние ще си отидем и хората ще го правят сами. Земята притежава цяла Книга на Знанията. Хората малко я ползват. Пречи им това, че те не умеят да четат. Книгата е „написана“ на език, който хората са разделили. Сега е нужно отново да го съберат.
– Как да го съберем?
– За да се променят хората, нужно е те да отстранят това, с което са разделили света. А и мнозина се смеят, когато им говориш сериозно. Това също пречи. И не бива да се забравя бързо, после става трудно да си спомниш.
– Тук напълно те разбирам, Саша. Бързи сме в забравянето, лесни сме в преправянето... Защо сме такива, Сашенце?
– Хората спят. Това е болен сън. По-рано хората са били други. Аз понякога се боя от хората. Много от тях са зли и неприятни. Те не знаят това, но аз го виждам. От тях се боят и моите приятели. Но не всички хора са такива. Когато са ги довели тук, те са били съвсем други. Аз съм ги виждал такива. Те са хубави и добри! Затова аз много ги обичам!
– О! Ела тук, Слънчице! И аз те обичам – много, много, много! Мммммм!
– Хахахаха! Хайде пак! Завърти ме пак, како!
– Мммммммммм!
– Хихихихихи! Какичко...
– Какво е? Нещо лошо ли?
– Насам идват зли хора. Чакай... не са много близко още – но ще дойдат. Искат да ме вземат...
– Ще те пазя, Слънце наше. Пей и Ян, и Морд, и Артибас, Зи, и Юна Мъничката, Ал... всички ще те пазим.
– Те са много, како Юне... Идват заедно, и искат да разберат всичко, което знам. А после да направят оръжия и да намислят нови начини да ви подчинят. Теб и Пей, и Ян, и Ал...
– Няма да им се дадем, Слънце.
– И ще ме боли. Страшно ще боли, какичко... Страх ме е...
– Няма да те даваме на никого, Саша. Вече призовах останалите. Ние... също се подготвяме отдавна.
– Зная, какичко... Но ме е страх.
– Мммммммм!
– Хихихихи...
– Колко още време, Саша? Колко, докато пристигнат?
– Малко, какичко.
– Стига ли да ми разкажеш още?
– О, това ли? Питай ме.
– Как сме разделили света си, Слънчице?
– Станали сте слаби. Слабият търси силния, а силният – слабия. Тези, които са заселвали хората, не са мислили, че те ще започнат да воюват за света, който просто са им подарили. Те го мислят за свой. А той и сега е техен. На мен мама също ми подаряваше хубави играчки. Мама...
– Слънчице... недей... Ела тук. Мммммм...
... И... сега? Какво виждаш, един завой по-нататък? Преход?
– Това не е преход. Това е Изменение. Такова изменение не се случва за първи път. Аз не мога да назова точна дата, защото хората ще започнат силно да се вълнуват и ще направят грешки.
– А по-безопасно ли е да ги държим, без да знаят?
– Най-добре е да не разбира никой, освен тези, които могат да бъдат полезни в случващото се. Останалите ще пречат, защото тяхното разбиране е твърде бавно.
– Сигурен ли си... че аз не съм от тях? От останалите? Тези, твърде бавните?
– Како Юне... Моля те, не спирай да ме гушкаш...
– Извинявай, Сашенце. Ммммммм!
– Хахахаха!
– Добре... а нашата роля каква ще е? На разбиращите?
– Тези, които знаят за това, което ще се случи, ще бъдат ползвани. Голямата Светлина – ох, дали не е по-точно Големият проблясък? – ще им даде сигнал. Те обезателно ще го чуят, видят и разберат. Останалите нищо няма да разберат. Времето за обучение отмина. Тези, които са се учили добре, ще бъдат полезни. Останалите ще наблюдават. Главната сила на тези, които са се учили добре, е умът. Силата на ръцете и краката няма да потрябва. Такава сила въобще няма да бъде нужна. Хората ще отпадат. В това време трябва да им се помага, иначе ще останат твърде малко. Аз не мога да кажа какво ще е нужно да се прави. Това ще стане известно при Проблясването.
– Колко... малко може да останат... да останем, Саша?
– Ще загинат 91,76843561444444 процента от хората.
– .........
– Какичко? Како Юне? Добре ли ти е?
– Нищо... Нищичко ми няма, Слънчице... Просто... лекичко залитнах.
– Няма нищо, како. Аз ще те държа сега. Ммммммм!
– Слънчице... :)
– :)))
– И все пак... все пак нещо би ли препоръчал, мъничък титане? Нещо да направим, за да се подготвим по-добре? Да складираме храна?
– Тя няма да ви спаси. Това ще продължи дълго. Храните ще се развалят. Вие трябва да живеете както обикновено и нищо да не очаквате, а просто да знаете за това. Това е една част от вашия живот, за която вие ще бъдете готови. А ако умрете, това няма да е страшно. Не се бойте. Како Юне, ти боиш ли се?
– Не, Слънчице. От умирането – не. Но не зная... как бих продължила без приятелите.
– Те ще бъдат...
– ... пак там – пак с мен – само че различни. По различен начин. Ако сме болели заедно, ако сме се смели заедно достатъчно...
– Да, какичко. Ти разбираш това „заедно“ по-добре от мен. Любовта е ваша сила. Ние много я харесваме, но не можем да я преживяваме като вас.
– Ха! Не можете! Я пак ми ела насам! Ммммммммм!
– Хохохохохо! Ка-кич-ко! За-ви-ва-ми-се-свят!
– Хихихи... Ама инак си голям умник, м? Пратеник на Космоса, хаха. Ех, с тез твоите очи, може и сам Бог да те е пратил.
– Какичко, Бог...
– Шшшшшшт! Помълчи, умниче мое! Май ги чувам, „гостите“ ни. А ти виждаш ли онез криле, зад билото?
– Ян ли е това? Така ли изглежда един змей?
– Само щом настане време за война. Дръж се, Слънце наше, здравата сега.
Време е настало, време на промени...
Ммммммммммм!
***
Виж как се е класирал този разказ в конкурса ТУК.
Коментирай от FB/G+ профил