-
Начало
-
Конкурси
-
"Забравения запад"
- Вести
- Детайли
- Категория: Светове
Цел е по-добро качество на преживяването и потапянето на всеки играч
- Детайли
- Категория: Светове
Моят ТОП 5 защо сме толкова awesome
- Детайли
- Категория: Светове
Жизнено важната информация за оцеляването в Зоната - от Радомир "Gadina" Мирчев
- Детайли
- Категория: Светове
Фентъзи свят, където империи рухват и се възраждат, а остриета и магии се преплитат в мъглата...
- Детайли
- Категория: Светове
Антония Дончева ни споделя какво е да се потопиш в магическата вселена на College of Wizardry
- Детайли
- Категория: Светове
Чували ли сте за ЛАРП игрите, базирани на Вещерът/The Witcher?
Или тези на Хари Потър/Harry Potter? Не?
Zofia Urszula Kaleta, основен организатор на игрите по The Witcher, споделя...
- Детайли
- Категория: Светове
Aerie ни разказва за спецификите на хърватските и унгарските ЛАРП игри
- Детайли
- Категория: Герой
Едно бързо, лесно и много забавно решение :D
- Детайли
- Категория: Герой
Най-лесният начин да определим кой в какви взаимоотношения е с нашия герой, от Zofia Urszula Kaleta
- Детайли
- Категория: Оръжия
Основната "рецепта" за изработката на ЛАРП меч
Основното правило, което трябва да спазвате при направата на каквото и да е оръжие, е безопасността - без остри ръбове и да не е прекалено тежко. След това с много тренировки ще успеете да уцелите и силата на замаха, но това става с практиката. Ето защо тук сме ви написали само "рецептата" за направата на меч.
- Детайли
- Категория: Костюми
Как да изглеждаме подобаващо на ЛАРП?
Интересното при ЛАРП-игрите е не само преживяването, а и собственоръчната изработка на инвентара. Развихряйки въображението и полагайки усилия, всеки играч сам създава костюма си или моли приятел за помощ. Повечето пъти се получава „от нищо – нещо” и това „нещо” става страхотно и уникално.
- Детайли
- Категория: Аксесоари
Висша форма на изработка на пропове
- Детайли
- Категория: Аксесоари
Всеки костюм се нуждае от аксесоари
Направили сте си страхотно оръжие, успели сте някак да обработите кожата и да направите „нещо като броня”. Но гледайки се в огледалото, си мислите: „Нещо липсва, нещо наистина липсва”.
Ето тук идва помощта на аксесоарите.
- Детайли
- Категория: Конкурси
В това време на предизвикателства за целия ни познат свят, ние за трета поредна година търсим възможното движение към позитивно бъдеще.
Дружество на българските фантасти „Тера Фантазия“, фондация „Човешката библиотека“ и Фентъзи ЛАРП Център организират конкурс за фантастични и други* разкази
- Детайли
- Категория: Конкурси
Посветен на Величка Настрадинова и е на тема "Вълшебниците сред нас"
- Детайли
- Категория: Конкурси
Днес, в епохата на ширещи се антиутопии и безкритично катастрофично мислене, се изисква истинска интелектуална смелост, за да потърсим формите за Изхода.
- Детайли
- Категория: Конкурси
Тази година темата е за книгите, които ми въздействат, и се търсят рецензии, есета, размисли
- Детайли
- Категория: Конкурси
Апокалипсис, Трета Световна война, зомбита и всичко подобно ни е достатъчно познато. А възможно ли е едно позитивно бъдеще?
- Детайли
- Категория: Конкурси
За седма поредна година конкурсът за кратък разказ на името на Агоп Мелконян очаква вашите творби
- Детайли
- Категория: Конкурси
Прекрасни новини! Обявихме финалистите от Копнеж за растящо творчество 2017 :) И ви каним на...
- Детайли
- Категория: Конкурси
За всички малки и пораснали писатели до 27 години включително
- Детайли
- Категория: Конкурси
Имаме удоволствието да ви представим 37-те разказа, които участват в конкурса за фентъзи разказ "Песента на Юга"!
- Детайли
- Категория: Конкурси
За всички малки и пораснали писатели от 6 до 27 години включително
- Детайли
- Категория: Конкурси
За всички малки и пораснали писатели от 6 до 27 години включително
- Детайли
- Категория: Конкурси
За всички малки и пораснали писатели на възраст от 6 до 27 години включително
- Детайли
- Категория: Конкурси
Е, мечтатели и художници, готови ли сте за следващото ни предизвикателство? :)
Най-новият ни конкурс този път организираме съвместно с Teenews.eu и ви каним да ни представите вашия поглед върху Града на бъдещето!
- Детайли
- Категория: Зимата Идва
Участник в Конкурса за фентъзи разказ "Зимата идва"
~~~
Този разказ е посветен на всички онези, които се чувстват различни. И е трябвало да се борят за това им право!
Улве и братчето му Сита си играеха под ниските черни борове в гората. Боричкаха се и се гонеха, вдигайки във въздуха изсъхналите иглички на иглолистните борове. Изведнъж двете същества престанаха да се борят. Бяха се отдалечили прекалено надалеч от възрастните, които бяха излезли да събират храна за последен път.
Улве се издигна и подуши въздуха. Миризмата предвещаваше дълга и тъмна зима, въпреки че все още не беше дошла. В този момент Сита го връхлетя и играта продължи. Неусетно двете същества достигнаха до реката. Улве изскимтя и прати знак посредством мисълта си на братчето си, че са се отдалечили. Но Сита беше гладен. Улве също не бе ял от няколко дни и като по-голям пое отговорността да се спуснат в реката.Сита се хвърли във водата. По това време, непосредствено да паднат първите снегове, реките бяха пълни с дебела пъстърва, в резултат на многото хайвер, хвърлен през пролетта.
- Детайли
- Категория: Зимата Идва
Участник в Конкурса за фентъзи разказ "Зимата идва"
~~~
„Зимата идва.” – помисли си Кирил, седейки на последната седалка в тролея. От кабината на шофьора се носеха познати коледни песни. Кирил се загледа през прозореца към морето от премигващи лампички и дядо коледовци по витрините на магазините. Преди за него Коледа беше прекрасен празник, изпълнен с веселие и усмивки. Сега това беше просто дата от календара.
Кирил огледа другите пътници в тролея, които всякаш не го забелязваха. Те просто се взираха напред и с трепет очакваха момента, в който ще се приберат при семействата си.
А къде отиваше той?
Никъде. Той просто се оставяше морето от хора да го носи в произволна посока. Вратите на тролея се отвориха. Слезе, без да знае защо. Огледа се. Познаваше тази улица. Но откъде? Знаеше, че много отдавна е бил тук.
- Детайли
- Категория: Зимата Идва
Участник в Конкурса за фентъзи разказ "Зимата идва"
~~~
- Идат! Идат! – гласът от двора на кръчмата не бе загубил от гръмовността си въпреки дебелата дървена врата, през която трябваше да премине.
Нита отдели поглед от масата, която забърсваше.
Те идваха!
Усети как усмивката се промъква край умората и изгрява върху лицето й. Побутна столовете към масата, за да не пречат на клиентите, и отиде до прозореца зад тезгяха. Изтри с ръка бялата влага от студения прозорец и се загледа през него.
Знаеше, че би трябвало, но не се срамуваше от любопитството си. Всички тук искаха да видят гостите, всички се блъскаха пред прозорците, за да ги зяпат. Стаята притихна, само притропването на подпийналите мъже нарушаваше привидното спокойствие. Нита си помисли,че ако ръгането с лакти се чуваше, всички вече щяха да са глухи. Само тя не се блъскаше, за да съзре случващото се, вярно, че нейната позиция бе най-неизгодна за наблюдение, но пък ако толкова ѝ се гледаше, щеше да излезе през вратата и да гледа.
- Детайли
- Категория: Зимата Идва
Участник в Конкурса за фентъзи разказ "Зимата идва"
~~~
Полето се беше ширнало пред нея пусто и студено. Жълтата трева, вече многократно покосявана от слана, се отпускаше вяло на студената земя и очакваше снежните преспи да скрият изсъхналите стръкове от света. В далечината древни борове се извисяваха като мрачни часови, пазещи ненарушимия мир на древната гора. Всичко беше тихо… потискаща тишина, която напомняше, че изтощената природа очаква зимата и своя бял юрган, който ще ѝ донесе покой и закрила до пролетта. Елфката пое дълбоко въздух и студенината му я проряза. Мъглата се беше просмукала в тялото ѝ, забавяйки крачките и задушавайки всички надежди на сърцето ѝ, оставяйки я само с мрачно предчувствие и страх от предстоящото. Вече шести ден вървеше и студът настъпваше с всеки изминал час. Дъхът ѝ накъсано излезе, увисвайки на облаче пред устните ѝ, после се изпари. Тя придърпа качулката си по-ниско, за да опази лешниковите на цвят къдрици от хапливия вятър и тръгна с бавни стъпки към високите борове. Още малко ѝ оставаше и щеше да го види, най-сетне след толкова дълги летни месеци.
