-
Начало
-
Конкурси
-
"Забравения запад"
- Вести
- Детайли
- Категория: Зимата Идва
Участник в Конкурса за фентъзи разказ "Зимата идва"
~~~
„Алберт Айнщайн е казал: "Въображението е по-важно от знанието". За тази мисъл има много тълкувания, но за мен смисълът е в това, че въображението открива повече светове от знанието. Докато с помощта на книгата въображението и реалността се сблъскват в един по-нов свят, в истинския живот илюзиите живеят единствено и най-вече чрез книгите.“ С. Данаилова
***
Лили запали цигара и отметна русата си коса. Беше забила нос в книгата вече трети час и най-вероятно щеше да продължи да чете, ако имаше още светлина. Но нямаше. Борисовата градина все пак е една от най-неосветените зелени площи в София и ние сме длъжни да се примирим с това. Тя вдигна поглед с лека досада и присви устни. Ах, как само не ѝ се тръгваше.
- Детайли
- Категория: Зимата Идва
Участник в Конкурса за фентъзи разказ "Зимата идва"
~~~
Генерал Айрънгрип стоеше в шатрата си и се взираше с празен поглед в картата, разгъната на масата пред него. Дървеният му стол проскървцаше с всяко нервно помръдване на воина. Дългият му двуостър меч висеше лениво в кожената си ножница на колана на мъжа. Той усещаше петте чифта очи, вперени в него. Пробождаха го като кинжали. Знаеше, че хората, скупчени около кръглата маса, очакваха да им каже нещо окуражаващо, нещо велико. Да измисли план, който да им донесе победата в този мрачен час. Все пак, Гирам Айрънгрип бе известен именно с дръзките си тактики и с победите в невъзможни ситуации. Този път, обаче, дори той не виждаше изход. И точно затова не смееше да погледне петимата офицери в очите и да им каже „Господа, обречени сме”. Тук нямаше място за провал и всички го знаеха. Единствената им надежда беше в генерала и неговия непоколебим стратегически усет. Жалко... не знаеха какво ги чака.
След минути взиране в картата на Дяволския Каньон, генерал Айрънгрип най-сетне разчупи мълчанието. Едва ли двата безсънни дни на постоянно планиране щяха да се увенчаят с успех точно в последния момент. Нямаше какво да се отлага.
- Детайли
- Категория: Зимата Идва
Участник в Конкурса за фентъзи разказ "Зимата идва"
~~~
Брадвата се спусна със свистене и се впи в целта си. Във въздуха се разнесе писък.
Писък на цепещо се дърво.
Клаус изпъшка и избърса с опакото на ръката си потта, стичаща се по челото му. Слаб повей го накара да потръпне – вятърът беше леденостуден.
Зимата идваше.
- Раздвижи се малко най-сетне. – скара се на сина си, докато момчето вдигаше парчетата от току-що сцепеното дърво. Вече се смрачаваше, въпреки че бе едва обед, а имаха още много работа за деня. – Дай следващото.
- Детайли
- Категория: Зимата Идва
Участник в Конкурса за фентъзи разказ "Зимата идва"
~~~
Без каквото и да е встъпление зловещата симфония на ветровете отново започна, те се впиха в стените, опитаха се да ги разклатят, накараха дърветата да скърцат. Не успяха да помръднат дървената хижа, но смразиха уплашените души в нея. Защото шестимата бяха заседнали вътре и можеха само да слушат злокобния триумф на зимния вятър. А той носеше със себе си и сняг, и студ, и мраз, и страх. При всеки нов повей сякаш носеше ръмженето на йетито, от което те толкова се страхуваха. Макар да не се беше показало, мисълта за него ги бе приковала към малкото мебели в топлата постройка. Макар огънят да се опитваше да се включи в обстановката с утешително припукване, те оставаха панически уплашени, а разговорът, който се поддържаше, за да не се изнервя обстановката, всъщност правеше нещата много по-лоши. Един от прозорците изскърца и мигновено войнът до него подскочи и извади меча си.
- Детайли
- Категория: Зимата Идва
Участник в Конкурса за фентъзи разказ "Зимата идва"
~~~
В началото на тази легенда виждаме Юна да тича.
Косата ѝ не се вее и не се надбягва със снежинките, защото... я е отрязала.
А я е отрязала... след срещата с Дей. Отрязала я е... за да има един белег по-малко, по който да се познава истинският ѝ пол.
По петите ѝ не препускат преследвачи с коне, защото... защото това е друга приказка.
Всъщност виждаме как Юна тича и пее.
Тя пее, защото... защото го може.
Нали помниш? Тя пее, откакто се помни. И в банята, и в градската библиотека. *тя изхихиква* Докато меси питки. Докато е със своя любим.
- Детайли
- Категория: Зимата Идва
Участник в Конкурсa за фентъзи разказ "Зимата идва"
~~~
Когато аз, поп Михаил, дочух виковете и караниците навън, облякох се и с облекчение изоставих стените на тая и без това опустяла вече къща, която някога наричах родна. Ала щом оставих входната врата да хлопне зад гърба ми и големият студ да удари голото ми чело, и ето, настана пак тишина, та аз не успях да разбера откъде бе дошъл шумът. Навън беше пусто. Мрак бе погълнал цялото село. И понеже не исках да преклоня глава и да изпълня волята на студа, не се прибрах на топло, ами останах на двора, загледан в този на Кара Кольо, който се намираше до сами моя.
И видях - макар и мъчно, в тъмното, че оня е, тъй да се каже, целият покрит с първо сътворени от ръцете на дърворезбаря Кара Кольо, а после счупени (навярно пак от същите) дървени фигури, изобразяващи един и същ млад мъж. Те бяха толкова натрошени (някои и недовършени), че човек така като ги гледа, едва ли би могъл и да предположи дори, че това са все образи на един момък. И едва ли би могъл да го разпознае, ако не е разбрал преди това кой трябва да е той. Сега аз знам, но по него време не знаех името му. Само предполагах за него.
- Детайли
- Категория: Зимата Идва
Участник в Конкурса за фентъзи разказ "Зимата идва"
~~~
Хилиен бягаше по коридора. Не чуваше нищо друго освен стъпките си, които глухо отекваха по черния метал. Но те бяха тук. Усещаше ги. Чувстваше присъствието им като парене в стомаха. Лепкави капки пот се стичаха покрай ушите му, по ръба на челюста, по врата и го гъделичкаха.
Спря и се огледа. Тук трябваше да има къде да се скрие. Наклонът на тъмните стени създаваше илюзия, че всеки момент могат да се срутят. Извиващи се като ребра на бегмот, опорните колони стърчаха от двете му страни, сякаш за да внушат, че е погълнат. Беглецът опря гръб до стената. Огледа отново коридора. Когато се убеди, че няма никой, той се изплю в дланите си, разнесе слюнката и ги опря на гладката повърхност зад себе си. Парализираща болка обхвана тялото му. Дланите му залепнаха. Натисна по-силно. Ръцете му бавно потъваха. Влезе.
- Детайли
- Категория: Магията на пролетта
Участник в Конкурс за фентъзи разказ "Магията на пролетта"
~~~
Малката Инея се събуди. Беше ѝ студено... Макар и сгушена под топлите завивки зад затворения плътно прозорец, тя можеше да усети как снежинките падат неизбежно и упорито, също като онези данъци, за които мама и татко толкова говореха. Тя стана от леглото, навлече раздърпания халат на по-големия си брат (защото това беше единственото нещо, до което успя да се добере в хаоса, който същият този брат бе създал в стаята им) и отиде в хола. Там видя дядо си, задрямал пред пращящата камина, както винаги с леко клюмнала лула, висяща от устата му.
- Дядо, студено ми е... – проплака Инея.
- Ела, детето ми, сгуши се тук до мен, имам едно специално магическо одеало...
- Ама дядо, звучиш като тези от телешоп, няма такова нещо като „Магическо одеало”. Татко всичко ми обясни – просто има щепсел и се включва в контакта. А така наречената „магия” се казва ело... ели... елек... абе ток. И струва скъпо, да знаеш! – прекъсна го сериозно момиченцето
- Детайли
- Категория: Магията на пролетта
Участник в Конкурса за фентъзи разказ "Магията на пролетта"
~~~
Здравейте, читатели. Казвам се Георги Александров и работя като герой на заплата в Скрития квартал. Вероятно не сте ме чували, което е до известна степен успокоително – кварталът ни е останал скрит, което е до известна степен жизненоважно. Истинското име на Скритият квартал е "Младост 13". Вие няма да го намерите на никоя карта или табела освен ако не сте елф, но тогава вероятно може да намерите всичко. „Младост-13” е мястото, в което приказките стават реалност, особено по-лошите от тях. Тук може да намерите жива вода, бутилирана от вещици, по литър и половина. Може да се качите на такси, управлявано от триглав змей. Наличието на три глави му помага да псува по-ефективно рано сутрин в задръстванията, предизвикани най-често от автобуси, които тръгват отникъде и стигат доникъде. Малко като във вашите квартали, но по-шарено и обикновено по-опасно.
- Детайли
- Категория: Магията на пролетта
Участник в Конкурса за фентъзи разказ "Магията на пролетта"
~~~
Със зората дойде снегът.
Земята се протягаше с пропукване под преспите, пресягаше се с голите прекършени клони на дърветата, жадна за светлина. Искаше да докосне огъня, играещ в небето. Пламъците на зората го разкъсваха на пепел от пурпур и индиго, а лъчи от алабастър пълзяха по заскрежените прозорци на замъка, напразно опитвайки се да проникнат през тежките завеси, скриващи света отвъд. Обитателите на този свят бяха затворени между каменните стени, трупаха дърва в огнищата и чакаха облаците да отворят огнената си паст. Ала не топлина, а гарвани разкъсаха небесната шир. Черните им криле тежаха от вести за битки, набези, грабежи. Молби, надежди и предателства кръжаха във вихър от пера около кулите преди да започнат да падат пронизани от стрели.
Със зората пристигнаха корабите.
Морето гореше. Пламъците му съскаха в ледените сълзи на зората.
- Детайли
- Категория: Магията на пролетта
Участник в Конкурса за фентъзи разказ "Магията на пролетта"
~~~
- Казвам ти, не е на добре това - измърмори той под нос.
- Абе, глупости! Гоблините просто пак са слезли надолу от планината - отвърна събеседникът му и отпи голяма глътка от халбата си. – Ще видиш, че пак ще побеснеят малко и като тръгнат ловците, ще си плюят на петите и – обратно по чукарите.
Мъжът огледа бавно кръчмата преди да отговори. Беше почти празно. Само някакъв странник с черна, широкопола шапка седеше в ъгъла, сам, и току отпиваше от една халба между дълбоките вдишвания от цигарата си. Шепата други хора бяха местни и редовни посетители.
- Детайли
- Категория: Магията на пролетта
Участник в Конкурса за фентъзи разказ "Магията на пролетта"
~~~
- Вие сте с новините на 18 март 2012... – Иван изключи телевизора и въздъхвайки погледна екрана на лаптопа си.
Както всеки друг ден, той преглеждаше обявите за работа. Вече половин година, Иван беше безработен, въпреки многобройните интервюта, на които се явяваше. Всяко едно интервю протичаше по един и същи начин. Иван влизаше в офиса на управителя, който го засипваше с всевъзможни въпроси, след което стискайки ръката му показваше вратата и казваше, че ще му се обади. В началото Иван чакаше обаждането, но след третия месец всичките му надежди се бяха изпарили.
Иван погледна през прозореца и погледът му се спря върху голата топола, стигаща до петия етаж на отсрещния блок. Един от клоните се пречупи от тежестта на натрупалия сняг и политна надолу.
- Детайли
- Категория: Магията на пролетта
Участник в Конкурс за фентъзи разказ "Магията на пролетта"
~~~
Властта е порок. Тя е болестно състояние, за което няма лек. Причина, поради която са се водели безброй войни. Едни са воювали, за да я имат, други са родени с нея и често тези други не се задоволяват с това, което им е даденост. Но властта не е за всеки. Нужно е да имаш качеството ти да манипулираш нея, не тя теб. Неспособните да се преборят или се провалят напълно – гръмко и изведнъж, или привлечени от нейния подмолен съблазън се отправят към своето бавно личностно унищожение. Най-често без да го съзнават. Измамната светлина на величието може да поквари всеки. За нея няма очертани граници.
Анхранеите – волният слънчев народ, отдаден изцяло на своето духовно и душевно пречистване, вярвал, че подобна поквара не можело да застигне никого от техните крале. Те отричали властта. Кралят бил гласът на целия народ, мъжът, който бранил общите им интереси пред останалия свят, а не някакъв доминант, налагащ волята си над тях за постигане на свои индивидуални цели.
- Детайли
- Категория: Магията на пролетта
Участник в Конкурса за фентъзи разказ "Магията на пролетта"
~~~
Ех, пролет. Птичките пеят, пчелите жужат, цветенцата цъфтят, слънцето весело припича... абе климатична идилия от където и да го погледнеш. Змейо Змеев се протегна с наслада, почесвайки се по муцуната, за да прогони някаква досадна ненаблюдателна лястовичка решила, че планината от зелена люспеста, бронирана плът пльоснала се насред поляната е подходящо местенце за свиване на гнездо. Пилето схвана намека и побърза да си обере крушите. Змейо простена, изпъна могъщото си тяло и се прозя сладко. Обожаваше тази част от година. Зимата най-после беше схванала, че нещо е попрекалила с гостуването, бе си събрала партакешите и се бе омела от календара, за да не се вясне наоколо още десетина месеца. Снегът, ураганният вятър и студът я бяха последвали и сега над цялата планина властваше пролетта. Тревичката се зеленееше, алено-белите пъпки цъфтяха по дърветата, цветенца плахо подаваха шарените си листенца, слънцето препичаше и всичко живо го беше налегнала онзи мързел, който се лекува само по един възможен начин - на някоя полянка, пльоснат по възможност на най-огряното място.
- Детайли
- Категория: Магията на пролетта
Участник в Конкурс за фентъзи разказ "Магията на пролетта"
~~~
В града цареше трескава работа. Както винаги след битка. Само че този път беше малко по–страшно. Дур ал Абхадар беше последната надежда на Южния Султанат във войната с Нордите и за нещастие голямата зима връхлетя точно преди последната битка. Разбира се, това отслаби силите на града, пораждайки вълна от настинки и простуда сред топлолюбивата армия на Султаната. Борбата беше на живот и смърт. И макар че Нордите бяха изпратили цялата сила на Мечко, ездачите срещу града, все пак отбраната издържа. Основен принос за това имаха съюзниците от източните ханства, които подариха на султан Ал Бараджа двадесет Снежни дракона, които се оказаха много по-издръжливи от тукашните Пясъчни Шипоносци. В крайна сметка големите студове, силата на белите мечки и силният, ветровит рев на Снежните дракони разрушиха града почти до основи.
- Детайли
- Категория: Магията на пролетта
Участник в Конкурс за фентъзи разказ "Магията на пролетта"
~~~
Kизе се събуди в задименото си типи. Огънят беше току-що загаснал и пушекът се издигаше стабилно нагоре. Смъкна завивките от себе си и ставайки метна няколко стръка в жарта. Обичаше аромата на огън и билки, бе израснала с него и винаги й напомняше за дома. Но сега бе далеч от него.
Излезе от импровизирания си дом. Щипещият студ не й направи особено впечатление. Снежинките гъделичкаха голото й телце и приятното чувство я накара да се усмихне. Навън валеше обилно и не се виждаше добре надалеч. Кизе зарови босите си крака в натрупалия сняг и се засмя звънко. Загреба две шепи и влезе в шатрата. Жарта още тлееше и затова тя метна кишата в огнището. Трябваше да тръгва вече. Беше навлязла дълбоко в северните части на Огненото племе, но въпреки това не бе достигнала целта си. Събра набързо багажа си, навлече колкото кожи имаше и провери огнището. Не събори типито си. Нямаше нужда. Скоро щеше да се върне, а в тези земи нямаше хора, та реши да не си хаби силите на връщане.
- Детайли
- Категория: Магията на пролетта
Участник в Конкурса за фентъзи разказ "Магията на пролетта"
~~~
Бяло е. Всичко е бяло. Цялата гора е покрита с тази бяла пелена. Не по-различно от всеки друг път, когато излизам на лов, нарамил съм пушката си и крача из дълбоките преспи. Колкото и красиви да изглеждат на пръв поглед, човек може лесно да бъде подлъган от тях и да заседне. Но аз познавам гората. Познавам и обитателите й. Излязъл съм за един от тях – елена. Крие се той нейде из гората, защото знае, че го търся.
Като никоя друга, тази зима е жестока. Храната ни свършва, дървата - малко. Ето! Чувам нещо да шумоли. Идва към мен, но не го виждам още. Свалям пушкалъка и насочвам мерника. Тогава я виждам – една заблудена кошута се е отделила от стадото си и сега души нервно въздуха наоколо. Виждам я за момент и тя пак се скрива. По това време на годината те носят малките си.
- Детайли
- Категория: Магията на пролетта
Участник в Конкурса за фентъзи разказ "Магията на пролетта"
~~~
Белите необятни пухкави облаци се стелеха като огромни парцали и се обвиваха едни в други, излъчвайки вълни на спокойствие. Формите, които образуваха, се претрупваха една през друга, преминавайки през загатнати древни дракони до грозно изобразени грънци. Движеха се постоянно подухвани от вятъра, обгърнати от спокойния си вечно син похлупак. Движението им някак оставаше лениво и от време на време пропускаха златистата слънчева светлина, която беше и благословия, и проклятие. Благословия, защото я даряваше с топлина и спокойствие, но всъщото време проклинаше, защото осветяваше бойното поле. Връщаше я в суровата реалност, изпълнена с наситени оттенъци на звуци от удар на желязо в желязо, безкрайни крясъци на болка и гняв, на раздаващи се команди, трясъци на отбити магии, разбити във въздуха огромни камъни, стоварващи парчетата си върху войниците както и на свистенето, което я заобикаляше.
- Детайли
- Категория: Лятна буря
Участник в Конкурса за фентъзи разказ "Лятна буря"
~~~
1.
Първата за сезона лятна буря се заражда на изток.
Стената гранитеносиви облаци се носи към долината – бавно, ала неотклонно. В пълен контраст с тъмната грамада на изток, от запад и юг слънцето грее дори по-ярко от обичайното, а лъчите му сякаш са готови да изпепелят и без това изсъхналата трева.
А сетне връхлита вятърът.
Тревата навред се гъне и вълнува като жълт океан, а шумът, който издава, смразява костите – напомня древен шепот, думи, чието значение никой жив човек не би могъл да разбере, но които съвсем не обещават добрини.
Някъде наблизо удря мълния. Златен пламък се забива в голата корона на някакво старо, изсъхнало дърво – мъртъв урод, покрит с тумори и криви клони – и го разцепва почти на две сред водопад искри. Вдига се тъмен облак дим, но бурният вятър бързо го разсейва, а два дебели разкривени клона се стоварват тежко на земята.
В същия момент започва да вали.
- Детайли
- Категория: Лятна буря
Участник в Конкурса за фентъзи разказ "Лятна буря"
~~~
Има една легенда, не, май беше история, в крайна сметка си е просто слух. Всеки, извървял Пустинята от единия до другия край, я научаваше и я носеше със себе си. Навсякъде можеха да се намерят податки към нея под формите на пясъчни рози, сухи, вкаменени, мъртви.
"Когато над пустинята завали дъжд, сред пясъците ще разцъфнат чудни червени цветя, които няма да увехнат. Тогава над пясъците ще се извие буря, която ще промени облика на света."
Това беше слухът, историята бе малко по-различна...
- Детайли
- Категория: Лятна буря
Участник в Конкурса за фентъзи разказ "Лятна буря"
~~~
Яростният грохот на бурята се стовари върху ми. Бягам обезумял без да обръщам внимание на едрите капки дъжд, които ме бият през лицето. Светкавици прорязват нощта и за миг осветяват ярко водната пелена, сипеща се от небето. Клонките на дърветата ме шибат яростно, докато прелитам край тях в лудия си бяг, тревите и храсталаците ме дърпат за краката, опитват се да ме препънат, да ме предадат на звяра, който ме преследва. Изкрещявам от страх и в същото време чувам зловещия рев на съществото по петите ми, който се слива с поредния тътен. Бягам, трябва да избягам. Трябва да кажа за случилото се в селото. Дишането ми е накъсано и въздухът излиза със свистене от гърдите ми, вятърът пищи в ушите ми, а дъждът ме заслепява.
Не мога да спра.
Трябва да избягам.
Трябва да предупредя другите.
Всички останали са мъртви.
- Детайли
- Категория: Лятна буря
Участник в Конкурса за фентъзи разказ "Лятна буря"
~~~
Той лежеше в мръсния и разнебитен трафопост. Някога красивите му сини очи, сега бяха замъглени от порока, докарал го в състояние на страх. Порок, в който той се бе вкопчил, смятайки, че ще го спаси от болката, но грешеше. Той някога имаше име, но сега беше просто поредният наркоман. Лежейки с все още забодена игла в ръката му, той поглеждаше ту наляво, ту надясно в очакване на спасението, което никога нямаше да дойде. Светкавици раздраха лятното небе. Дозата вече започваше да действа, стаята около него започна да се движи бързо, прекалено бързо. Хора влизаха и излизаха на бързи обороти, а той просто лежеше безпомощно сред боклуци и спринцовки. Само след миг всичко се забави и той успя да познае част от хората. Приятели, роднини – все лица от предишния му живот, който бе безвъзвратно изчезнал, заличен от дрогата. С всяко натискане на спринцовката, част от живота му, част от спомените му, част от самоличността му изчезваше. Кой бе той?
- Детайли
- Категория: Лятна буря
Участник в Конкурса за фентъзи разказ "Лятна буря"
~~~
- А, ето го! „Буря, гръмотевична, трета степен.”
Момчето доволно приглади овехтялата страница, изписана с тънки като паяжина букви. Мастилото може би някога е било черно, но сега беше така избледняло, че на места едва се четеше. Откъм редицата кухненски шкафове се обади нетърпелив глас:
- Хайде де, чети съставките.
- „Облаци, буреносни...” Тука има петно... Май два броя.
- Пресни или стерилизирани? – прозвуча отново гласът, този път някак глухо, и занарежда сякаш на себе си: – Роса, мараня, скреж... Къде са ги заврели тия облаци?!
- Детайли
- Категория: Лятна буря
Участник в Конкурса за фентъзи разказ "Лятна буря"
~~~
Слънцето беше скрито зад гъста пелена облаци, които бързо препускаха по иначе синьото, лятно небе. Часът бе малко преди залез, но щеше все още да бъде светло, ако нищо не скриваше заревото. Нямаше вятър и тежкият, топъл въздух сякаш се съпротивляваше да влезне в дробовете на конника, който препускаше по прашния път. Миришеше на буря и тя несъмнено щеше да се разрази скоро, ако се съдеше по скоростта, с която облаците се приближаваха. Всичко бе притихнало и единствените шумове бяха тропотът на копита по чакъла и тъжната песен на шурците в тревата. В далечината се чу гръм.
Името на конника беше Сонейлон. Яздеше някъде на изток, през тревистите хълмове край подножието на Среден Анор. И бързаше. Скоро щеше да види любимата си и сърцето му сякаш прескачаше удар всеки път, когато си помислеше за това. Язди известно време, след което идващата от запад буря го настигна, но нямаше значение – беше близо. Усети странно чувство в себе си, което му беше познато, ала не успя да му отдели много време, тъй като влезна в селото й.
- Детайли
- Категория: Лятна буря
Участник в Конкурса за фентъзи разказ "Лятна буря"
~~~
В последния момент преди залеза. В секундите, обагрили небето в огнено червено. Тя стоеше. Там. Сама. Една Инана – гола в центъра на подземния свят. Една Евридика – избледняваща на фона на нощта. Една Клеопатра – сред змии. Една жена – стигнала своя връх.
I.
Беше Олар – месеца на Огнения дракон. Тази година жътвата беше жестока. Кървава. Хиляди мъже лежаха в полята. Земята беше напоена, но реколта нямаше да има. Беше напоена с кръв. А реколтата – нямаше кой да я обере, а и труповете бяха толкова много, че нямаше как да се обере. Войните бяха жестоки и безкрайни. Боговете воюваха.
- Детайли
- Категория: Лятна буря
Участник в Конкурса за фентъзи разказ "Лятна буря"
~~~
Чувствах вятъра под крилата си и дъжда над тях. Задушливата мъгла на облака блъскаше в лицето ми, все едно неспирно изсипващият се порой не ми създаваше достатъчно неприятности. Още виждах мокрите дървета долу, но скоро и те щяха да се скрият. Или можеше преди това да се намокря твърде много и да падна. Изобщо не ми бе хрумвало колко опасно можеше да е това приключение. Не случайно, още като деца, ни учат никога да не извършваме трансформацията си по време на буря, още по-малко – да летим под дъжда. Само че продължавах да съм твърдо убедена, че точно това трябва да направя. Стиснах огледалото, по принцип по-малко от дланта ми, но сега едва успявах да го удържа с две ръце, и продължих нагоре.
Скоро пак погледнах надолу и не видях нищо освен вълмата облаци. Вече изсветляваха. Имах още малко време да изляза над тях, иначе щях да съм рискувала да ме удари мълния напразно.
- Детайли
- Категория: Лятна буря
Участник в Конкурса за фентъзи разказ "Лятна буря"
~~~
Малкия Джуранджи отвори очи. Беше се събудил точно в зората на новия ден, обещаващ да е изпълнен с приключения. Тъй като това бе първата му лятна ваканция, той си бе направил списък със занимания за всеки един ден. Вече бяха изминали повечето дни и беше пропилял само 3 от тях болен. Малкият караконджул погледна смачкания лист и задраска вчерашното преживяване, написано некадърно под номер 28.
„Епичен летен списък:
05. Да видя нещо необичайно!
10. Да си намеря нов приятел!
17. Да намеря чисто черно перо!
18. Да отида с дядо за риба смор!
28. Да намеря шарен бръмбар!
- Детайли
- Категория: Лятна буря
Участник в Конкурса за фентъзи разказ "Лятна буря"
~~~
- Не. Това е нещо, срещу което трябва да се изправя сам. Това е битката, за която знаех, че неминуемо ще настъпи някой ден. Това е моментът, за който подготвях душата си цял живот. Това е моят миг. Моето призвание.
Лицето му бе изпълнено с тъга. Тъга не защото щеше да загине. Тъга заради това, което трябваше да стори.
Впери поглед в момчето до себе си – да, все още момче – и осъзна, че постъпва правилно. Нима някой има право да обрече цял един свят на гибел? Нима някой има право да отнеме всичко скъпо на някое невинно същество, като това до него?
- Детайли
- Категория: Лятна буря
Участник в Конкурса за фентъзи разказ "Лятна буря"
~~~
Рапорт
№ 2363
до
Висшето началствона управление „Борба със свръхестествените същества”.
Операция „Лятна буря”
Операция „Лятна буря” беше пълен провал. Еднорогът продължаваше да е на свобода, джуджетата играеха барбут в пещерата, а глупавият елементал продължаваше да мята неконвенционални светкавици като луд. Поне джуджетата да си бяха свършили работата... Ама не! Никога не давайте злато на джуджета, преди да са си свършили работата. Никога!!! Трябваше да го научим по трудния начин, нали?!
- Писна ми! Пис-на ми!!! – обадих се зад един камък. – Сериозно, това е последната мисия, която изпълнявам! Винаги нещо ще се прецака!
- Детайли
- Категория: Лятна буря
Участник в Конкурса за фентъзи разказ "Лятна буря"
~~~
Посвещава се на Радостина.
Заедно с теб си отиде и смехът ми.
Липсваш ми.
Светкавицата блесна, разкъсвайки оловно-сивите облаци. След миг отекна и гръмотевицата. Дъждът се лееше като из ведро, демонстрирайки с климатична увереност, че няма никакво намерени да спира. Тежките дъждовни капки топуркаха по плажния чадър сякаш и те искаха да се намърдат на сухо под него. Тъмното море ревеше, виеше и пенеше, а вълните се разбиваха с грохот в плажа.
- Гледай, гледай, гледай! Сега ще дойде „Дупнишка тройноназъбена“...
Светкавицата разкъса небето и след миг невнимавалата в картинката гръмотевица се сети, че и тя трябва да се включи.
