-
Начало
-
Конкурси
-
"Забравения запад"
- Вести
- Детайли
- Категория: Полъх от Севера
Участник в Конкурса за фентъзи разказ "Полъх от Севера"
~~~
В хана не беше останало нищо. От сутрешната глъч отекваше само споменът. Потрошени столове и маси се търкаляха из залата за хранене. Миризмата на прясна кръв беше заменила тази на омлет с пушено месо. Трупове нямаше. Селяните ги бяха изнесли и големи клади горяха на западния склон.
А денят беше слънчев. Беше минала седмица след пролетното равноденствие и околните гори, а и самото село се събуждаха за нов живот. Макар Остен да беше мирно село, сутрешната суматоха не беше засегнала ежедневието на хората. Те бяха чували за набезите на север и бяха подготвени за момента, в който те ще достигнат и до тях. Или поне така си мислеха. Това, за което не бяха подготвени обаче, се случи още предната вечер. Всъщност пристигна предната вечер и сега седеше в частната трапезария на почти разрушения хан и очакваше закуската си.
- Детайли
- Категория: Полъх от Севера
Участник в Конкурса за фентъзи разказ "Полъх от Севера"
~~~
– Усети ли го?
Гласът на Ерна звучеше доста приглушено, поради трансатлантическото разстояние и някои все още неотстранени дефекти на съвременните технологии. Много по-добра връзка предоставяше телепатията, но наличието на други нови съвременни технологии ни принуждаваше да сме по-внимателни с използването ѝ.
– Че какво има толкова за усещане? – попитах, поради току-що споменатото, по традиционния начин за по-голямата част от човечеството, тоест в слушалката, аз. – Всички медии тръбят само за глобалното застудяване.
– Това е само следствието – поясни ми Ерна. – Не усети ли първопричината?
– Усетих нещо, ама много слабо – отговорих ѝ аз.
– Сигурно, защото си доста на юг – предположи Ерна. – Зиги твърди, че е доста силно.
- Детайли
- Категория: Полъх от Севера
Участник в Конкурса за фентъзи разказ "Полъх от Севера"
~~~
Много, много отдавна, когато магията все още съществуваше за хората, Тъмният маг Алуд Ка проклел Северните хора никога повече да не видят слънчева светлина и обгърнал небето с черни облаци. Много шамани пробвали да развалят проклятието, но уви никой не могъл. Години минавали, хора се раждали и умирали без да видят слънцето. Велики империи, които притежавали десетки градове и зимни дворци, се борели за оцеляването си. Природата бе опустяла, Вълшебните дървета на Севера започнали да замират, а животните бавно, но сигурно изчезвали от света. Когато малките номадски народи решили да се спасят с бягство на юг, били посрещнати от зимни виелици, които успели да ги унищожат. Северът бил обгърнат от Проклятието и никой не могъл да избяга от съдбата, която ги очаквала. Светът на зимата бавно си отивал и никой не искал да му се притече на помощ.
- Детайли
- Категория: Полъх от Севера
Участник в Конкурса за фентъзи разказ "Полъх от Севера"
~~~
Крийте се и треперете, смъртни, защото часът на смъртта ви наближава. Дойде моментът на моето отмъщение. Настъпи денят, в който ще изчистя Земята от живот и ще я покрия с лед.
Ето ме. Несъществуващият на това негостоприемно място наблюдател не би забелязал логика в препускането на снежинките. Най-обикновена виелица, би си казал той. Но вятърът ги носи с бясна скорост към едно единствено място - центъра на всичко, откъдето всичко ще започне да умира.
Те се блъскат смъртоносно една в друга и умират мигновено, без дори да имат шанса да изпитат болка. Щастие, което няма да позволя на вас. Труповете им остават за момент като замръзнали на място, а върху тях се трупат нови и нови жертви на гнева ми. Тази част образува краката ми, онази – ръцете ми. По-едрите, примесени с болезнено откъснати от някой айсберг парченца лед, вятърът ще насочи към торса и главата ми.
- Детайли
- Категория: Полъх от Севера
Участник в Конкурса за фентъзи разказ "Полъх от Севера"
~~~
Алфер крачеше напред-назад, объркан. Взираше се напрегнато в масивната дървена врата, хванал неуверено дръжката на меча си. Хиляди тъмни мисли минаваха през русокосата му глава, кои от кои по-страшни и неприятни. Едва се преборваше с вътрешното си желание да нахлуе в работната стая на краля и да се саморазправи с нето. А защо всъщност не го направеше? Нещо за дипломация се въртеше в ума му, гостоприемство и имунитет, но не успяваше да го формулира с точност, което го връщаше отново в начална позиция - чакащ и надяващ се.
- Детайли
- Категория: Полъх от Севера
Участник в Конкурса за фентъзи разказ "Полъх от Севера"
~~~
- Мислиш ли, че пак е с някого, Бивнур?
Двете същества поклащаха задниците си, докато слизаха по дворцовите стълби.
- Е, как!
Предните им лапи вземаха по две-три стъпала наведнъж, а задните се опитваха да ги догонят. Въпреки че бяха вътрешни стълби, по тях винаги имаше сняг, а често дори и лед. Двамата стражници обаче имаха точно подходящите лапи за своята мразовита служба. Меки и покрити с козина, те прокарваха своите нокти по леда. Стържещият звук изобщо не ги притесняваше, пък и възглавничките им го омекотяваха. Стените бяха сковани в индигово син лед и само малките прозорчета пропускаха бледа светлина по стръмния коридор. Бледа, защото по тези земи слънцето се бореше с плътно одеало от сиви, снежни облаци.
- Детайли
- Категория: Полъх от Севера
Участник в Конкурса за фентъзи разказ "Полъх от Севера"
~~~
Коста отвори очи и изпъшка. Мразеше сутрин да става рано и още сънен да излиза в студа, а навън наистина беше много студено. Но работата му го изискваше, а напоследък отвсякъде го засипваха проблеми. Миналата седмица с колегите допуснаха огромна грешка. И сега полагаха всички усилия да я поправят. От месец беше обявен за национално издирване опасен убиец и ето че успяха да попаднат на следите му. Само че всичко се прецака. Гадината откри стрелба по тях, те също, но той почна да тича между хората и полицаите спряха да стрелят. И тогава се появи мъглата - гъста, непрогледна. Дойде внезапно и за секунди беглецът се скри от погледите им. Точно тогава успя да се качи в колата на случаен човек и го принуди да тръгне. Избяга така нелепо, а сега трябваше да почнат издирването пак от нулата. Поне нямаше жертви, макар че Коста беше почти сигурен, че рани беглеца, следи от кръв не бяха открити. Изобщо имаше нещо странно в целия случай. Преди да се скрие в мъглата, престъпникът посочи Коста с пръст и се засмя, сякаш се заканваше, и оттогава нещо тревожеше полицая и не му даваше да спи спокойно. Прочете няколко пъти материалите по случая.
- Детайли
- Категория: Полъх от Севера
Участник в Конкурса за фентъзи разказ "Полъх от Севера"
~~~
След дългия уморителен преход най-накрая стигнаха до дървото.
То стърчеше самотно в бялата пустош, край него вятърът отвяваше преспите и ги местеше по някаква негова си логика. Това му занимание не променяше като цяло пейзажа – плътна бяла покривка, над нея въртящи се сухи снежни прашинки и студено сияние във въздуха. Небето, тежко като леден блок, създаваше усещане за обреченост и бездиханна твърдост, но хората от малката група не мислеха за това. Целият им живот бе преминал в снежната пустош. В безкрайно придвижване, в търсене на ново и ново дърво.
– Ще можем да починем повечко, добро дърво е – издиша няколко облака пара най-възрастният. Беше Водачът. Свали вързопа от гърба си и го остави в снега.
- Детайли
- Категория: Полъх от Севера
Участник в Конкурса за фентъзи разказ "Полъх от Севера"
~~~
Спомняте ли си онази зима, когато Северната Губерния три седмици не можа да се отърве от смразяващата прегръдка на мистериозната мъгла? Споко де, не се засягай – просто питам... Знам, че изучавате супер-свръх-най-нова история в училищата, ама с всички сегашни извращения от рода на ситангските магически подсказватели, мозъкостимулиращите талисмани и оная, последната дяволщина... а, да – смартфоните... откъде човек да има вяра във вашето поколение? Един Ктхулу знае какво сте запомнили и какво – преписали...
Добре де, добре, спирам. Ама спри да крещиш и ти. Искаш ли да чуеш истинската причина, поради която мъглата превзе Губернията или не?
Да, бе, точно така – анормални атмосферни условия, ама друг път. Ако не беше Джонатан Деветте Пръста, и Емо Чолаков щеше да се озори солидно, докато разбере за какво иде реч...
- Детайли
- Категория: Полъх от Севера
Участник в Конкурса за фентъзи разказ "Полъх от Севера"
~~~
В момента, когато отворих вратата, усетих бръснещия студ по лицето си. Вече втори месец снежинките се рееха из въздуха, дори не падаха на земята – просто една прозрачна пелена от бял прах, които неуморно добавяше по сантиметър към снежната покривка ден след ден. Дръжката на сака ми се закачи за вратата. Тъкмо я освободих и иззад ъгъла на общежитието изскочиха 2 момичета и едно момче, които веднага щом ме видяха, се размахаха и започнаха да викат да задържа вратата отворена. Ужасният им акцент издаваше, че са италианци, а приповдигнатият говор и разкривената походка, че са дошли да си допият с последните оцелели от купона на третия етаж.
След 150 метра музиката от замиращия купон вече не се чуваше. Спрях и се огледах. Типична финландска нощ – сняг и космическа тишина. Снежинките продължаваха да се лепят по бузите и очите ми. След време човек свиква и го приема за най-нормалното нещо, сякаш въздухът винаги си е имал невидима армия от миниатюрни ледени капчици. Поех дълбоко дъх и почувствах задоволство, че оставям сбирщината от пияни европейци, за да прекарам една седмица в Лапландия.
- Детайли
- Категория: Полъх от Севера
Участник в Конкурса за фентъзи разказ "Полъх от Севера"
~~~
Първото правило на баща му беше „Не прави бизнес с магьосници. Никога. По никакъв повод.“ А Тибалт знаеше, че нарушаването на бащините правила води до опитване на бащиния пестник. Но той беше заминал с керван преди повече от две седмици, а зимата се оказа необичайно студена. По-голямата част от парите, които им беше оставил, отиде за въглища. Двете му сестри ядяха колкото птичета, но момчето беше забелязало, че от няколко дни порциите им намаляваха все повече и повече. Баща им трябваше вече да се е върнал, превеждането на керваните през планинските проходи на Източния склон отнемаше пет дни, а връщането сам после беше по-бързо, но снежна буря бе затрупала пътищата. Семейството дори не искаше да мисли за възможността той изобщо да не се върне.
- Детайли
- Категория: Полъх от Севера
Участник в Конкурса за фентъзи разказ "Полъх от Севера"
~~~
Анкол беше малко градче, от онези, които преди година са били още просто голямо село. По повечето къщи вече беше започнала работа по сменянето на калните и сламени покриви с керемидени такива. Част от главната улица вече дори имаше малко плочки в началото си пред кметството. Работниците щъкаха насам-натам, като мравки, и усмихнато си мислеха, че това е най-интересното нещо, което им се е случвало досега.
В Анкол никога нищо не се случваше. Нямаше празници, не минаваха циркови или търговски кервани, никога не идваха чужденци... нищо! Затова и пристигането на непознатия нямаше как да е дискретно. А чудноватият мъж обичаше вниманието и това си личеше от далеч!
- Детайли
- Категория: Полъх от Севера
Участник в Конкурса за фентъзи разказ "Полъх от Севера"
~~~
Реандра.... Реандра!
Някой го викаше. Отчаяни, изпълнени с безнадежност викове на умиращи хора.
Реандрааа! Реандрааа! - виковете се повториха и достигнаха лудешки фалцет.
Усещаше паниката им, същата дращеше и по неговия гръб. Усещаше и лудостта в този сън. Вече толкова пъти сънува ледената нощ и малкия форт, че знаеше наизуст какво ще се случи. Войниците пищяха, други се смееха през сълзи... влачеха мъртви за краката и им говореха. Някои падаха убити от стрели или сами се пронизваха със собствените си мечове, за да се спасят. Дървените палисади на форта горяха, а заедно с тях и част от вътрешните постройки. От конюшнята изскочиха няколко коня и се втурнаха подивели...
- Детайли
- Категория: Полъх от Севера
Участник в Конкурса за фентъзи разказ "Полъх от Севера"
~~~
Устата му зееше като пресъхнал кладенец, между зъбите му скърцаше пясък. Слънцето бе изсушило и последната капчица вода от тялото му, а болката го бе преситила като тежък опиат, тласкащ го към лудостта.
Цялото му същество се подчиняваше единствено на инстинкта, който го водеше към оазиса. Очите му блуждаеха по безкрайните дюни, напоени с изпепеляваща горещина, и неосъзнато търсеха портата на града. Тялото му се огъваше и едва се държеше изправено. Всяка крачка приличаше на последна, но след нея намираше сили за още една и още една...
- Детайли
- Категория: Полъх от Севера
Участник в Конкурса за фентъзи разказ "Полъх от Севера"
~~~
Този разказ се посвещава на Джийн Улф,
заради вдъхновението...
Изтупах прахта от черния си плащ и отново се наметнах с него. Колкото повече се доближавах до Стената, толкова по-студено ми ставаше, противно на всякаква логика. Огромният ми меч, който носех на гърба си, ставаше все по-тежък и по-тежък. Оставаше ми още една къща и можех да се прибере у дома. На два-три пъти срещах хора, но те побързваха да се разкарат от погледа ми. Славата на нашата гилдия плашеше простолюдието. Някои ни наричаха касапи, други мършояди, заради алзабото, което уж поглъщахме на банкетите си. Бях чувал подобни слухове, но никога не бях опитвал такова блюдо.
Почуках на дървената врата и зачаках да ми отворят. Когато това не стана, почуках отново. Чуха се бързи стъпки, някой дръпна леко завесата, закриваща единия от прозорците, чу се освобождаване на резе, вятърът като че ли заблъска по-силно гърба ми...
- Детайли
- Категория: Полъх от Севера
Екипът: Калин М. Ненов, Вили Кецкарова, Алексей Василевич, Габриела Петрова – Светличе, Христо Манолов – Atriell
Участват в Конкурса за фентъзи разказ "Полъх от Севера"
~~~
Кал:
На всички, които ме ядосваха безобразно
и ще се ядосват, докато четат това;
и на Габ:
Слънце,
вече имаш един повод по-малко да мрънкаш
Time to burn,
time for the freedom,
Time to face what we once believed in...
Светличе:
Тази приказка посвещавам на Калин, приятелите си от Човешката
библиотека и бъдещите такива... Бъдете, където и да сте!
Благодаря на Ценка Бакърджиева и разказа ѝ Ab Ovo,
и на музиката на Ирфан за вдъхновението!
В далечната ледена шир отвъд Отвъдното кралство се родило изчадие.
Снегът се сипел над безкрайната равнина, ситен прашец, който лягал върху старите преспи сред мъртвилото на безветрието. Нейде високо в лилавия зрак припламнало златно-зелено.
Бялото се размърдало, издуло се и се спукало. От бабуната се подали копито, лапа с четири белезникави нокътя, пипало, прозирно перлен плавник, око сякаш окото на океански паяк, шаващи коренища и рог светлина. Вдигнал се вятър, от никъде и за никъде.
- Детайли
- Категория: Полъх от Севера
(Втора част от историята „За любимия образ“), посветено на Стако.
Участник в Конкурса за фентъзи разказ "Полъх от Севера"
~~~
Пръстите му загребаха от почвата и я разтриха, за да вдъхне мускусния аромат, излъчван от нея. Тук бе лежал танк, средно голям, може би преди два дни бе изоставил гнездото, което бе изкопал.
Данте се огледа, животното толкова дълго бе пребивавало тука, че бе невъзможно да открие кои точно следите оставени, докато си е тръгвало.
Въздъхна и се изправи, отупа прашната ръка в износения брич. От лятото не се бе връщал в града след успешен лов, не можеше да си го позволи пак.
- Детайли
- Категория: Полъх от Севера
Участник в Конкурса за фентъзи разказ "Полъх от Севера"
~~~
Дядо Мраз се събуди с шумна прозявка. Добрия старец отметна завивките, свали босите си крака на домашно тъканата черга, разтърка големите си, ярко–сини очи и впери поглед в календара, който висеше на стената отсреща. Там, нечия грижлива ръчица, несъмнено собственост на трудолюбиво джудже, бе преместило червеното пластмасово квадратче на 25 декември.
Дядо Мраз разтърка очи и пак се взря в календара. Датата продължаваше да бъде 25 декември. Тогава Добрия старец рече:
– Ега си простотията, кога стана бе!
Дядо Мраз скочи на крака и погледна закачалката до огледалото, където висяха червени кожух и панталон и излъскани до блясък ботуши.
- Детайли
- Категория: Послания от изток
Участник в Конкурс за фентъзи разказ "Послания от изток"
~~~
Тя стъпваше по новата земя без да оставя следи. Харесваше ѝ. Усещаше почвата така различна. Усещаше друга различна вибрация от това, което беше свикнала. Чуждата земя беше интересна и вълнуваща. Малките ѝ лапички стъпваха безшумно, но все пак леко предпазливо. Търсеше животинки по храстите, по високите дървета и на короната им, искаше да усети енергията им. Тяхната ци, която тук беше различна, друга, но все пак в прекрасна хармония. Луната ѝ помагаше, сякаш по поръчка беше пълнолуние.
Новата земя на чужденците дошли в Япония, не като онези от преди 250 години, сега дойдоха от тук. През всичкия този океан, тя ще да види Европа, но не сега, може би не в това си прераждане. Свикнала беше с мира и спокойствието, които бяха надвиснали над Япония след битката на Секигахара и последвалия режим на Токугава. Но щом един от първите американски кораби акостира в родината ѝ, тогава вместо тя да омагьосва, един гайджин омагьоса нея самата, тя се оказа съблазнената.
- Детайли
- Категория: Послания от изток
Участник в Конкурс за фентъзи разказ "Послания от изток"
~~~
Здравей, Ивана,
Обещах да ти разкажа за операцията. Не си го представях така – с имейл. Но днес, докато се разминавахме по пешеходната пътека пред Университета, уличният шум погълна гласа ми, а и ти говореше с някакъв свой колега: не чу, че ти извиках. Иве, напоследък имам чувството, че съм станала невидима! И Явор, който беше седнал със свои студентки в кафето, не ме забеляза. Впрочем той не ме забелязва от години. Но нали знаеш – не си кривя душата, той си остана добър баща и не е било да не попита за децата. А сега не ме видя и можах спокойно да го разгледам: с топлите кафяви очи на обрамченото от брадата аскетично лице, с момчешката му фигура, с ироничната гънка на чувствената му уста… Нямаше нищо по-естествено от това да остроумничи в компанията на красиви момичета. Никога не спрях да го обичам. Но вчера с изненада открих, че болката я няма. Гледах го - и толкоз. И даже май че се радвах за него (ако разбираш какво искам да ти кажа)…
- Детайли
- Категория: Послания от изток
Участник в Конкурс за фентъзи разказ "Послания от изток"
~~~
Какъв късмет само, да се окажа в Пaриж и вместо да хлътна в Лувр – световния музей, да хвана по някаква уличка, да завия наляво, после надясно, да пресека реката и по неясни за мен начини да се окажа пред една малка галерия. Витрините ѝ бяха закрити със златисти завеси, а на вратата висеше плакат с надпис „Посланията от изтока”.
Като кажеш Изтока и започваш да си представяш упойващи аромати, нежни жени увити в ярки одежди, жилави мъже, чай... веднага влязох. Посрещна ме мек полумрак, напоен със сладникав аромат, който се разнасяше от запалена пръчица. Пристъпих тихо. В първата малка заличка имаше подредени почти прозрачни чаени сервизи, поставени върху златотъкани салфетки, сребърни чайници, кристални купи, в които плуваха розови листчета, диван, отрупан с възглавници и момичета-манекени в сарита. Толкова изящни и нежни – ярко розови, тюркоазени, тревисто-зелени, наситено сини – поръбени със златно и бордюри – ту на цветя, ту със слончета, ту с птици. Ръцете и краката им бяха отрупани с гривни. Дори ми се стори, че долавям нежен звън, да бе! Очите ми се замаяха от този застинал пъстроцветен калейдоскоп.
- Детайли
- Категория: Послания от изток
Участник в Конкурс за фентъзи разказ "Послания от изток"
~~~
Беше чувал, че с времето силите намаляват.
Когато не можа да запали камината, разбра, че вече няма никакви шансове за него.
Отпусна се на стола, а той изскърца под тежестта му, сякаш самата магическа сила скръцна със зъби от безсилие. И точно безсилие беше. Елементарната магия за пламък не желаеше повече да се подчинява на магьосника. Това изглежда бе краят. Една по една, магиите си бяха тръгнали от него, както силите напускат старците, както листата изоставят клоните, както вечер чезне заревото на залеза.
Къщата бе съвсем обикновена – стени от дялан камък, схлупен покрив, от който стърчеше коминът – днес без никакъв дим. Магьосникът се усмихна накриво при мисълта, че ще трябва да си набави огниво и да запазва топлината в дома си по традиционния човешки начин. Щеше да е необходимо да набавя и дърва, защото истинският огън има нужда от тях, за да съществува. Как само се променяше животът му... всичко, с което бе свикнал, постепенно си отиваше от него. Всяка магия, която се изплъзваше от уменията му, сякаш откъсваше и по малко от душата. Магьосникът знаеше колко е важна душата за магиите. Без душа няма магия.
- Детайли
- Категория: Послания от изток
(Разказ от вътрешността на "Пограничната Земя" от Чемби Чембърс)
Участник в Конкурс за фентъзи разказ "Послания от изток"
~~~
Нощната тишина тътнеше и бучеше като морски прибой, всъщност точно това си и беше. В Тен Ри – градът а Стоте Реки, нямаше такова нещо като тишина. Стотиците канали и провлаци създаваха специфичен звук, нещо като диханието на великан. Когато морето се оттегляше и могъщите води на О`ри и десетките ѝ по-малки събратя пълнеха каналите, това се наричаше Издишването. Когато настъпваше приливът и водите на Окун`Ман изтласкваха обратно речните води, на това му викаха Вдишването. Краткият миг между двете, когато каналите и провлаците оставаха сухи само за няколко удара на сърцето, се наричаше Мъртвилото.
Денем градът заглушаваше тези шумове с глъчката си, а нощем го потискаше с дебели дървени капаци на прозорците и яки стени. Затова каквото и да ставаше нощем по улиците и каналите на Тен Ри, то си оставаше в нощта, никой не искаше да чува писъците на жертвите.
- Детайли
- Категория: Послания от изток
Участник в Конкурс за фентъзи разказ "Послания от изток"
~~~
Разказът е посветен на Сибин Майналовски,
за вдъхновението...
Знаете ли я тази история, в която търговецът Сандо-кан Карлил спечелил кралството Сенегара на „Пешки”? Или пък онази за момичето, което започнало да рисува толкова реални картини, че те само след ден-два се превръщали в истински събития? Може би сте чували за леопарда-математик, който изчислил няколко древни уравнения и всъщност разбрал откъде са се появили хората и другите създания в Крайпътната Земя? Не сте ли?! Жалко! Не са лоши разказчета! Трябва да призная обаче, че също така не пращят и от уникалност. Така де, за всичките петдесет милиарда паралелни светове, все някъде някога се е случвало нещо подобно. Лично аз често си пътувам насам-натам и чувам за това-онова.
Със сигурност обаче не сте ставали свидетели на това, което ей сега ще ви разкажа.
- Детайли
- Категория: Послания от изток
Участник в Конкурс за фентъзи разказ "Послания от изток"
~~~
KOГАТО МРАКЪТ ВЛАСТВАШЕ
Беше тиха нощ. Вятърът духаше леко по клоните на дърветата сякаш тромави великани се поклащат леко и вървят към върха на някоя планина. В тази нощ на улица ,,Лигвън” светеше само една улична лампа, което беше необичайно. Винаги тук се провеждаха вечерни купони и сбирки, но сега имаше само лека светлинка. Защо ли беше така мрачно?
В една от последните къщи на улицата светеше малко прозорче. Там, в тази къща живееше една стара, самотна баба, за която твърдяха, че била вещица. И беше така. Имаше много истории за тази малка едноетажна къщурка: за изчезнали деца, за липсващи вещи. Но да не говорим за къщата. Историята е за вещицата в нея. И така започваме.
- Детайли
- Категория: Послания от изток
Участник в Конкурс за фентъзи разказ "Послания от изток"
~~~
Това чувство ми дотегна. Седя и мисля за бъдещето. Не мога да избягам от него. Не мога да достигна края на този ден, а искам цял един живот да планирам. Ще поспя. Казват, че утрото е по-мъдро от вечерта... Плавах цяла вечер. Измежду мислите ми се навъртаха различни гласове. Те се чуваха като низ от тонове с различни послания. Всички те сочеха към Изтока - Близкия и Далечния. Почувствах го като зов за помощ. Зов за моето спасение от неподредени мисли. Тогава дойде едно малко момче и ме поведе напред. Така и не разбрах накъде, а и не исках да разбирам. Видях сливащи се сенки и обрисувани тела по пътя. Това място имаше прилив на енергия, дори повече – усещах го! За миг го зърнах, когато забелязах настръхналата ми кожа. Поех по странен и непознат досега път. Не беше уморителен, защото съзерцавах все по-нови и нови невиждани неща. Запознах се с хора и с тяхната култура. Изглеждаха спокойни, сякаш пазеха самообладание за нещо велико.
- Детайли
- Категория: Послания от изток
Участник в Конкурс за фентъзи разказ "Послания от изток"
~~~
Жени лежеше, сгушена в тъканата вълнена завивка. Плъзна поглед по старинната спалня в старата семейна хижа и се прозя. Пресегна се, за да загаси нощната лампа, която обливаше в мека охра стаята. Затвори очи. И преди да отпътува към обятията на съня, почувства нещо. Нещо много силно. Копнеж. Притегляне. Сърцето ѝ ускори ритъм и тя отвори очи.
Не разбираше какво се случва, но се подчини на властната емоция. Отметна завивката и стана. Приближи се до горящата камина и седна пред нея. Огънят пукаше в здрача на стаята. Пламъкът се виеше, а сияещи искри претичваха по него, докато… не започнаха да се нареждат една до друга и да образуват думи. Думи от светлина в огъня.
- Детайли
- Категория: Послания от изток
Участник в Конкурс за фентъзи разказ "Послания от изток"
~~~
Всяко стъпало става все по-трудно за слизане. Измореното ми лице изглежда размазано в стъклените стъпала под обувките ми, а мътните ми очи ме следват навсякъде от стъклените стени, по чиито ъгълчета плъзват лилави отенъци. Завоите по пътя надолу никога нямат край, всичко се повтаря като в зациклил кошмар. Все едно се въртим в кръг, докато отраженията ни задушават с лицата ни отвсякъде.
- Трябва да си почина! - изпъшка Ена.
Вървим по стъпалата от толкова дълго, от толкова дълго, че коленете едва ни държат. Просто искаме да поспрем, но знаем, че ако го направим, няма да продължим никога. Затова надолу и само надолу към точката на пречупване.
- Детайли
- Категория: Послания от изток
Участник в Конкурс за фентъзи разказ "Послания от изток"
~~~
Тежка въздишка разпръсна тишината. Червеникавата светлина на изгрева лениво започна да си проправя път сред дърветата и сякаш се разплискваше покрай листата им. Пурпурното Слънце изглеждаше като огромно око в небето. Утрото сред природата се очертаваше да е свежо, но и заплашваше с непоносима жега към обяд.
„За какво ми беше да идвам…” помисли си младото момиче и изпусна още една измъчена глътка въздух. С огромно усилие на волята тя стана и прибра малкото си принадлежности. Вещите изглеждаха обикновени, поизносени, но качествени и все пак без никакви признаци на лукс. С изключение може би на ножа, който черноокото момиче затъкна в колана си преди да изтича напред. По цялата дължина на острието едва забележимо се виждаше гравиран дракон, а на дръжката му (която представляваше главата на дракона) бе инкрустиран тъмно червен камък – бе поставен точно в окото на създанието.
- Детайли
- Категория: Послания от изток
Участник в Конкурс за фентъзи разказ "Послания от изток"
~~~
Нищо не е в покой. Всичко се движи. Всичко вибрира. Така казваше жрецът Воху Манах, когато обучаваше Абатар в Храма в Урук. Вселената е създала своето равновесие, но ако някъде вибрацията се измени, то тогава балансът се нарушава.
Стъпалата на Абатар затъваха в пясъка. Пустинното слънце печеше безмилостно, а отгоре на всичко, от запад задуха нажежен вятър, който вдигаше пясъка във въздуха и намаляваше видимостта. Абатар присви очи и уви шала по-плътно около лицето си.
Пустинята беше безпощадна. Изсмукваше живота на самата земя и само най-силните и приспособими видове оцеляваха в суровата ѝ сърцевина. Скалите, обсипани със ситен пясък, криеха подивели и отровни зверове. Абатар се зачуди колко ли цивилизации лежат заровени една върху друга под тази жестока земя.
