На Олимп цареше веселие. Боговете се бяха събрали на своя редовен седмичен пир. Всички богове бяха тук с изключение на Хадес и още няколко божества от подземния свят. Дори Персефона бе дошла, поради което Деметра беше много щастлива, а покрай нея и човеците, които се радваха на небивал урожай. Виното и амброзията се лееха като реки, а шегите и смеховете нямаха край. Особено весел беше Хермес. Чак подозрително. Той се закачаше с кого ли не, като избягваше да взима на подбив само Афродита, защото Хефест беше до него. Но сякаш най-щастлива беше заклетата домошарка Хестия, чиито очи блестяха радостно като виждаше всички богове, сбрани край трапезата и в същото време строго ги следеше много-много да не цапат.
(прочети Епизод I. Войната на боговете или не си изпускай нервите. ТУК)
Първо беше Нищо. От Нищото се породи Хаосът. Хаосът бе едно разбъркано Нищо и беше Всичко. Тогава дойде началото. И тъй като в началото бе Словото, из Хаоса прогърмя:
- Абе тука няма къде поне да се подпреш! - И се създаде Земята.
А след това, впоследствие на редица успешни и не толкова успешни експерименти, се създаде всичко останало и, разбира се, Човекът. Той от своя страна създаде Божествата и си внуши, че те са го създали, но не е изключено и обратното.
Имало едно време едно дете. То си нямало никого и обикаляло по улиците на големия град с надеждата, че от минувачите може да се научи на ценности. Защото ценностите, било чуло детето от един старец, са много важно нещо. И така, то вървяло ден и нощ, в зима и лято, слушайки забързаните на някъде си хора, които дори и не го забелязвали.
През нощта на една особено студена зима, момчето си било намерило едно малко и не чак толкова замръзнало ъгълче, където да се спаси от хвърчащите ледени снежинки, падащи безмилостно по голото му лице. На прага на съня му се сторило, че отново видяло онзи старец, с ценностите, да сяда премръзнал на една пейка в близката градинка.
Детето се приближило и видяло, че старецът почти се бил превърнал в ледена статуя. Веднага му дало закърпеното си одеалце и макар че било незаконно, запалило малък огън в градинката.
- Медик!
'Мамка му!' - помислих, надигайки глава. Откъде дойде викът, да му се не види?
- МЕДИК!
Аха, ясна работа. И все пак щеше да е далеч по-лесно, ако навигационната система на бронята ми работеше. Но не му беше времето да се отплесвам в напразни желания (още повече, че по-скоро бих си пожелал пълен склад с медикаменти, отколкото нова нав система). Затичах се приведен, стараейки се да отбягвам летящите из въздуха руански бодили (или каквото бяха там) и куршумите на бойните си другари. Толкова бях вглъбен в това си занимание, че за малко да се препъна във войника, коленичил до проснатата на земята фигура.
- Нещо избухна в краката му, Док. Не знам дали сам е изтървал граната или някой има кошмарен мерник, но определено не бяха руанерите.
Изсумтях. За какъв дявол всички си мислят, че полевите медици винаги имат нужда от обяснения, та дори и съвети как да си вършат работата? Сякаш нямаме очи, та да видим какъв точно е случаят.
Тази история не цели да обиди някого. Ние самите сме почитатели на творчеството на Дж.Р.Р.Толкин и уважаваме неговия огромен принос за фентъзи жанра. Съветът ни към вас, читателите, е да се забавлявате и да приемете с усмивка историята на Гардалф. Тя ни най-малко не омаловажава Толкиеновите творби, а ви ги показва през едно странно, пречупено огледало - това на Камен Христов. :)
от екипа на Фентъзи ЛАРП Център
***
ДЕН ПЪРВИ
- Господине? – дочух тих глас.
Изръмжах и се обърнах на другата страна.
- Господин Гардалф? Време е да ставате, моля.
Отворих наполовина едно око и погледнах младата стюардеса, надвесена над мен. Ех...
"Уважаеми проф. Алаев,
пише Ви Вин Нел от планетата Дие-ленте от Галактиката Примавера. Вашата слава се носи из цялата галактика, така де, макар и със закъснение. Със знанието, че това съобщение ще пътува до вас повече от 5 земни години и въпреки доста по-скромния ми интелект, намирам за изключително важно да Ви разкажа за нашия казус.
Може би знаете, че силните емоции на нашата планета бяха забранени със закон още в края на осмата двойно високосна година след началото на „Големия метеорен разлив”. Споровете в Конгреса бяха изключително ожесточени, но в крайна сметка групата на т.нар „столетници” надделя и след поредица от митинги, уви безуспешни, беше въведена ваксината „Баланс-01”. Столетниците смятаха, че с ограничаването на крайните емоции ще увеличат средната възраст на населението, съответно трудоспособната, и почти ще неутрализират определени заболявания като онкологичните, психичните и пр.
Казват, че човек не може да избяга от съдбата си. А може би е обратното, съдбата не може да избяга от собственика си. В живота на всеки индивид идва момент, когато трябва да преосмисли събитията, които са го довели до този момент в живота му.
Съдбата ни всъщност не е някакво необозримо бъдеще, което никой не може да предвиди. Тя е просто съвкупност от правилните решения, грешките и всички незначителни жестове, които сме правили или сме решили, че не е необходимо да направим.
Казват, че когато гледаш към смъртта, през дулото на пистолет, застанал на няколко метра пред лицето ти, времето забавя своя ход. За момент целият адреналин в тялото ти нахлува в главата и се чувстваш всемогъщ, защото инстинктът ти за самсъхранение разкъсва обвивката на облика, който си градил с години, на онова, което те прави теб самия и хората виждат във всекидневието си. Но дори тогава, в този момент, в който всичко е по-ярко, по-живо, по-ясно, цялата тежест на собствената ти съдба те застига и те засипва като лавина и ако късметът ти се усмихне, може и да живееш, за поне още малко.
Краят на една прекрасна поредица за фентъзи разкази. :) Благодарим ви, че бяхте с нас през цялото това време!
Обичате ли да пишете?
Търсите ли перо всеки път, когато получите вдъхновение?
Желаете ли да споделите магията на света, който създавате, и с други?
Дойде време да ви представим и победителите. :)
Обичате ли да пишете?
Търсите ли перо всеки път, когато получите вдъхновение?
Желаете ли да споделите магията на света, който създавате, и с други?
Скоро ще настъпи официално лятото, а ние ще го отпразнуваме с вашите истории за неповторими, уникални, незабравими светове, в които се вихри "Лятна буря"...
Получихме общо 11 разказа - истории епични, драматични, забавни и замислящи... Вижте тук крайното класиране.
Обичате ли да пишете? Търсите ли перо всеки път, когато получите вдъхновение? Желаете ли да споделите магията на света, който създавате, и с други?
За някои от вас знаем, за други тепърва ще научим...
След двуседмично събиране на фентъзи разкази и 6-дневно гласуване за най-добрия от тях, конкурсът ни за фентъзи разказ "Зимата идва" приключи. Ето и крайното класиране :).
Обичате ли да пишете?
Търсите ли перо всеки път, когато получите вдъхновение?
Желаете ли да споделите магията на света, който създавате, и с други?
в Събития
в Конкурси