В книжарницата тънките слънчеви лъчи улавяха прашинките и ги превръщаха в снеговалеж по косите на двамата. И мъжът и жената бяха в черно – връщаха се от погребение. По лицето на жената имаше бразди от скорошен плач, челюстта на мъжа беше здраво стисната, но очите му лъщяха издайнически.
- Хайде – каза мъжът. – Искам да се прибера и да се опитам да забравя този ден.
Жената гледаше втренчено книжаря, прегърбено старче, което повече приличаше на гоблин отколкото на човек, с плешивата си глава и огромните космати уши. Старчето се провираше тромаво помежду купчините книги, докато с развълнуван вик не се метна върху една камара книжки с приказки, събори я, разпръсквайки ги по целия под, размахал тържествуващо синьо томче. Подаде го на жената. Мъжът надникна през рамото ѝ. На твърдата кожена корица със златни букви, украсени със завъртулки, пишеше „Спящата красавица“. Мъжът се втренчи ядосано в старчето.
- Какво... – но не можа да довърши.
- Ох, ох, ох, извинявам се! - изписка книжарят и изскуба книжката от ръцете на жената. – Къде ми е главата и аз просто не знам вече...
Старчето прокара ръка по книжката сякаш за да я избърше от прах и наистина под ръката му натруфените златни букви се изтриха и изчезнаха. На тяхно място с обикновен черен шрифт беше изписано „Книгата на мъртвите и Книгата на живота“. Когато разгърнаха страниците, още на първата видяха илюстрация върху пожълтялата хартия - много млада жена с червена коса, затворена в парче кристал. Лицето ѝ беше ужасно бледо, а ръцете – скръстени на гърдите около букет бели цветя.
- Мислех си, че ще четем „Спящата красавица“, а не „Снежанка“ – изграчи мъжът, но се задави. Жената поразително приличаше на Лора. И също както Лора, нямаше никакво съмнение, че е мъртва.
- Шшшш – сестрата на Лора го перна през ръката и зачете.
„Съществува, казват, на юг от Северната звезда и на запад от земите на Феникса, една страна, управлявана от законите на Магията. Тя била богата и силна, а маговете в нея можели да създадат чудеса и да уловят есенцията им в бутилка, да сътворят невероятни и ужасяващи машини, дори според някои, да превърнат слънчевите лъчи в злато. И както всяка могъща империя в разцвета на силите си, тази също имала врагове. Войната се проточила седмици и месеци, и години. Магьосниците били силни и защитавали покрайнините на владенията си до последния дъх, но дори и магьосникът има нужда от почивка, а вражеските войски сякаш нямали край.
В последния ден на лятото, малко след изгрев слънце, се случила трагедията. Някак си, никой не знае как, в центъра на Столицата, в Кулата на просветените – сърцето на Империята, започнали да се отварят портали, един след друг, и от тях заизскачали зверове, съществуващи само на границите на кошмарите. Един след друг защитниците падали. Водел ги Кадфан, един от членовете на Съвета и един от най-силните магове, раждали се някога в Империята. Силен и млад, с блестяща броня над разветите роби, Кадфан бил символа на всичко, което се борели да защитят. Вълна надежда преминала през защитниците, нямало как да загубят водени от някой като него.
И изглеждало сякаш наистина няма как да загубят. В битката била и Мерла, любовницата на Кадфан. С разтуптяно сърце тя си пробивала път през мелето, за да достигне до любимия си, защото сутринта преди нападението видяла лицето му отразено в Езерото на мъртвите. Внезапно земята под тях се пропукала и огромни черни пипала като от оживял катран изпълзели и повлекли със себе си войните. Едно от тях съборило Кадфан и Мерла видяла само черната му коса да изчезва. Времето сякаш спряло. Щом видели водача си повален, голяма част от защитниците обърнали на бяг, навсякъде било по-добре от лепкавите обятия на чудовището, повалило Кадфан.
Мерла усетила как по вените ѝ тече лед. Нови и нови портали започнали да се отварят и този път от тях излезли войни, възседнали чудовищни хрътки. Кулата щяла да падне, а с нея и Империята. Жената побягнала. Само на две нива над битката се намирала Библиотеката - най-голямата сбирка с магически книги, съществувала някога. Когато влетяла през огромната врата, вътре нямало никой. Всички, дори библиотекарите, се намирали долу и се борели за живота си. Стъпките на младата жена кънтели по плочките, докато тичала към отдела със забранени книги. Магическите защити били отслабени и Мерла успяла да влезе. В тази част на Библиотеката били допускани само най-старшите магове и членовете на Съвета, а Мерла била млада, прекалено млада и прекалено неопитна, за да се справи с томовете там. Но тя не искала огромните завързани с вериги инкунабули и тежките ужасяващи гримоари. От най-долния рафт измъкнала потънало в прах тънко томче с черна корица. Книгата на мъртвите. Мерла била чувала от Кадфан какво може тази книга. Книгата на мъртвите всъщност била много популярна сред простолюдието – представлявала серия от поеми, които се четели, когато някой умре, за да бъде изпратена душата му в отвъдното. Но никога, по никакви причини, не трябвало магьосник да чете на глас от Книгата на мъртвите.
С книгата в ръка Мерла побягнала обратно. Долу битката била в разгара си, но се виждало, че защитниците нямало да издържат дълго. В гората от хора Мерла търсела черната коса на Кадфан, но напразно. Не знаела дали е жив, мъртъв или завлечен директно в ада от ужасното чудовище. На площадката на последното стълбище, оцеляло като по чудо от трусовете, тя се спряла и огледала за последно битката. След това отворила книгата и зачела. В първия миг не станало нищо, а слабият ѝ глас бил удавен от виковете на умиращите. След това земята се разтресла отново. Един по един войните извърнали глави нагоре и видели млада жена с червена коса и зелени дрехи, която сякаш просто си стояла там. След това видели книгата и някои от по-старите магове, които се досетили какво е това, хукнали да я спрат. Но било късно, Мерла вече започнала да чете от Книгата, а това значело, че никой не може да я спре, докато не изчете стиховете до край. В бледите тънки ръце черният том сякаш оживял и започнал да излъчва черна светлина. Тълпата притихнала, всички, дори нападателите, се спрели хипнотизирани от гледката. Но скоро след това запищели. Пред погледите на удивените защитници враговете им един по един западали по земята. Устите им били замръзнали в писък, а от очите им останали само изгорели дупки. Сходна била и съдбата на чудовищата, които довели със себе си. Съществата, плод на извратена магия, се разпаднали на купчини смърдяща гниеща плът. Порталите започнали да се затварят един след друг. Последно изчезнало чудовището, завлякло Кадфан. Изпод лепкавата слуз се надигнал самият той, ранен, но жив.
В първия момент не разбрал какво се случва. Изглежда били победили, но защо всички гледали с такъв ужас нагоре? После я видял. Мерла, неговата любима, момичето, едва ли не дете, потънало в мрак. За миг очите им се срещнали и Кадфан разбрал какво е направила. Преди да извика или да може да стори нещо последният стих от последната страница бил изречен и Мерла се свлякла на земята. Първоначално никой не посмял да я доближи, прекалено отвратени и ужасени от стореното. Само любовникът ѝ, мъчително поради раните си, успял да се изкачи по стълбите и при нея. Имал чувството, че в гърдите му сърцето е спряло. Именно той бил разказал на Мерла за проклетата книга. Но той също така ѝ казал защо на маговете е забранено да четат от Книгата на мъртвите. Преди векове тя била написана от магьосници като оръжие, но последиците били толкова страшни, че било забранено на всеки с кръвта на Маерлин във вените си дори да се докосва до книгата. Заради хубавите стихове и утешаващите думи, обикновените хора продължили да я четат, за да изпращат любимите си покойници, и с времето повечето забравили, че това, което правела Книгата на мъртвите, е да отнема душите на хората.
Кадфан стигнал до последното стъпало и видял Мерла. Момичето било проснато на белите мраморни стъпала, червената ѝ коса – като локва кръв, а в ръцете си още стискала черното томче. Когато я докоснал, ръцете ѝ били още топли. Взел книгата и тя също била топла и сякаш жива. Корицата била странно мазна и лепкава. Докато я държал, магьосникът усетил последните мигове на любимата си, сякаш били негови. Сърцето ѝ биело толкова бързо, криле на малка птичка в капан, а думите сякаш сами излизали от устата ѝ. Искала да спре. Знаела, че никой не може да прочете Книгата на мъртвите толкова бързо и да оживее. Стиснала последния си дъх между зъбите, тя продължила да реди стиховете докато не го видяла. Кадфан, жив. Изправя се сред труповете на другарите си. „Не трябва да спирам, не мога да спра, обичам те.“ Последният ѝ вик отекнал в ушите му.
***
Битката и войната били спечелени, но празненство нямало. Маговете, отвратени от страшния грях, извършен в кулата им, събрали телата и на свои, и на чужди и ги изгорили в огромна обща клада. Какво се случило с останките от чудовищата никой не разбрал. Съветът искал да изгорят и Мерла заедно с всички останали, но Кадфан не им дал. Тя ги била спасила всичките, дори страхливците, които не посмели да се включат в битката и умряла заради тях. Заради него. Ако го била направила по друг начин, казвал той, щели да ѝ издигнат паметник в Кулата и името ѝ да бъде записано на Стената на героите. Не заслужавала анонимен гроб и останките ѝ смесени с тези на други. Но каквото и да говорел, не го слушали. Когато разбрал, че няма да го оставят да погребе Мерла, Кадфан напуснал Съвета и изчезнал с тялото ѝ. В суматохата никой не разбрал, че и Книгата на мъртвите също я няма.
Кадфан се скрил в планините, в отдавна изоставена постова кула. Тялото на Мерла вградил в парче кристал, който щял да я защити от тленността на времето. От един къс от кристала магьосникът направил огледало. Книгата на мъртвите отнемала душите на хората, но Мерла умряла от изтощение, защото през тялото ѝ преминала твърде много енергия. Тогава, мислел си той, ако има книга, която може да отнеме нечия душа, то може да се направи и книга, която да върне душата от отвъдното. Огледалото било завършено, Кадфан поставил в него Книгата на мъртвите и когато я извадил отново, тя била бяла. В ръцете си магьосникът държал Книгата на живота.
Но преди да успее да прочете Книгата на живота и да върне Мерла обратно, кулата била нападната. Останалите членове на Съвета го следили през очите на птиците в небето и когато разбрали какво се кани да направи, решили, че трябва да го спрат на всяка цена. Книгата на мъртвите била чудовищен инструмент, но огледалото ги ужасило още повече. Предмет с подобна сила не можел да съществува. Ако огледалото можело да обърне на обратно чудовищната книга, какво щяло да стане, ако нещо светло и добро се сложи в него? А и никой не трябвало да притежава власт да контролира живота и смъртта.
Кадфан се защитавал храбро, но бившите му приятели били прекалено много и прекалено силни. Когато най-накрая успели да проникнат в кулата, видели, че магьосникът е изчезнал заедно с кристалния ковчег на Мерла. След себе си оставил обаче книгата и огледалото. Колкото и да се мъчили магьосниците, не могли да ги унищожат. Затова върнали предишния облик на Книгата на мъртвите и я прибрали, а огледалото скрили така, че никой да не може да го намери и използва.
Кадфан изчезнал. След като скрил Мерла дълбоко в недрата на планините, той се върнал обратно, но не могъл да намери нито книгата, нито огледалото си. Магьосниците направили така, че той да не може да види или да се докосне и до двата предмета, дори и да се намират пред очите му. Никой не знае какво е станало с него. Някои казват, че полудял от ярост и скръб магьосникът се самоунищожил. Други смятат, че се върнал при тялото на Мерла и сам се вградил в парче кристал, за да бъде с нея. А трети... трети твърдят, че намерил портал, скрил се в друг свят и от там търси начини да възкреси любимата си. “
***
Мъжът и жената запримигваха в прашния наситен с аромати въздух на книжарницата. Старчето се беше разположило в голямо кожено кресло и ги наблюдаваше. В едната си ръка стискаше бастунче с глава на гарван накрая. Дали заради светлината или заради приказката сега им се стори по-висок и не толкова съсухрен. Очите му, преди замъглени и воднисти, сега горяха като въглени в сумрака.
- Донесете ми Книгата – каза Кадфан. - Донесете ми Книгата и огледалото и ще върна обратно тази, която сте загубили.
***
от Дани "Зайо" Петкова
Коментирай от FB/G+ профил