Детайли

Категория: Други разкази

Публикувана на 19 Март 2012

• конкурси
• разкази
• фентъзи

Казват, че човек не може да избяга от съдбата си. А може би е обратното, съдбата не може да избяга от собственика си. В живота на всеки индивид идва момент, когато трябва да преосмисли събитията, които са го довели до този момент в живота му.

Съдбата ни всъщност не е някакво необозримо бъдеще, което никой не може да предвиди. Тя е просто съвкупност от правилните решения, грешките и всички незначителни жестове, които сме правили или сме решили, че не е необходимо да направим.

Казват, че когато гледаш към смъртта, през дулото на пистолет, застанал на няколко метра пред лицето ти, времето забавя своя ход. За момент целият адреналин в тялото ти нахлува в главата и се чувстваш всемогъщ, защото инстинктът ти за самсъхранение разкъсва обвивката на облика, който си градил с години, на онова, което те прави теб самия и хората виждат във всекидневието си. Но дори тогава, в този момент, в който всичко е по-ярко, по-живо, по-ясно, цялата тежест на собствената ти съдба те застига и те засипва като лавина и ако късметът ти се усмихне, може и да живееш, за поне още малко.