На Олимп цареше трескава възбуда. По време на пир някой се бе зачудил къде ли е центърът на света и сега всички богове спореха по въпроса. Единствен Арес не взимаше участие в обсъжданията. Той все още беше на легло, измъчван от ужасно главоболие. По време на приятелското посещение в Индия Арес се бе присмял на Ганеша за дължината на носа му и засегнатият индийски бог го бе фраснал по главата със същия този нос.
(Епизод I. Войната на боговете или не си изпускай нервите)
(Епизод II. Потопът или за вредата от алкохола)
(Епизод ІІІ. Прометей или цената на свободата)
На Олимп цареше оживление. По-голямата част от боговете си стягаха багажа, защото заминаваха на приятелско посещение в Индия. След като разпредели задълженията на оставащите богове и ги утеши, че другия път ще ги вземе със себе си в Южна Америка, Зевс заповяда да му доведат Прометей. Но колкото и да го търсиха, не можаха да го открият.
– Няма го на Олимп – дотърча задъхан Хермес.
– Да се намери и да ми се представи! – издаде заповед Зевс и неколцина от боговете се втурнаха да я изпълнят...
(прочети Епизод I. Войната на боговете или не си изпускай нервите. ТУК)
(прочети Епизод II. Потопът или за вредата от алкохола. ТУК)
На Олимп цареше веселие. Боговете се бяха събрали на своя редовен седмичен пир. Всички богове бяха тук с изключение на Хадес и още няколко божества от подземния свят. Дори Персефона бе дошла, поради което Деметра беше много щастлива, а покрай нея и човеците, които се радваха на небивал урожай. Виното и амброзията се лееха като реки, а шегите и смеховете нямаха край. Особено весел беше Хермес. Чак подозрително. Той се закачаше с кого ли не, като избягваше да взима на подбив само Афродита, защото Хефест беше до него. Но сякаш най-щастлива беше заклетата домошарка Хестия, чиито очи блестяха радостно като виждаше всички богове, сбрани край трапезата и в същото време строго ги следеше много-много да не цапат.
(прочети Епизод I. Войната на боговете или не си изпускай нервите. ТУК)
Първо беше Нищо. От Нищото се породи Хаосът. Хаосът бе едно разбъркано Нищо и беше Всичко. Тогава дойде началото. И тъй като в началото бе Словото, из Хаоса прогърмя:
- Абе тука няма къде поне да се подпреш! - И се създаде Земята.
А след това, впоследствие на редица успешни и не толкова успешни експерименти, се създаде всичко останало и, разбира се, Човекът. Той от своя страна създаде Божествата и си внуши, че те са го създали, но не е изключено и обратното.
Имало едно време едно дете. То си нямало никого и обикаляло по улиците на големия град с надеждата, че от минувачите може да се научи на ценности. Защото ценностите, било чуло детето от един старец, са много важно нещо. И така, то вървяло ден и нощ, в зима и лято, слушайки забързаните на някъде си хора, които дори и не го забелязвали.
През нощта на една особено студена зима, момчето си било намерило едно малко и не чак толкова замръзнало ъгълче, където да се спаси от хвърчащите ледени снежинки, падащи безмилостно по голото му лице. На прага на съня му се сторило, че отново видяло онзи старец, с ценностите, да сяда премръзнал на една пейка в близката градинка.
Детето се приближило и видяло, че старецът почти се бил превърнал в ледена статуя. Веднага му дало закърпеното си одеалце и макар че било незаконно, запалило малък огън в градинката.
- Медик!
'Мамка му!' - помислих, надигайки глава. Откъде дойде викът, да му се не види?
- МЕДИК!
Аха, ясна работа. И все пак щеше да е далеч по-лесно, ако навигационната система на бронята ми работеше. Но не му беше времето да се отплесвам в напразни желания (още повече, че по-скоро бих си пожелал пълен склад с медикаменти, отколкото нова нав система). Затичах се приведен, стараейки се да отбягвам летящите из въздуха руански бодили (или каквото бяха там) и куршумите на бойните си другари. Толкова бях вглъбен в това си занимание, че за малко да се препъна във войника, коленичил до проснатата на земята фигура.
- Нещо избухна в краката му, Док. Не знам дали сам е изтървал граната или някой има кошмарен мерник, но определено не бяха руанерите.
Изсумтях. За какъв дявол всички си мислят, че полевите медици винаги имат нужда от обяснения, та дори и съвети как да си вършат работата? Сякаш нямаме очи, та да видим какъв точно е случаят.
Тази история не цели да обиди някого. Ние самите сме почитатели на творчеството на Дж.Р.Р.Толкин и уважаваме неговия огромен принос за фентъзи жанра. Съветът ни към вас, читателите, е да се забавлявате и да приемете с усмивка историята на Гардалф. Тя ни най-малко не омаловажава Толкиеновите творби, а ви ги показва през едно странно, пречупено огледало - това на Камен Христов. :)
от екипа на Фентъзи ЛАРП Център
***
ДЕН ПЪРВИ
- Господине? – дочух тих глас.
Изръмжах и се обърнах на другата страна.
- Господин Гардалф? Време е да ставате, моля.
Отворих наполовина едно око и погледнах младата стюардеса, надвесена над мен. Ех...
"Уважаеми проф. Алаев,
пише Ви Вин Нел от планетата Дие-ленте от Галактиката Примавера. Вашата слава се носи из цялата галактика, така де, макар и със закъснение. Със знанието, че това съобщение ще пътува до вас повече от 5 земни години и въпреки доста по-скромния ми интелект, намирам за изключително важно да Ви разкажа за нашия казус.
Може би знаете, че силните емоции на нашата планета бяха забранени със закон още в края на осмата двойно високосна година след началото на „Големия метеорен разлив”. Споровете в Конгреса бяха изключително ожесточени, но в крайна сметка групата на т.нар „столетници” надделя и след поредица от митинги, уви безуспешни, беше въведена ваксината „Баланс-01”. Столетниците смятаха, че с ограничаването на крайните емоции ще увеличат средната възраст на населението, съответно трудоспособната, и почти ще неутрализират определени заболявания като онкологичните, психичните и пр.
в Събития
в Конкурси