Участник в Конкурса за фентъзи разказ "Песента на Юга"
~~~
„Предпочитам невъзможното,
което убеждава, пред възможното,
което звучи неубедително”
Аристотел
Файтонът, както на шега наричаха междупланетния кораб „Ю-12”, всяка година пореше пространството в триъгълника: Земя - планета Леонардо да Винчи - планета Архимед-2, със смешната, даже в очите на първокласниците, скорост от 12 000 километра в секунда. Оттук дойде и прозвището му.
Говоря така не защото скоростта беше толкова смешна, а защото в последните години японските учени успяха да превърнат светлината в гориво и това откри нови възможности за междупланетните полети – фотонните ракети летяха десетки пъти по-бързо.
Старото корито „Ю-12”, проектирано преди 11 години, сравнено с тях си остана един файтон, който разхвърляше екипи от учени из близките планети и след време ги връщаше.
Ще ви издам една клюка.
Неофициалният му прякор беше „Ходинамайнатаси”. Преди време Файтонът се беше губил и пращаха апарати да го търсят, а главният шеф на КИСС /Кораби извън Слънчевата Система/ беше изразил недоволството си гласно: „Къде ходи на майната си?”, и шегаджии изписаха на корпуса думата със спрей. Боята, естествено, не издържа на космическия студ от 247 градуса и се олющи до последната молекула, но името оста-на. Сега никой, освен Главния, не го наричаше „Ю-12”, а Файтонът и най-вече – „Ходи-намайнатаси”, с усмивка.
Откакто свят светува, до ден днешен – 5 май, 3016 година, шегата помага в работата и обратно – мрънкането сред колегите я влошава. Чистосърдечният смях намалява хормоните на стреса – адреналин и кортизон, и започва активно да произвежда „хормоните на щастието”, – ендорфини, които не само довеждат положителни емоции, но са и мощно терапевтично и обезболяващо средство. Това не са измишльотини! Преди години Норман Казинс се прочу като „човекът, който разсмя смъртта”. Бил поразен от тежка болест на костите – колагеноза. Лекарите вдигнали ръце. Тогава Казинс, психолог по образование, прибягнал към смехотерапията – по цели дни гледал комедии и се кикотел. След месец изследванията показали, че възпалителният процес е изчезнал и Казинс си е жив и здрав до днес... Няма майтап! Чух го с ушите си по „Дискавъри”.
***
Трите астронавтки на борда – Барбара, Чо Сай и Кръстина, на която от детските години ѝ казваха Пуфи, като начало бяха тествани за психосъвместимост. Да няма хър-мър. Компютрите посочиха 100% съвместимост на характерите и на екрана светна поздравлението „Бинго!” – термин, останал отпреди десетина века. За някаква игра с пари e ставало въпрос. 100% съвместимост светваше веднъж на три, четири години. Обикновено се допускаше екипажът да тръгне с показатели не по-ниски от 88 %. Сто – беше истинско чудо...
***
„Ходинамайнатаси” трябваше да върне на Земята 14 учени, които преди година бяха оставени на планетите Леонардо да Винчи и Архимед-2. /Две планети с еднакви размери, които обикаляха една около друга в орбити, подобни на цифрата 8/.
Преди години ракетата беше гордост на космическата техника. Създадена от японци, тя и сега работеше безотказно, доказвайки за сетен път, че тия с дръпнатите очи не са произлезли от маймуните, както е твърдял някакъв дядка миналата ера.
Само веднъж коритото се изложи.
Авария на компютър, контролиращ траекторията, му спечели прякора „Ходинамайнатаси”. Ракетата, изгубила управление, се шматкала из Вселената два месеца като муха без глава. Наложило се за откриването ѝ да пуснат апарати-търсачи „Ловци на светулки” /също японски!/, които след 19 дена я върнали на Земята по живо, по здраво. В ремонтната база сменили компютъра, тествали го при екстремни натоварвания и коритото стана най-безопасното превозно средство. По-безопасно и от един файтон.
Разстоянието между Земята и двата обекта в Южното небе беше почти равно и се преодоляваше за 4 месеца и 2, 3 дни. Данните, които носеха учените оттамр бяха безценни... И трите планети бяха удобни за междупланетни станции и убежища за човечеството в случай на опасност от астероид или ордите на Сатаната, от съзвездието „Кръст” – общество от роботизирани същества, изповядващи религията на Световното Зло, които си бяха внушили, че Вселената е тяхна. Слава Богу, бяха отдалечени на сто и десет хиляди светлинни години, но при тази техника можеха да се появят другата седмица... Затова, при агресия, нашите военни бяха готови да ги изпепелят на безопасно разстояние.
***
Ракетата се движеше безшумно на автономен режим и девойките запълваха времето си различно. Често пееха модния шлагер „Отивам в южните съзвездия” на три гласа, както го изпълняваха вокалистки „Номер 1” от Нови Орлеан, или „прелистваха” на екраните джаз, мода, филми, новини от науката, пейзажи от далечни планети. В Космоса има достатъчно светлина за тези, които искат да гледат, и достатъчно мрак, за тези, които искат да спят...
Пуфи си падаше по Марс. Отначало Червената планета свенливо криеше своите загадки – канали, пирамиди, марсианския сфинкс, пътища, сухи реки и бели шапки по полюсите... Но след няколко експедиции загадките една по една отпаднаха. От двайсетина години има редовни полети за медицински туризъм. Оказа се феноменално място за психическо разтоварване. За постоянно пребиваване на големи човешки общества беше рано, тъй като кислородът се произвеждаше от разлагането на вода, която роботи доставяха от полюсите.
Барбара с любопитство разглеждаше планетата Леонардо да Винчи, откъдето щяха да се качат първите трима учени. Видя зелена джунгла, реки с водопади, животни, подобни на нашите биволи и носорози... Природата изглеждаше така величествена, че ако извикаш днес, ехото сигурно се връща след една седмица...
Японката Чо Сай обичаше да съзерцава скъпоценни камъни. В това отношение Сатурн беше незаменим! Камъни, сапфири и диаманти с големина на пететажни сгради летяха в единия пръстен със скорост 64 800 километра в час. Във втория, със същата безумна скорост, летяха рубини, аметисти, изумруди и космически прахоляк, но в обратна посока.
Какво предизвикваше тези разминавания? Колосални магнитни полета с обратен знак, програма на Твореца? Мълчание.
Загадка...
На тези въпроси все още никой не можеше да отговори. Един ден, може би, японците... Вярвам в тази нация! Нали ви казах, че тия с дръпнатите очи... Отдалеч двата пръстена изглеждаха изумително красиви, но отблизо бяха Ад... Досега учените разполагаха само с филми, предположения, хипотези и десетина пометени от камъните ракети, чиито отломки щяха да се въртят милиони години...
***
Тримата астронавти, изучаващи планетата Леонардо да Винчи, махаха с ръце. Бяха приели съобщението за деня, часа и мястото на пристигането и поздравяваха екипажа за точността, въпреки че по-правилно би било да поздравят бордовия автопилот. Изглеждаха странно в оранжевите си скафандри и никелираните цилиндри с проби на фона на зелената джунгла. Тъй като всеки хвърляше по три сенки, изглеждаха като артисти на сцена. Тук е мястото да отбележа, че над главите им светеха три слънца, които залязваха „само в краен случай” – веднъж на 48, 222 и 302 дена... Така казваше науката. Иначе кой ще им прави сметка... И като я направи, какво? На морето – дупка...
През прозрачните им шлемове се виждаше, че тримата се радват като деца. Една година в този пущинак не е шега... Прегръщаха се, правеха смешни скокове и поради липсата на гравитация се спускаха плавно като памук, хвърлен от 10-я етаж... Останалите 11 на планетите Архимед-2 щяха да се качат на борда след 122 дни, а след още толкова великолепната седемнайсеторка щеше да бъде в прегръдките на близки и приятели на космодрума „Коперник”.
С тримата учени нямаше да ви занимавам повече, ако не беше се случило...
***
Двамата новопристигнали – професорите Кларк Робинсън и Анатолий Грибоедов, бяха възрастни хора, с прошарени коси и бели брадички. Третият – Здравко Новоселски, микробиолог, се оказа млад учен. След свалянето на скафандъра трите момичета ахнаха!
„Красавец! Майчице, същински Аполон!... Има фигура на „Давид” от Микеланджело...”
Здравко носел български корен. /Къде е тази държава? До Черно море? Около Босфора? Някъде по Дунав?/
Момичетата полудяха!...
Красотата, атаката с флуиди от истински мъж, не те пита интелигентна ли си или проста. Тя действа директно, вдига адреналина, кръвното, либидото... Искам да кажа, Здравко запрати мислите на младите астронавтки в забранена посока... Вряза се в желанията им като метеорит... От този миг, въпреки 100%-та психосъвместимост и приятелските чувства, трите станаха съпернички. По-точно – врагове. Всяка беше готова да издере очите на конкурентките, за да се добере до него...
Е, до очи може би нямаше да се стигне, но най-малкото желаеше да ги остави с пръст в уста... Дългият полет и липсата на мъжка ласка изостри женската им похотливост до истерия... Обзе ги бяс на жени от пещерната епоха...
„Или мой, или...” така си казваше всяка, пренебрегвайки теста за съвместимост и Правилника за вътрешен ред по време на полет. И трите бяха еднакво зажаднели за мъж и рядко можеше да ги споходи такъв шанс – старците да спят три етажа под тях, а хубавецът Здравко да им се усмихва на една ръка разстояние...
Самопредлагането на дамите стана по-безпардонно от обява в еротичен вестник: „Разкрепостена хубавица, разполагаща с терен, търси връзка със способен мъж!...”. В очите на всяка, като на монитор, беше изписано: „Правя невероятното веднага, невъзможното – до един час! Нищо, че е учен. И учените имат хормони...” и го гледаха така, както кобилите в елитен конезавод гледат параден жребец...
Корабът беше на автопилот, така че около 115 дена можеха да не поглеждат уредите... От центъра за управление и прецизните датчици щяха да ги предупредят при най-минимално отклонение. Сега, по-важен от всичко във Вселената, беше младият българин... „124 дена без мъж си е направо подвиг... Скромността е за тези, които нямат други качества. Точка!”
***
Късметът се усмихна първо на Чо Сай...
Издължените очи и източната красота на японката плениха момъка и той я отведе в каютата си...
Останалите две се примириха и търпеливо зачакаха своя празник...
Време имаше...
Втора беше Барбара. Тя не тичаше, а летеше към спалнята на красивия астронавт...
При Пуфи стана засечка...
Неочаквано Здравко смени цвета на лицето си, кръвното му налягане падна и остана неподвижен върху леглото.
„Господи, студен е като труп!... Точно на мен ли трябваше да се случи!... Защо? Двете кучки ли му взеха здравето? Хиени... – заплака Пуфи и продължи ругатните: – Повредиха момчето! И кой излиза виновен? Аз! И естествено, аз оставам с пръст в устата... Защо този малшанс, Господи? Защо точно на мен?”
Започна активно да масажира сърдечната му област:
- Раз, два, три!... Хайде, Здравко, три!... Хайде, скъпи, хайде!...
Бори се половин час и падна.
Резултат – нула.
Обърна го по корем. И това, което видя, я смрази!...
Под тила му блестеше... малка метална пластинка!...
- О, Боже!...
Повдигна я.
- Не-е-е-е!!!...
В отвора – сноп разноцветни жички и миниатюрна червена лампичка, която мигаше тревожно...
„Робот!!!... Красив, съвършен, гаден, японски робот... Никакъв българин, никакъв Новоселски... Пластмасова мъжка кукла и нищо повече!... Играчка за гъски като нас!...” – и се разрева.
***
Едва сега обърна внимание на стенния екран, какъвто имаше почти във всяко помещение. Така заповедите на „Център” стигаха до всички.
С червени букви пулсираше съобщение, което никоя не беше забелязала, защото бяха телом и духом при Здравко... Женско щастие на милиони километри от Земята...
***
От „Център” алармираха:
„ПОВИШЕНО ВНИМАНИЕ!
ПОВИШЕНО ВНИМАНИЕ!
ПОВИШЕНО ВНИМАНИЕ!
ДО ЕКИПАЖА НА „Ю-12”!
СПЕШНО!!!
„Център” забранява на екипажа преки контакти с тримата учени от планета Леонардо да Винчи!!!
Повтаряме: Никакви преки контакти с учените от планета Леонардо да Винчи!!!... Индикаторите са открили, че тримата са носители на зараза с неизвестен на науката смъртоносен вирус. На борда на „Ю-12” няма лекарство, което да го неутрализира...
Най-опасен е „младият учен” Здравко Новоселски, който е хуманоид и няма имунна система. Върху някой от другите двама ще се тества лекарство, което земните екипи приготвят от комбиниране на намиращите се при вас медикаменти. Изчакайте 12 часа, когато ще имаме резултат. Веднага ще бъдете инструктирани как да действате. Въпросът е сериозен! Новопристигналите трябва незабавно да бъдат изолирани в карантинно отделение. Незабавно!!! Повтаряме – никакъв пряк допир с открити части на тялото! В противен случай, колкото и да е трудно да ви го кажем, за да предпазим Земята от пандемия, ще бъдем принудени да изоставим „Ю -12” на постоянна орбита...
Полетът към Архимед-2 се отменя! Останалите 11 учени ще бъдат прибрани от друг апарат.
Все още имате шансове. Вие сте част от нас и ще направим всичко възможно... Обичаме ви! Кураж!...
„Център”.
***
От съседната каюта се носеше песента „Отивам в южните съзвездия”.
Пееха двете щастливи астронавтки...
***
Ако този разказ ти е харесал, остави своя коментар по-долу и гласувай за него ТУК!
Коментирай от FB/G+ профил