Здравейте!
Неведнъж сме казвали, че конкурсите, които правим, са с целта да дадем поле за изява на писателите, знайни и незнайни. Предизвикателство да пишеш по зададена тема. До творбите, изпратени в много други конкурси, имат достъп само от журито, докато ние ги споделяме с всеки, който иска да се потопи в тях. И то след коректура на правописни и пунктуационни грешки, за за не позволим това да се отрази на впечатлението на читателя (думите оставаме изцяло на автора така, както ги е създал). Заради това, че не целим състезателен дух на конкурса, и наградите са символични. Често най-популярната творба печели, дали е най-добрата е въпрос на лично виждане. Заради това даваме и специална награда от екипа ни - досега не се е случвало те да съвпадат, и сме сигурни, че с нашия избор не биха се съгласили и други. Доста често тези разкази не са събрали много гласове на читателите. И все пак това е наш избор, нашето усещане. Всеки има различни критерии за оценка на една творба. Затова и резултатите ще са субективни. Някои хора гласуват само за приятеля им (участник), а други - само за най-популярните имена. Малко, но за нас най-ценни са гласовете на хората, прочели всички разкази и гласували по сърце. Винаги си личи. :) На тях се възхищаваме. А ако някой участва в конкурса само за да го спечели, това само ни натъжава. Пожелаваме успех и вдъхновение на всички!

Но защо изобщо е нужно конкурсното начало? Нали винаги когато има съревнование то трябва да има ясни правила? Иначе малко или повече у участниците остава горчилка. Че наградата е символична е ясно, а защо изобщо е нужна? Ако ще сте творческа трибуна, бъдете си такава, поне да е ясно, че никой с никого не си мери п;исалката, фейсбук друзята или личната харизма.