Aerie ни разказва за спецификите на хърватските и унгарските ЛАРП игри
Организация на ЛАРП обществото
В Унгария най-интересното за мен беше, че имат резервиран терен за ЛАРП горе-долу по средата на страната и всичките им игри се провеждат там. Хубавото беше, че можеха спокойно да ходят там по всяко време и да подготвят терена за игра. Имаха перманентни лагери за фракциите, с няколко навеса от клони, които не бяха точно постройки. От друга страна, на второто ми ходене на терена го знаех наизуст и това отне част от удоволствието за игра поне за мен лично. Доколкото разбрах, ларпърите действат на нещо като “организационни екипи”, чиито членове са разпръснати в градове из цялата страна. През 2014 когато бях там, имаха един наистина действащ такъв екип, организиращ най-голямата им ЛАРП поредица - Хрониките на Демгард. ЛАРП още не беше толкова популярен в страната тогава, по собствените думи на играчите се възприемаше като “затворено”, “странно”, “несериозно” хоби. Набирането на нови играчи беше съсредоточено по аниме събития, съответно двете общества бяха доста припокриващи се. Друга изненада за мен беше фактът, че очевидно ЛАРП не се възприемаше като нормално хоби за жени и момичета. Сред играчите доста малък процент бяха от женски пол.
Колкото до Хърватия, ЛАРП там е сравнително по-разпространен отколкото в Унгария, макар и по мои впечатления силно съсредоточен в столицата, Загреб. Там не се възприема като толкова странно хоби и играчите са с доста по-разнообразен профил. Имат повече действащи организаторски екипи, движещи различни поредици, макар и да бяха споделени мнения, че ЛАРП обществото се е разцепило на групи, невинаги разбиращи се помежду си, което рефлектираше и върху това кой на чия игра ходи. Терените им са доста по-разнообразни и поне до 2014 нямаха фиксиран терен (също следствие от многото организаторски екипи и различните поредици от игри).
Стилове на игра
В Унгария силно (ако не изцяло) преобладава типичният “Меч и Магия” фентъзи стил, в който беше и играта, която посетих - част от Хрониките на Демгард. Хърватите са развили доста повече стилове - имат съвременен градски, мафиотски, вампирски, постапокалиптичен, зомби сетинги, наред със задължителните фентъзи игри. Вампирските поредици са силно посещавани и доста популярни, може би една идея повече от фентъзи сетингите. За съжаление аз имах шанс да посетя само фентъзи игра - част от светът на Terra Nova.
И в двете общества нямаше ингейм разделение на играчите, еквивалентно на клановете в България. Да, имаха обособени фракции в различните игри, но групите от хора, играещи заедно, варираха от сетинг до сетинг. Също така беше доста често срещано явление играч да си създаде нов герой и да се включи в друга фракция в следваща игра по съответния сетинг.
Подготовка за играта
Като играч, влизащ за пръв път в световете, получих доста добра представа как нов играч се въвежда в сетинга - и на двете места беше доста по-различно от това, което се случва в България. Тук ние разчитаме основно, че кланът на даден играч или близките му, които са довели някой нов в ЛАРП, трябва да се погрижат за неговото въвеждане - създаване на герой, обясняване на сетинга, научаването на правилата, боравенето с оръжия. Тъй като и в Унгария и в Хърватия липсва нашата кланова структура, задачата да подготвят новите играчи беше поета от организаторите на игрите.
Когато се записах за играта в Хърватия, получих няколко документа за четене - историята на света, правилата и описание на действащите фракции. След като избрах в коя фракция искам да се включа - племена, почитащи елементите - бях добавена във фейсбук групата на фракцията, където получих допълнителна “вътрешна” информация, включително начин на обличане, таен език, обичай и ритуали, поздрави, отношение между различните племена, легенди… бяха развили огромен брой детайли за фракцията, което ми помогна супер много да навляза в “културата” още преди играта и съответно ми помогна да създам по-достоверен герой. Организаторите се свързваха с мен, за да се уверят, че всичко ми е ясно и че съм прочела правилата и сетинга, помогнаха ми да си създам герой и отговориха на всякакви въпроси и съмнения, които имах.
Подготовката на нови играчи в Унгария беше доста по-здрава. Освен типичното четене на правила и сетинг, имаше и дейност, която ми направи огромно впечатление. 3 седмици преди играта се състоя “подготвителен лагер” - уикенд на терена, когато се събраха доста от играчите от всички градове в страната. Още в началото бяхме разделени на три групи - хора, които изобщо не знаеха какво е ЛАРП, такива като мен, които не бяха запознати с конкретния сетинг, и опитните (които бяха пратени да подготвят неща по терена). Двама от организаторите прекараха около половин час с мен, като си говорехме за правилата и сетинга; помогнаха ми да си избера фракция, да си измисля подходящ герой и да създам историята на място. След това бяхме разделени на нови 2 групи - хора без опит в боя и такива със. Новаците прекараха 2-3 часа в доста интезивна тренировка по бой с меч, започвайки от нулата. Част от тренировката им беше и ролплей отиграването на наранявания. По-опитните бяхме пратени да гледаме, а по-късно и сами да правим демонстративни ролплей дуели (ролплей в случая значи “с адекватно отиграване на понесените удари”). След това преминахме на игри от рода на Capture the Flag. Малко по-късно двете групи се събраха заедно и имаше сравнително дълга дискусия относно боя в ЛАРП, що е то, как трябва да е и как не трябва да е. Голямо внимание беше обърнато на въпросите на новите играчи. Последваха нов рунд демонстративни дуели за новаците и още няколко общи игри на Capture the Flag. След вечеря програмата не беше приключила - изчакахме да се стъмни, след което отидохме в гористата (и съответно непрогледна) част на терена за тренировка по придвижване и дебнене на тъмно. Като казвам тъмно, имам предвид наистина тъмно - в гъста гора, без луна и без никакви източници на светлина. Беше нещо като състезание по двойки - разделихме се на отбори и всяка двойка имаше за задача да премине от точка А до точка Б. Всеки играч носеше само по един нож. Когато един отбор тръгнеше по трасето, останалите играчи трябваше да се скрият някъде по пътя и да издебнат и изненадат някой от двамата. Ако нападател успееше да изненада и докосне с ножа си някой от преминаващите, последният отпадаше от играта и също се превръщаше в нападател. Ако и двамата играчи от отбор се окажеха елиминирани от нападателите, всички излизаха и нов отбор започваше отначало. Движещата се по трасето двойка можеше да елиминира нападателите, ако успееше да ги забележи и да маркира това с докосване. При положение, че трудно можеше да се забележи дори лежащ до краката ти човек, си беше доста адреналинно преживяване. Трасето, което по светло се преминава за има-няма 5 минути, отнемаше по над 20 на отбор.
Въпреки че това си остана любимата ми част от подготовката на нови играчи, цялостното отношение ми направи много силно впечатление. Отдаваше се огромно внимание на новаците и правилното им въвеждане в хобито като цяло или в конкретната игра - и резултатите бяха много видими по време на игра - нямаше скандали за правила и неразбирателства, всички играчи знаеха, че са там, за да се забавляват, и дори хора, идващи за пръв път, действаха много адекватно. Аз лично като чужденец и нов играч в съответните сетинги се чувствах много удобно и нямах проблеми да се включа във вече доста развити светове, благодарение на подготовката и отношението.
Правилата
В Хърватия правилата бяха взаимствани от немския Conquest of Mithodea. Получаваше се малко странно, тъй като правила, писани за стотици играчи, се прилагаха на игра с около 40 участващи. Признавам си, че не успях да ги науча всичките - затова пък всеки път като се случваше нещо специално, имаше организатор, който да подскаже какво се случва. Например, ако трябваше нещо “магически” да се появи, идваше организатор, казваше нещо от рода на “Затворете очи” и когато ги отвориш, нещото “магически” се беше появило. Правилата им за битка също бяха доста усложнени, сравнение с българските.
Унгарските правила бяха доста близки до нашите. Най-голямо впечатление ми направи колко внимание се обръща на външния вид на играчите и с какви подробности това е разписано в правилата (директно пишеше, че ако се появиш с модерно изглеждащи части от облеклото, ще бъдеш изгонен от игра). Допадна ми и идеята им как да разделят ин и офгейм зони и разговори (нещо подобно беше въведено и в България преди известно време). Най-много ме изненадаха правилата им за битките - такива почти нямаше. Основното беше, че отиграваш удара, така, както си мислиш, че е достоверно. Такова нещо при нас би дало като резултат безсмъртни герои… но там хората падаха, крещяха, че даже някои и умираха от удари в краката и ръцете. На всичкото отгоре се забавляваха да го отиграват така, че да е възможно най-реално за околните персонажи. Нямаше никакъв състезателен елемент и истинска агресия в битките, всичко беше “за шоуто и забавлението”.
Като заговорихме за битки
Унгарските бяха доста интересни - не бяха толкова динамични колкото нашите, основно заради липсата на спортния хъс, предполагам. Но като изключим това ми харесаха много, а и атмосферата, която създаваха играчите в битка беше доста по-правдоподобна от нашата. За сметка на това, хърватите бяха доста мудни в битките. Имаше цели наговорени от-до битки и двубой по сценарии. Освен това беше много повече театър, отколкото реални бойни умения. Това лично на мен не ми допадна особено.
Цялата игра
Освен битките, при хърватите цялата игра беше до голяма степен скриптирана. Имаше няколко възможни изхода, до които играчите можеха да достигнат, но ключовите моменти в играта бяха доста нагласени за моя вкус. Унгарците бяха доста подобни на нас - имаше по-малки куестове за повечето персонажи, но “голямата история” зависеше изцяло от действията на играчите.
Най-любимите ми спомени са от играта рано сутринта и през нощта. Бях искрено потресена, когато на хърватската игра в 8 сутринта (тъкмо бяхме почнали да закусваме) нашият лагер беше нападнат - нещо, което никога не ми се е случвало на българска игра, тъй като по това време играчите или още спят, или пият кафе и съществува някакво негласно съгласие, че не е човешко преди 11 сутринта да се провеждат бойни действия. Да бягаш от зомбита в 8 сутринта действа доста по-добре от кафе… след това решихме да им го върнем, като се промъкнахме в тяхната територия, да им крадем важните предмети. Бяхме преследвани, избягахме, търкаляйки се надолу по склон с храсти, разделихме се и след като се отказаха да ни преследват, трябваше да се промъкнем обратно до нашата територия - а пътя си беше пълен с “лошите”. Тук и теренът изигра голяма роля, беше много подходящ за дебнене и промъкване, а толкова яка ситуация не бях имала дотогава. По едно време ми се наложи да прекарам 20-30 минути, обикаляйки ствола на едно дърво, за да се крия от стража, който извършваше подобно движение в по-голям радиус.
Нощта също беше изпълнена с промъкване, подслушване и дебнене из непрогледната гора (отново нямаше никаква луна). Трима човека успяхме да седим свити до едно дърво, а на метри от нас обикаляха две враждуващи армии, без да ни забележат.
Когато пък все пак се сбиха, успяхме да избягаме през центъра на битката, без никой дори да отрази, че сме били там изобщо. А после трябваше по тъмно да се катерим и по дървото, където бяхме скрили един много важен ключ, и се оказа, че само ние тримата сме способни изобщо да се покатерим на това дърво и малко бяхме забавили действието, тъй като никой друг не успял да се качи и да открадне ключа…
Най-якото беше накрая, че след всичкото това и още три пъти по толкова подобни случки, нямаше нито един сърдит и недоволен. Никой не мрънкаше, че му разлели кафето, като са го нападнали в 8 сутринта, или че е паднал в копривата… това отношение беше доста освобождаващо и отваряше много готини възможности за интересни моменти - признавам си, аз не бих нападнала някого на български ларп в 8 сутринта, предполагам, че или ще се разсърдят, или няма да ме отразят изобщо… но от друга страна си беше изтощаващо да търчиш и да се криеш цяла нощ, а сутринта да не ти е гарантирано, че можеш да поспиш поне няколко часа на спокойствие.
Като цяло…
ЛАРП съществува от по-малко време и в Унгария, и в Хърватия. Беше доста лесно да направя паралелите между нашето и тяхното развитие като общество. Докато ние сме се развивали отначалото на кланове, те са останали една голяма група доста дълго време. На едните им се отдава да запазват относително единство, докато другите вече са се разцепили на по-малки, неофициални групи, понякога с конфликти помежду си. Стори ми се, че тяхното развитие върви доста плавно, докато нашето е на “подскоци” - периоди на застой и след това рязко повишаване на нивото. По мои впечатления, ЛАРП е по-популярен в България, отколкото в другите две държави, но за сметка на това те имат доста по-различен подход към интеграция на нови играчи и въвеждането им в хобито и влагат много повече усилия от нас да се представят на различни събития и да привличат нови хора. Като ниво на организация бих казала, че ние сме по-напред, докато те имат повече хора от нас, активно занимаващи се с организирането на игри (съответно, поне хърватите, имат повече развити ЛАРП поредици). Като цяло сме доста близки като ниво и начин на играта, въпреки, че в отделни елементи разликите са доста осезаеми.
Но затова пък бихме могли да учим доста едни от други и по този начин всеки да успее да подобри ЛАРП ситуацията в държавата си.
Коментирай от FB/G+ профил