The Revenant - ревю

... или ако Рамбо беше Уестърн и защо не взе Оскар за най-добър филм (а трябваше)

Сигурно много от вас пропуснаха този филм поради една или друга причина, а доста от вас го гледаха заради Леонардо, надявайки се да гледат нещо подобно на „Вълкът от Уолстрийт“, и най-вероятно не ви е харесал. Ако сте от тези хора, моля пропуснете тази рецензия, тя не е за вас.

Да, тази рецензия е за хората, на които им е харесал филмът, и искаха да го гледат заради Ди Каприо (и неговия изглеждащ до преди месец непосилен куест за Оскар) и заради претенцията към режисурата на Инариту.

Първо искам да кажа, че първият ми сблъсъкът с този уникално талантлив мексикански режисьор, бе с филм, който взе Оскар миналата година – „Бърдмен“. Подходих доста оптимистично към филма, като гледах само един трейлър преди това. Главната причина е, че обожавам Майкъл Кийтън и невероятната жизненост и енергичност, която носи на екрана. Филмът ми хареса супер много (като изключим малко безмислените второстепенни герои). Най-доброто му качество е че е творба на изкуството и няма абсолютна интерпретация, а по-скоро те пуска на едно пътешествие в главата на човек, бил на върха (но поради грешни за него причини), който сега иска да докаже на света, но най-вече на себе си, че е повече от „Бърдмен“.

„Завръщането“, както е известен The Revenant в България, бе предпоставка за една епична и истинска история на оцеляване и волята на човешкия дух. Да, но по-скоро не и сега ще ви обясня защо.

Тук Леонардо, играeщ американската фолклорна легенда Хю Глас, не се бори, за да спаси индианците, дори не иска да спаси себе си, а го мотивира единствено отмъщението.

Накратко той си работи нормална работа (по това време) като пътеводител из дивите американски гори към компания, заниваща се с кожарство. Придружен от сина си, който е полуиндианец, кръстен Хоук (ястреб – име, което изобщо не му приляга), той си бачка без проблеми (с малко напрежение, но в коя професия няма малко напрежение? :) ). Въпреки напрегната обстановка заради потеклото на сина си, той не се въвлича в конфликти с работниците.

Ако има нещо, с което този филм просто лети над останалите, е точната му депикция на времето, в което се развива.

Животът е суров и си личи, но мъжете са МЪЖЕ и изглеждат ни най-малко притеснени от това, че е супер студено или че вчера са ги нападнали индианци и са изклали по няколко редскина и колегата му е останал скалплес :). Нашият „злодей“ в този филм е точно един такъв прост кожар – Джон Фитцджералд, изигран великолепно от Том Харди. Джони няма мечти да стане астронавт или пожарникар, а просто иска да оцелее колкото се може по-дълго, и ако му се отдаде възможността, да изкара и малко повече пари и да си направи малко кеф. Общо взето олицетворение на повечето мъже по това време – рошав, обрасъл, мръсен и отблъскващ, но доста общителен с хората около него (единствената форма на разпускане при тези условия).

Филмът успява да пресъздаде Хю Глас като нещо повече от стереотипа на епохата. Той има вид (благодарение на Ди Каприо) на доста интелигентен човек, който знае мястото си в обществото и не желае да си създава ненужни конфликти, общо взето голям професионалист. Доста често в първата третина на филма му се дава поле за изява на неговите таланти в следотърсачеството и в битка (откъдето дори да не го бяха показали по-късно, се разбра, че е имал минало в армията). Накратко - Машина за оцеляване. За повечето хора си личи, че нямат нищо, но Хю има син, към когото се държи истински бащински. И под това нямам предвид да го държи за ръчичка и влачи след себе си, а очаква от него да се държи на ниво и да помага с работата, като не задава много въпроси, а се учи, без да се притеснява да го нахока.

След като тримата споменати до тук (Хю, синът му и Джони) оцеляват в една великолепна за зрителя битка, барабар с щастливо незагиналите си колеги и ръководителя капитан Андрю Хенри (Домал Глийсън) те се прегрупират и започват бягство заедно с това, което им е останало от стоката по реката.

И тук, реално започва филмът.

Накратко:

След като нашите герои изглежда са се спасили от племето, което ги преследва, Хю тръгва напред да скаутне пътя и нещата така се случват, че се впуска в игра на Mortal Kombat с една CGI майка мечка гризли. Мечката е първият бос и има повече кръв и броня и хелт от него, той е доста по-сръчен и интелигентен и я надвива, но реално остава на едно кръв. Тъй като на тази мисия няма лекари, той бива позакърпен от капитан Хенри (има леки медицински умения). Групата отпътува с кожите към лагера и оставя Глас, сина му + Джони и още двама, да му дадат шанс да се възстанови няколко дена.

revenant 6

Джон Фитцжералд е изправен пред дилема - кое е по-важно от моя живот + този на още двама, или този на един умрял човек (защото Хю буквално е зеленчук, и то дори понарязан за салата), решава да действа и да подсигури своето оцеляване и на тези от екипа, като сложи край на мъките на Хю.

За негова несполука Хоук го сгащва как души баща му (като преди това Джон се извинява на Ди Каприо и обяснява как стоят нещата, който според мен го разбира и се съгласява) и Джони остава без избор и убива малкото (и да си кажа честно, до този момент доста дразнещо) индианче, пред очите на баща му. След което изтичва към другите и им казва, че са нападнати от същите индианци и трябва да бягат, и те естествено (както всеки нормален човек по което и да е време) си плюят на петите, но с угризения, че оставят Хю и сина му на сигурна смърт.

В следващите час и половина ще гледате нещо, което мога само да опиша като „Последният Рамбохикант, танцуващ с Вълци“, включващи такива моменти (моята любима сцена е Рамбо 3х2, ще се сетите като я видите), които биха накарали дори филми с Арни и Слай да изглеждат по-реалистични, стигайки до отмъщението и след това до забвението.

Защо трябваше да вземе Оскар за най-добър филм?

Защото е най-добрият филм, излизал миналата година, като се вземе предвид режисура, актьорска игра, ефекти, сценография, автентичност и коефициент на забавление.

Спотлайт е невероятно интересен филм (задължително гледане btw, статията не е за него, но повярвайте ми, филмът е много як), но там филмът е изнесен 90% от сценария и можеш да го сбъркаш на пръв поглед с дозина приличащи си филми. Дали ще остане обаче в историята като постижение на киното – НЕ. Никога някой няма да ви го пусне или просто да засечете The Revenant по телевизията и да си зададете въпроса „Абе, този филм не беше ли този? Май съм го гледал, ама май не съм, абе май беше този“. Защото е уникален и превъзходен като визуален подход. Обаче точно обратното важи за Спотлайт.

revenant 2

Защо не взе Оскар - според мен заради сценария (доста постен, общо взето сценарият е „на добрия му убиват някой скъп и той им разкатава фамилията после“) и че нямаше цветнокожи РОБИ в него, защото те са основна част от времето, в което се развива, a всички знаем колко академията обича филми за роби и как държи, ако може, да са във всички филми от този период.

Сега сигурно ще събера много хейт, но ще изсипа голямата БОМБА – според мен Леонардо Ди Каприо не залужаваше Оскар за тази роля, но за „Вълкът от Уолстрийт“ заслужаваше, а не му я дадоха.
Сигурно вече пишете гневните коментари, но ще ви кажа защо.

Леонардо е от тези изключително трудолюбиви актьори и това се вижда на екрана, но не всяка роля му пасва (както в Inception, например).

През целия филм той се старае супер много, но не успя да ме грабне, защото РОЛЯТА НЕ Е ЗА НЕГО – просто.

Актьорското майсторство не е само талант или много работа, а е и до колко кастингът ти и химията ти с ансамбъла на екрана са добри. Както в Inception, така и в The Revenant, актьорският ансамбъл е основно по-талантлив от него (Tom Hardy, Marion Cotillard, Michael Kane, Daniel Day-Lewis, Joseph Gordon-Levitt, Ken Watanabe и други...) и това му пречи да изпъкне, когато ролята не му приляга.

Да го кажа така, актьорът трябва да е като хамелеона и да се слива перфектно, за да не го набарат хищниците. Лео е от тези хамелеони, дето много добре се правят на листа (Вълкът от Уолстрийт) и на дърво (Кървавият Диамант/ Гетсби), но като застане до бетон и не може да го докара баш, минават млади и неопитни хищници и се заблуждават, но при опитния хищник (Inception, The Revenant, Gangs of New York) той бива изяден.