Или
4/8 Супермен, 3/8 Батман, 1/8 Уондър Уомън
Може ли да съществуват светлината и мрака по едно и също време и още повече могат ли да се съюзат или е предупределено да са вечни врагове?
Готови ли сте? Нека започнем!
Филмът започва с последните 30 минути на Man of Steel, но от гледната точка на Брус Уейн. Явно по това време е бил в Метрополис и става свидетел на това, което от погледа на обикновен човек на улицата изглежда като края на света или битка на боговете, които просто използват Метрополис за техен Колизеум и не са загрижени за смотаните смъртни по улиците, защото са прекалено заети да режат небостъргачи с поглед и да премазват бетон и арматура с голи ръце. И съответно разбираме, че Брус Уейн изобщо не одобрява това, което вижда, даже ни най-малко.
Сега, искате или не искате, ще получите отново, за пореден път новата (макар и доста кратка и странна) история как Брус Уейн става Батман (не знам защо изобщо има нужда, по-скоро според мен всеки нов режисьор иска да покаже, че го може по-добре от предния). Както с убийството на чичо Бен от Спайдър-мен искам да заявя, че не ми пука вече, и ми е писнало да виждам него и смъртта на родителите на Уейн през 2 години.
Скъпи Холувуд, едва ли има човек на тази планета, който не знае, че убийството на родителите на Брус го кара да стане Батман, и явно искате да разберем за пореден път, че парите не са всичко, но просто СПРЕТЕ.
След като изкарах това от кръвта си, общо взето това беше единственото тъпо нещо (жалко, че филмът така започва и те кара да се настроиш негативно, ако си очаквал поне това да ти спестят).
Сега, не си мислете, че филмът е пък Изкуплението Шоушенк на супергеройските филми, но определено да ви кажа за толкова много неща, които се случват, и представяне на нови герои и вселена като цяло, лентата се справя доста добре.
Това все пак е реално втори филм за Супермен с намесен вътре Батман и още една камара персонажи от DC Comics, но основно филмът е за Супермен (съжалявам, Батман фенове).
А какво става с него? Две години след събитията в Man of Steel Кларк Кент/Супермен вече живее заедно с Лоис Лейн и така да го кажа, тяхната връзка се е задълбочила и това, както и самата мис Лейн играят основна част в тази продукция.
Тъй като филмът има 4 основни елемента, аз ще ги разгледам поотделно, подредени по значимост и екранен престой.
Част 1 – Светлината, слънцето и СУПЕРМЕН
Супермен прави всичко възможно, за да помага на хората, но той има и личен живот и не може 24/7 да е Супермен, което не се понася много добре от всички жители на Метрополис. Той е просто един добър човек, който иска да постъпи най-правилно във всяка една ситуация, но макар и да има всичките сили, няма житейския опит и прави няколко дребни грешки, които обаче не му правят фенове. Той е заинтересован и гледа доста материали, свързани с него, от пресата и телевизията. Проблемът е, че всеки път когато извърши героичен подвик, има разногласия дали наистина е героичен. На всичкото отгоре разбира, че има и някакъв луд садист, който се облича като прилеп, и от гледната точка на Супермен (която е била бавно, но стабилно манипулирана от друга заинтересована страна) направо си тероризира хората от Готъм.
Той не гледа на Батман като на конкуренция, а на престъпник, който върши и малко добро от време на време, но методите му определено не са за подражание (а за Кларк Кент е много важно да си за пример). Като репортер Кларк се опитва да напише история, изобличаваща лошата страна на Батман, според него не може чрез бруталност и всяване на страх да се бориш със злото, защото така пораждаш още насилие. Но докато за Супермен реално всичко е възможно, като Кларк Кент той си има ограничения, защото е прост репортер. Шефът му не му позволява да напише статия против Батман, защото хората не са заинтересовани и никой не го е грижа за моралните възгледи на един израснал във ферма млад мъж.
Филмът има за цел да представи пълния психологически профил на Супермен, какво той си мисли, как се вижда, какво чувства? Той се сблъсква с въпроси, които би трябвало да вълнуват всеки един човек. Пука ли му какво хората мислят за него? Може ли да помогне на всички и ако не може, какви трябва да са неговите приоритети? Трябва ли да отговарям пред хората за нещата, които съм направил, въпреки че всички те са били, за да им помогна? Има ли смисъл да им помагам, щом каквото и да правя, винаги ще се намери някой недоволен?
Зрителите и Супермен едновременно се борят с тези въпроси и накрая образът на Кларк/Супермен е тотално завършен, и ти, зрителят, мислиш и чувстваш това, което той мисли и чувства. С ръка на сърцето мога да кажа, че едва ли има някой друг освен Снайдер, който можеше по-добре да разбере какво е Супермен и как той се чувства. Така да го кажа, отивайки да гледате филма заради Батман, може да излезете с думи от рода на „Супермен ме кефи“ или „Супермен бил як, да не повярва човек“.
част 2 – Аз съм нощта, аз съм БАТМАН
Няма го Нолан, няма го Бейл, повечето хора смятат, че тази комбинация никога няма да бъде подобрена, което е възможно (и за някои винаги ще остане така), но не задължително. Повечето от вас вероятно не знаят, но през годините Батман (като комиксови поредици) е преживял достатъчно метаморфози, дори в доста голяма част на издаването си е бил комичен, в друга е много екстремен и брутален, така че реално няма грешен начин да изобразиш Батман заради богатия му фолклор.
Батман, който Снайдер иска да ни представи, е много наподобяващ на този от анимацията от 92-ра, която повечето от нас над 25 години сме гледали. Голяма прилика има с последната поредица Arkham (Asylum, City, Origins и Knight) игрите за PC и конзоли. Батман не е мистичният и атлетичен убиец/нинджа/символ, а е супер респектиращ физически, истинско страшилище за престъпниците и изобщо не си поплюва. Да, буквално хората се страхуват от него, защото методите му са доста нетолерантни.
Докато Батман можеше да има по-силна роля и специално в бойните сцени този на Нолан го превъзхожда (заради елегантността си на боен стил), тук образът на Бен Афлек е брутална сила, пред която се пречупваш.
Ако трябва да сравня двата Батман-а с да кажем автомобили, този на Нолан е Ферари - елегантен, бърз и ефективен, докато на Снайдер е Батмобилът във филма на Нолан и просто гази всичко :D. Нолан направи великолепен Батман, но неговият Брус Уейн беше по-скоро за пълнеж, докато тук Брус Уейн и Батман (благодарение на Бен Афлек) определено са едно цяло.
Както при Кларк Кент/Супермен, така и при Брус Уейн/Батман се дава на зрителите да надникнат в главата на този толкова еблематичен персонаж и то най-вече чрез неговите сънища, защото тревогите, които събираме в ежедневието, често се манифестират под формата на сънища. На всичкото отгоре сега има нещо на този свят, което за някои е едва ли не манифестация на Исус Христос (дошъл да ни спаси от всичко), а за други е самият дявол – Супермен.
Относно Брус Уейн...
Просто ще го кажа - Бен Афлек е най-добрият Брус Уейн, който аз съм гледал!
Тук много помага и невероятният Алфред (изигран от легендата Джеръми Айрънс). Двамата с Афлек имат невероятна химия, но сега Алфред е доста по-деен (общо взето единственият човек, на когото Уейн има доверие да му се бърка в бат-работите).
Двамата нямат тази баща-син химия, към която се стремеше Нолан с Бейл/Кейн, а по-скоро са партньори престъпници (да, защото методите им са подсъдими), които се борят против организираната престъпност в Готъм. Годинките на Брус са натежали и той усеща, че след 20 години борба с какви ли не луди и изроди, те нямат край и докато хванеш един, друг изскача от някъде и заема неговото място. Тази дълга борба му е коствала и доста близки хора и това го е оставило емоционално изморен и изпълнен с гняв, и дори омраза. И точно там забива ноктите си Лекс Лутър.
Част 3 - Аз, Злодеят - Лекс Лутър
Ако сте се сблъскали преди с Джийн Хекман в старите филми или Кевин Спейси в този от 2006-та, имате някаква идея какво да очаквате от образа на Лекс Лутър, но тук няма да получите нищо подобно. Лекс тук е представен като ултра енергичен и активен вундеркинд. Макар и да не го казват си личи, че той е нещо като смесица между Марк Зукербърг (да, той игра Марк във филма на Финчер и е избран тук, защото Снайдер така си представя един модерен Лекс Лутър) и Стив Джобс, но с доста сериозни комплекси.
За него парите нямат стойност и той е покорил всички върхове на научния и финансов свят. Той може да си позволи да казва каквото иска и да бъде колкото си иска странен и неудобен, защото знае, че е най-просперитетният човек на планетата. За него животът на тези, които са по-малко интелигентни от него, е тотално заменим и без основно влияние върху земната гравитация. Той е човек, винаги търсещ умствено предизвикателство и шанс да се изяви като най-способен, и вярва, че физическите качества, както и моралът са абсолютно ненужни, защото те не са логика или наука.
За него Супермен е поредното предизвикателство да покаже, че може да накара всичко да му се подчини и да го признае за по-добър.
За разлика от повечето злодеи във филмите, той изобщо не подценява Криптонеца и гради внимателно в продължение на 2 години план как да го огъне, за да го пречупи, и не се спира пред нищо, за да постигне целта. Дори рискува замесването на Батман, защото е супер уверен в себе си и нито дори за милисекунда не издава, че има някакви съмнения, че планът му няма да сработи.
На мен лично ексцентричността му ми дойде в повече и дори дразнеща на моменти, но определено се справи добре с ролята си, и съм не чак възхитен, но доволен. Ако обаче очаквате някакъв еквивалент на Бейн или Жокера от филмите на Нолан, ще ви разочаровам - Лекс е под тяхната категория е. И все пак засега е най-добре написаният и изигран Лутър.
Част 4 – не ме познавате, но ще искате да ме опознаете – Уондър Уомън / Даяна Принс
Тази героиня вероятно не е позната на много от вас, но когато я видите за пръв път, ще си кажете „Има нещо специално в тази жена“, и определено Брус Уейн не познава точно такива жени.
Гал Гадот е неудобно красива като Даяна Принс, но и в същото време има погледа и осанката на много силна жена и според мен е невероятен хит като кастинг. Всеки път когато е на екрана, ще гледате само нея и ще искате да я има повече.
След всички тези позитивни неща и сравнения ще ви кажа и основния куцащ елемент – сценарият, или по-скоро театралната версия на филма, защото знам, че има поне 20-30 мин. изрязани сцени и Director’s Cut-ът на филма ще по-добър. За жалост до тогава трябва да призная, че има доста моменти, които не се връзват много добре, и повечко моменти, в които определени герои са на идеалното място в идеалното време или правят нещо, за което нямат мотивация или известие, защото иначе няма как да се получи сцената и да се навърже сюжетът.
Филмът е доста по-фантастичен (като за мен това е плюс) и докато Кристофър Нолън целеше да докара неговата трилогия до някаква сфера на реалното, в Батман срещу Супермен тази концепция е тотално захвърлена. Приемете го, неща ще се случват защото ТАКА, без солидно обяснение или логика, обикновените хора измират много лесно, а някак си главни герои (които също са хора от плът и кръв), ще оцеляват след доста по-сериозни заплахи. Но всичките проблеми на филма се преживяват, когато стигнем до ЕКШЪНА, а той е СУПЕР ЕПИЧЕН СПЕКТАКЪЛ.
Епилогът на филма наподобява на съвместен концерт на Жан Мишел Жар и Металика и да, толкова е ЯКО и СИЛНО, както звучи.
Накратко, изключете малко мозъците и ще се забавлявате, но ако търсите прекалено много логика или достоверност на нещата, случващите се на екрана, ще си тръгнете леко разочаровани.
Финална оценка: 7,5/10
Автор: S. Fox
Коментирай от FB/G+ профил