"Гардалф" от Камен Христов
Тази история не цели да обиди някого. Ние самите сме почитатели на творчеството на Дж.Р.Р.Толкин и уважаваме неговия огромен принос за фентъзи жанра. Съветът ни към вас, читателите, е да се забавлявате и да приемете с усмивка историята на Гардалф. Тя ни най-малко не омаловажава Толкиеновите творби, а ви ги показва през едно странно, пречупено огледало - това на Камен Христов. :)
от екипа на Фентъзи ЛАРП Център
***
ДЕН ПЪРВИ
- Господине? – дочух тих глас.
Изръмжах и се обърнах на другата страна.
- Господин Гардалф? Време е да ставате, моля.
Отворих наполовина едно око и погледнах младата стюардеса, надвесена над мен. Ех...
Прочете още: "Гардалф" от Камен Христов
"Магията на пролетта" от Найден Райчев
"Уважаеми проф. Алаев,
пише Ви Вин Нел от планетата Дие-ленте от Галактиката Примавера. Вашата слава се носи из цялата галактика, така де, макар и със закъснение. Със знанието, че това съобщение ще пътува до вас повече от 5 земни години и въпреки доста по-скромния ми интелект, намирам за изключително важно да Ви разкажа за нашия казус.
Може би знаете, че силните емоции на нашата планета бяха забранени със закон още в края на осмата двойно високосна година след началото на „Големия метеорен разлив”. Споровете в Конгреса бяха изключително ожесточени, но в крайна сметка групата на т.нар „столетници” надделя и след поредица от митинги, уви безуспешни, беше въведена ваксината „Баланс-01”. Столетниците смятаха, че с ограничаването на крайните емоции ще увеличат средната възраст на населението, съответно трудоспособната, и почти ще неутрализират определени заболявания като онкологичните, психичните и пр.
Прочете още: "Магията на пролетта" от Найден Райчев
"Апокалипсис сега" от Десислава Недкова
Ерик Ларсон вече цяла минута не откъсваше поглед от прозореца.
Хотелската му стая беше „с великолепен изглед към залива”. Лазурно небе, кристално чиста и прозрачна вода, подкупващо спокойна атмосфера, беше обещавала щедро брошурата. Обичайните курортни клишета. Обаче само едното се оказа истина – и то това, което най-малко очакваше. Плажът действително пустееше. И нищо чудно...
Валеше. Едри, тежки капки се врязваха в доскоро напечения от слънцето пясък, трополяха по шарените чадъри и лъщяха по шезлонгите, набързо опразнени от дузината разгневени курортисти. В луксозния комплекс цареше бъркотия; събираше се багаж, набираха се номера, жужаха гневни гласове, нечувано, що за абсурд, как можа, скъпи, как можа да ме довлечеш на това отвратително място?
Ерик обаче все така се взираше в дъждовната завеса отвън. Оловното небе сякаш го хипнотизираше; разпенените вълни, потъмнелият пясък... За пръв път виждаше лятна буря.
Прочете още: "Апокалипсис сега" от Десислава Недкова
"Зимата идва" от Васил Владимиров - Рейн
Казват, че човек не може да избяга от съдбата си. А може би е обратното, съдбата не може да избяга от собственика си. В живота на всеки индивид идва момент, когато трябва да преосмисли събитията, които са го довели до този момент в живота му.
Съдбата ни всъщност не е някакво необозримо бъдеще, което никой не може да предвиди. Тя е просто съвкупност от правилните решения, грешките и всички незначителни жестове, които сме правили или сме решили, че не е необходимо да направим.
Казват, че когато гледаш към смъртта, през дулото на пистолет, застанал на няколко метра пред лицето ти, времето забавя своя ход. За момент целият адреналин в тялото ти нахлува в главата и се чувстваш всемогъщ, защото инстинктът ти за самсъхранение разкъсва обвивката на облика, който си градил с години, на онова, което те прави теб самия и хората виждат във всекидневието си. Но дори тогава, в този момент, в който всичко е по-ярко, по-живо, по-ясно, цялата тежест на собствената ти съдба те застига и те засипва като лавина и ако късметът ти се усмихне, може и да живееш, за поне още малко.
Прочете още: "Зимата идва" от Васил Владимиров - Рейн