Fantasy & LARP Center

Меню
  • Начало
  • Кино & TV
  • Книги
  • Събития
  • Конкурси
    • За фентъзи разкази
    • "Зимата идва"
    • "Магията на пролетта"
    • "Лятна буря"
    • "Сърцето на есента"
    • "Полъх от Севера"
    • "Послания от изток"
    • "Забравения запад"
    • "Песента на Юга"
    • Други разкази
  • Игри
  • ЛАРП
    • Какво е ЛАРП?
    • Видове
    • Правила
    • Светове
    • Как се прави..
      • Герой
      • Оръжия
      • Костюми
      • Аксесоари
  • Галерия

Fantasy & LARP Center

Магията е в теб!

Магията е в теб!

  • Начало
  • Кино & TV
  • Книги
  • Събития
  • Конкурси
    • За фентъзи разкази
    • "Зимата идва"
    • "Магията на пролетта"
    • "Лятна буря"
    • "Сърцето на есента"
    • "Полъх от Севера"
    • "Послания от изток"
    • "Забравения запад"
    • "Песента на Юга"
    • Други разкази
  • Игри
  • ЛАРП
    • Какво е ЛАРП?
    • Видове
    • Правила
    • Светове
    • Как се прави..
      • Герой
      • Оръжия
      • Костюми
      • Аксесоари
  • Галерия
  • Начало
  • Книги
  • "Нещо като интервю" с Ангелина Илиева или Йоан Владимир

"Нещо като интервю" с Ангелина Илиева или Йоан Владимир

Детайли
Категория: Книги
Публикувана на 15 Октомври 2012
  • книги
  • фентъзи
  • интервюта
  • български писатели
Сподели с приятели:

joan v

Запознайте се с Ангелина Илиева и нейното вълшебно творчество. Внимавайте само да не ви омагьоса... много.

"... (в Родопите фолклорът) е все още част от средата – направо си е във въздуха и можеш да го дишаш. За мен връзката с фолклора е нещо, което имам по рождение..."

 

 

Нека да почнем по-отдалеч, например, да те попитаме кога започна да пишеш?

В първи или началото на втори клас, не мога да си спомня точно. Написах приказка, илюстрирах я с рисунки и оформих самоделна книжка. Занимавах се с тия дейности в час. Понеже аз мога да чета от много малка, дори нямам ясни спомени кога и как съм се научила да чета, затова в началното училище ми беше скучно, пречех на другите деца и имаше договорка с родителите ми да си нося някакви неща в училище, да се занимавам. Четях си, рисувах си и в някакъв момент съм решила да си направя собствена книжка.

Запомнила съм случая само защото учителката ме спипа, взе книжката и я заразнася по другите класове да я показва на колегите си и да ме хвали, стана суматоха. Иначе вероятно нямаше да си спомням как съм започнала.

 

Какво се промени през годините?

Като се замисля, единственото, което не се е променило, е че все още много се учудвам и се притеснявам, ако настане суматоха около това, което съм написала. Иначе всичко друго се промени. Литературата ми стана специалност, а писането – един вид професия, всичко, което съм работила през годините, е било свързано с писане.

 

Творчеството ти е изключително свързано с българския фолклор, от къде е този твой интерес или може би любов?

Ами, знаеш ли, може би „интерес” не е най-точната дума, защото човек се предполага да развива интереси към неща, които са му външни и непознати. Родена съм в малко градче в Родопите – там фолклорът не е екзотика и не е област, за която човек научава в библиотеките. Там той е все още част от средата – направо си е във въздуха и можеш да го дишаш. За мен връзката с фолклора е нещо, което имам по рождение.

 

Разкажи ни нещо повече за този фолклор, може би някоя легенда, която те е грабнала?

Страхувам се, че това може да се окаже един ужасно дълъг разказ. :)

Ще споделя един спомен от детските си години. Когато бях малка, на Гергьовден, много рано сутринта, баба ме събуждаше и ми правеше знак да мълча – не трябваше да проговарям нито дума. Отивахме в градината зад къщата и там събирах росата от цветята и тревата и си миех с нея лицето. За да съм хубава и здрава и да ми се махнат луничките. Лунички си имам и до днес обаче, изглежда нещо съм объркала магията. :)

 

(Хих, кой знае..) А имаш ли и друга любима култура, от която черпиш вдъхновение?

Да, фантастичната култура. Един от нейните изследователи, професор Мартин Баркър от Университета на Уелс, я определя като споделени хоризонти на въображението – споделени във и през различните култури. Това е култура, основана на общуване, въображение и творчество, която е наднационална, извън времето и пространството, обединяваща.

 

Кое е най-трудното, когато си фантастичен писател в България?

Няма нищо трудно в това да бъдеш фантастичен писател в България, всъщност е едно прекрасно занимание, което може да донесе много радост и удовлетворение. Лично на мен ми донесе и много скъпи приятели. Така че, ако някой иска да опита, а се притеснява, нека опитва смело – лесно е и е много забавно.

Виж сега, ако човек храни амбиции за пари и слава, тогава е точно толкова трудно, колкото и във всяка друга област, в която човек има такива амбиции, нито повече, нито по-малко. Аз нямам такива амбиции, затова и нямам никакви проблеми с писателската си дейност. Пиша, когато искам и както на мен ми харесва, повечето ми разкази са свободно достъпни за четене в интернет - johanvladimir.com. А ако някой ги прочете и хареса, давам интервюта. :)

 

А работиш ли по нещо в момента?

В момента се занимавам с много неща едновременно, но те са свързани с основната ми работа като изследовател в БАН – да изучавам хората и света около себе си. Опитвам се да ги разбера, а после и да ги обясня на другите. Пиша предимно академични или научно-популярни статии. Няма голяма разлика с писателската ми дейност, продължавам да разказвам истории и да се надявам, че някой ще ги прочете. Така че всъщност не съм спряла да пиша, само съм сменила езика на написаното. Ако някой ден ми се стори, че академичният език не ми е достатъчен, ще посегна пак към фантастичния.

 

Ние тайно *;)* знаем, че участваш в ЛАРП-събития тук и в чужбина, с какво те привлече този вид забавление?

Ларп игрите са вид интерактивно творчество, предимно във фантастичните жанрове – за един фантатичен писател, който обича да общува, те са като валериана за котката. За мен привлекателна е също артистичната страна на ларп игрите, която ги сближава с импровизационния театър. Театърът е стара моя любов, дори завърших театрална режисура навремето.

 

Театрална режисура? И какво стана?

Ами, имам диплома. Не съм работила в театър, ако за това питаш, нито съм имала такива намерения. Учих го, защото ми харесваше. Сега знам доста неща за театъра и когато ида да гледам представление, виждам повече детайли и разбирам по-добре случващото се на сцената.

Това е страхотно според мен. Да учиш нещо не за да го работиш, а защото ти е интересно. :)

 

Вече сме към края на интервюто, та ако желаеш да споделиш нещо друго на читателите ни, сега е моментът. :)

Сега трябва да кажа нещо много умно и извъртяно, а пък нищо не ми хрумва. Ти какво, за последен път ли ми вземаш интервю?

Аа, не, да се надяваме не. :)

 

Сподели с приятели:

Добавете коментар

Коментирай от FB/G+ профил

   

Защитен код
Обнови

Изпратете
Отмени
JComments

Реклама

Последни статии

Защо няма вести от нашия край на Вселената

в Събития

Март 01, 2022

Защо няма вести от нашия край на Вселената

3000 страници с истории за позитивно бъдеще - безплатна е-ФантAstika

в Книги

Април 13, 2020

3000 страници с истории за позитивно бъдеще - безплатна е-ФантAstika

Изгревът на следващото - конкурс за възможното позитивно бъдеще

в Конкурси

Април 06, 2020

Изгревът на следващото - конкурс за възможното позитивно бъдеще

Зареди още Стигна края

Информация

За нас 
Политика за лични данни

© 2025 Fantasy LARP Center

♥  Design by KrisTiana Tosheva.