- Детайли
- Категория: Магията на пролетта
Участник в Конкурс за фентъзи разказ "Магията на пролетта"
~~~
Малката Инея се събуди. Беше ѝ студено... Макар и сгушена под топлите завивки зад затворения плътно прозорец, тя можеше да усети как снежинките падат неизбежно и упорито, също като онези данъци, за които мама и татко толкова говореха. Тя стана от леглото, навлече раздърпания халат на по-големия си брат (защото това беше единственото нещо, до което успя да се добере в хаоса, който същият този брат бе създал в стаята им) и отиде в хола. Там видя дядо си, задрямал пред пращящата камина, както винаги с леко клюмнала лула, висяща от устата му.
- Дядо, студено ми е... – проплака Инея.
- Ела, детето ми, сгуши се тук до мен, имам едно специално магическо одеало...
- Ама дядо, звучиш като тези от телешоп, няма такова нещо като „Магическо одеало”. Татко всичко ми обясни – просто има щепсел и се включва в контакта. А така наречената „магия” се казва ело... ели... елек... абе ток. И струва скъпо, да знаеш! – прекъсна го сериозно момиченцето
- Детайли
- Категория: Магията на пролетта
Участник в Конкурса за фентъзи разказ "Магията на пролетта"
~~~
Здравейте, читатели. Казвам се Георги Александров и работя като герой на заплата в Скрития квартал. Вероятно не сте ме чували, което е до известна степен успокоително – кварталът ни е останал скрит, което е до известна степен жизненоважно. Истинското име на Скритият квартал е "Младост 13". Вие няма да го намерите на никоя карта или табела освен ако не сте елф, но тогава вероятно може да намерите всичко. „Младост-13” е мястото, в което приказките стават реалност, особено по-лошите от тях. Тук може да намерите жива вода, бутилирана от вещици, по литър и половина. Може да се качите на такси, управлявано от триглав змей. Наличието на три глави му помага да псува по-ефективно рано сутрин в задръстванията, предизвикани най-често от автобуси, които тръгват отникъде и стигат доникъде. Малко като във вашите квартали, но по-шарено и обикновено по-опасно.
- Детайли
- Категория: Магията на пролетта
Участник в Конкурса за фентъзи разказ "Магията на пролетта"
~~~
Със зората дойде снегът.
Земята се протягаше с пропукване под преспите, пресягаше се с голите прекършени клони на дърветата, жадна за светлина. Искаше да докосне огъня, играещ в небето. Пламъците на зората го разкъсваха на пепел от пурпур и индиго, а лъчи от алабастър пълзяха по заскрежените прозорци на замъка, напразно опитвайки се да проникнат през тежките завеси, скриващи света отвъд. Обитателите на този свят бяха затворени между каменните стени, трупаха дърва в огнищата и чакаха облаците да отворят огнената си паст. Ала не топлина, а гарвани разкъсаха небесната шир. Черните им криле тежаха от вести за битки, набези, грабежи. Молби, надежди и предателства кръжаха във вихър от пера около кулите преди да започнат да падат пронизани от стрели.
Със зората пристигнаха корабите.
Морето гореше. Пламъците му съскаха в ледените сълзи на зората.
- Детайли
- Категория: Магията на пролетта
Участник в Конкурса за фентъзи разказ "Магията на пролетта"
~~~
- Казвам ти, не е на добре това - измърмори той под нос.
- Абе, глупости! Гоблините просто пак са слезли надолу от планината - отвърна събеседникът му и отпи голяма глътка от халбата си. – Ще видиш, че пак ще побеснеят малко и като тръгнат ловците, ще си плюят на петите и – обратно по чукарите.
Мъжът огледа бавно кръчмата преди да отговори. Беше почти празно. Само някакъв странник с черна, широкопола шапка седеше в ъгъла, сам, и току отпиваше от една халба между дълбоките вдишвания от цигарата си. Шепата други хора бяха местни и редовни посетители.
- Детайли
- Категория: Магията на пролетта
Участник в Конкурса за фентъзи разказ "Магията на пролетта"
~~~
- Вие сте с новините на 18 март 2012... – Иван изключи телевизора и въздъхвайки погледна екрана на лаптопа си.
Както всеки друг ден, той преглеждаше обявите за работа. Вече половин година, Иван беше безработен, въпреки многобройните интервюта, на които се явяваше. Всяко едно интервю протичаше по един и същи начин. Иван влизаше в офиса на управителя, който го засипваше с всевъзможни въпроси, след което стискайки ръката му показваше вратата и казваше, че ще му се обади. В началото Иван чакаше обаждането, но след третия месец всичките му надежди се бяха изпарили.
Иван погледна през прозореца и погледът му се спря върху голата топола, стигаща до петия етаж на отсрещния блок. Един от клоните се пречупи от тежестта на натрупалия сняг и политна надолу.
- Детайли
- Категория: Магията на пролетта
Участник в Конкурс за фентъзи разказ "Магията на пролетта"
~~~
Властта е порок. Тя е болестно състояние, за което няма лек. Причина, поради която са се водели безброй войни. Едни са воювали, за да я имат, други са родени с нея и често тези други не се задоволяват с това, което им е даденост. Но властта не е за всеки. Нужно е да имаш качеството ти да манипулираш нея, не тя теб. Неспособните да се преборят или се провалят напълно – гръмко и изведнъж, или привлечени от нейния подмолен съблазън се отправят към своето бавно личностно унищожение. Най-често без да го съзнават. Измамната светлина на величието може да поквари всеки. За нея няма очертани граници.
Анхранеите – волният слънчев народ, отдаден изцяло на своето духовно и душевно пречистване, вярвал, че подобна поквара не можело да застигне никого от техните крале. Те отричали властта. Кралят бил гласът на целия народ, мъжът, който бранил общите им интереси пред останалия свят, а не някакъв доминант, налагащ волята си над тях за постигане на свои индивидуални цели.
- Детайли
- Категория: Магията на пролетта
Участник в Конкурса за фентъзи разказ "Магията на пролетта"
~~~
Ех, пролет. Птичките пеят, пчелите жужат, цветенцата цъфтят, слънцето весело припича... абе климатична идилия от където и да го погледнеш. Змейо Змеев се протегна с наслада, почесвайки се по муцуната, за да прогони някаква досадна ненаблюдателна лястовичка решила, че планината от зелена люспеста, бронирана плът пльоснала се насред поляната е подходящо местенце за свиване на гнездо. Пилето схвана намека и побърза да си обере крушите. Змейо простена, изпъна могъщото си тяло и се прозя сладко. Обожаваше тази част от година. Зимата най-после беше схванала, че нещо е попрекалила с гостуването, бе си събрала партакешите и се бе омела от календара, за да не се вясне наоколо още десетина месеца. Снегът, ураганният вятър и студът я бяха последвали и сега над цялата планина властваше пролетта. Тревичката се зеленееше, алено-белите пъпки цъфтяха по дърветата, цветенца плахо подаваха шарените си листенца, слънцето препичаше и всичко живо го беше налегнала онзи мързел, който се лекува само по един възможен начин - на някоя полянка, пльоснат по възможност на най-огряното място.
- Детайли
- Категория: Магията на пролетта
Участник в Конкурс за фентъзи разказ "Магията на пролетта"
~~~
В града цареше трескава работа. Както винаги след битка. Само че този път беше малко по–страшно. Дур ал Абхадар беше последната надежда на Южния Султанат във войната с Нордите и за нещастие голямата зима връхлетя точно преди последната битка. Разбира се, това отслаби силите на града, пораждайки вълна от настинки и простуда сред топлолюбивата армия на Султаната. Борбата беше на живот и смърт. И макар че Нордите бяха изпратили цялата сила на Мечко, ездачите срещу града, все пак отбраната издържа. Основен принос за това имаха съюзниците от източните ханства, които подариха на султан Ал Бараджа двадесет Снежни дракона, които се оказаха много по-издръжливи от тукашните Пясъчни Шипоносци. В крайна сметка големите студове, силата на белите мечки и силният, ветровит рев на Снежните дракони разрушиха града почти до основи.
- Детайли
- Категория: Магията на пролетта
Участник в Конкурс за фентъзи разказ "Магията на пролетта"
~~~
Kизе се събуди в задименото си типи. Огънят беше току-що загаснал и пушекът се издигаше стабилно нагоре. Смъкна завивките от себе си и ставайки метна няколко стръка в жарта. Обичаше аромата на огън и билки, бе израснала с него и винаги й напомняше за дома. Но сега бе далеч от него.
Излезе от импровизирания си дом. Щипещият студ не й направи особено впечатление. Снежинките гъделичкаха голото й телце и приятното чувство я накара да се усмихне. Навън валеше обилно и не се виждаше добре надалеч. Кизе зарови босите си крака в натрупалия сняг и се засмя звънко. Загреба две шепи и влезе в шатрата. Жарта още тлееше и затова тя метна кишата в огнището. Трябваше да тръгва вече. Беше навлязла дълбоко в северните части на Огненото племе, но въпреки това не бе достигнала целта си. Събра набързо багажа си, навлече колкото кожи имаше и провери огнището. Не събори типито си. Нямаше нужда. Скоро щеше да се върне, а в тези земи нямаше хора, та реши да не си хаби силите на връщане.
- Детайли
- Категория: Магията на пролетта
Участник в Конкурса за фентъзи разказ "Магията на пролетта"
~~~
Бяло е. Всичко е бяло. Цялата гора е покрита с тази бяла пелена. Не по-различно от всеки друг път, когато излизам на лов, нарамил съм пушката си и крача из дълбоките преспи. Колкото и красиви да изглеждат на пръв поглед, човек може лесно да бъде подлъган от тях и да заседне. Но аз познавам гората. Познавам и обитателите й. Излязъл съм за един от тях – елена. Крие се той нейде из гората, защото знае, че го търся.
Като никоя друга, тази зима е жестока. Храната ни свършва, дървата - малко. Ето! Чувам нещо да шумоли. Идва към мен, но не го виждам още. Свалям пушкалъка и насочвам мерника. Тогава я виждам – една заблудена кошута се е отделила от стадото си и сега души нервно въздуха наоколо. Виждам я за момент и тя пак се скрива. По това време на годината те носят малките си.
- Детайли
- Категория: Магията на пролетта
Участник в Конкурса за фентъзи разказ "Магията на пролетта"
~~~
Белите необятни пухкави облаци се стелеха като огромни парцали и се обвиваха едни в други, излъчвайки вълни на спокойствие. Формите, които образуваха, се претрупваха една през друга, преминавайки през загатнати древни дракони до грозно изобразени грънци. Движеха се постоянно подухвани от вятъра, обгърнати от спокойния си вечно син похлупак. Движението им някак оставаше лениво и от време на време пропускаха златистата слънчева светлина, която беше и благословия, и проклятие. Благословия, защото я даряваше с топлина и спокойствие, но всъщото време проклинаше, защото осветяваше бойното поле. Връщаше я в суровата реалност, изпълнена с наситени оттенъци на звуци от удар на желязо в желязо, безкрайни крясъци на болка и гняв, на раздаващи се команди, трясъци на отбити магии, разбити във въздуха огромни камъни, стоварващи парчетата си върху войниците както и на свистенето, което я заобикаляше.
