- Детайли
- Категория: Други разкази
- Какви същества живеят толкова високо? Кой е обитавал тази къща?
- Хора – сви рамене Рюк и като видя изражението му се изсмя. – Не, не човеци. Такива като нас. Колкото за съществата… някога може би е имало ледени великани.
Бран си подрънкваше на лютнята.
- Знаеш ли, човеко, че ледените великани първи омешали кръвта си с вашата?
- Ще ми се да престанете да ми викате „човеко“. Аз да ви наричам „елфо“ или „превръщенецо“?
- Мълчи и слушай приказката – сръчка го с лакът Рюк и се сгуши по-дълбоко в дрехите си.
Огънят припукваше. Мирис на сняг и бор и топлина. В такава вечер ледените великани бродят в търсене на залутани пътници…
- Детайли
- Категория: Други разкази
Всеки от вас, някога си е правил шеги, с някого. Аз също си правих шеги. В един момент обаче целият ми живот за малко да се срине. Само заради шегите. Сега ще чуете една история за това, как когато шегите са много и неуместни, в един момент вече никой няма да ви има вяра, а точно тогава ще стане нещо лошо, за което много ще съжалявате, но помощ може и да няма. Сега историята ми започва.
- Хей, Мариса! – викна ми най-добрата ми приятелка.
- Здрасти. Е, какво ще правим сега? Лятото вече започна, Лина – казах ѝ с усмивка.
- Ами не знам, Мариса. Какво може да правят цариците на шегите, освен шеги, шеги, шеги или шеги – каза Лина, като се засмя.
- Ами да се замисля, може би ще избера шегите. Но какво да направим първо? – попитах, очаквайки да чуя какво е замислила този път Лина.
- Ами не знам. Може би да направим някакъв сладкиш с черен пипер и да го дадем на феята на сладкишите. – Явно това беше добре замислен план на Лина.
- Детайли
- Категория: Други разкази
Истината за Олимп и други истории. Епизод V – Парис или малка нощна приказка за първопричините
Не знам дали знаете, но Троянската война всъщност е избухнала заради една ябълка. И ти да видиш поучителна история!!!
Бе събрали се боговете олимпийски на купон, една сватба да празнуват, ма не поканили богинята на раздора (виж, българин така няма да постъпи!). Та тя от яд и от функция, да вземе да се врътне покрай афтърпартито и да хвърли през прозореца една златна ябълка на масата (това от яд) и да напише на нея: "За най-красивата!" (това от функция).
- Детайли
- Категория: Други разкази
В книжарницата тънките слънчеви лъчи улавяха прашинките и ги превръщаха в снеговалеж по косите на двамата. И мъжът и жената бяха в черно – връщаха се от погребение. По лицето на жената имаше бразди от скорошен плач, челюстта на мъжа беше здраво стисната, но очите му лъщяха издайнически.
- Хайде – каза мъжът. – Искам да се прибера и да се опитам да забравя този ден.
Жената гледаше втренчено книжаря, прегърбено старче, което повече приличаше на гоблин отколкото на човек, с плешивата си глава и огромните космати уши. Старчето се провираше тромаво помежду купчините книги, докато с развълнуван вик не се метна върху една камара книжки с приказки, събори я, разпръсквайки ги по целия под, размахал тържествуващо синьо томче. Подаде го на жената. Мъжът надникна през рамото ѝ. На твърдата кожена корица със златни букви, украсени със завъртулки, пишеше „Спящата красавица“. Мъжът се втренчи ядосано в старчето.
- Какво... – но не можа да довърши.
- Ох, ох, ох, извинявам се! - изписка книжарят и изскуба книжката от ръцете на жената. – Къде ми е главата и аз просто не знам вече...
- Детайли
- Категория: Други разкази
Помещението не беше голямо, но достатъчно високо, за да може фентурът Онтуз Монтезий да стои изправен. Той беше с три глави по-висок от мен, със сива гладка кожа, светли очи, облечен в тъмна дълга роба. Аз съм Териъс Уилямс – млад журналист, на път да напише статията на живота си.
Храмът беше занемарен, дори пред разпадане. В единия ъгъл липсваха част от покрива и горната част на стената. Мирисът на старост се носеше из въздуха, ъглите бяха целите в паяжини. Имаше няколко дървени пейки, покрити с прах. Светлината идваше от свещи поставени в ръждиви свещници. Олтарът го нямаше.
На негово място на земята седеше, с кръстосани крака, един мъж. Ние бавно се запътихме към него. Очите му бяха затворени, ръцете спокойно бяха отпуснати на ко-ленете. Русата му права, дълга коса, покриваше раменете. Носеше чиста бяла риза, черни панталони, и кафяви мръсни ботуши. Приближихме се още повече и той отвори очите си. Бяха зелени. Усмихна се.
- Детайли
- Категория: Други разкази
Алианае се прибираше тихо и спокойно към къщи от работа. Беше приятна, прохладна, лятна вечер. Вървеше по павираната "Шипка",разглеждаше минувачите, зави по "Кракра" и се озова на "Шейново". Там тя живееше, в един вътрешен двор, обитаваше ателие на последния етаж в стара кооперация, строена в началото на миналия век. Мина покрай френския локал. Хората бяха наизлезли навън направо на улицата. Пиеха вино в луксозни чаши и пушеха цигари. Бяха приятно-елегантно облечени. Жените, особено красиви, разговаряха оживено.
"Щастливи са" - помисли си Алианае. Проправи си притеснено път между тях, надникна в кафето, до локала и сви в безистена на кооперацията. Дворът беше тих, сумрачен, от някои прозорци се процеждаха светлини и рисуваха светли тревни или бръшлянени петна в тъмнината на двора. Алианае мина по пътечката и влезе във входа. Блъсна я онази характерна за старите сгради миризма. Заизкачва се по стълбите, изплаши малкия прилеп, който живееше наблизо до вратата ѝ в коридора. Обикновено го стряскаше, когато се прибираше, а той вече се беше овесил надолу. Винаги ѝ беше чудно, защо това животно беше избрало мръсното, прашно, влажно, и в общи линии, неприятно таванско помещение за свой дом. Понякога си задаваше същия въпрос и за себе си. Отключи и влезе в малката стая, запали осветлението. Освежи си лицето на чешмата и угаси светлините. Излезе на балкона да изпуши и тя една цигара. Беше свикнала с гледката на кооперацията на отсрещната страна на улицата, където на последния етаж на голямата тераса често се правеха купони, имаше шезлонги, хората пиеха, пушеха, притискаха се един о друг, смееха се. Поредният, случващ се купон не привлече толкова вниманието ѝ, колкото онова, което наблюдаваше напоследък, когато се прибираше вечер у дома. Угасваше светлините и гледаше в чуждите прозорци на малката кооперация в съседство на нейната, точно до големия строеж, замразен от години.
- Детайли
- Категория: Други разкази
Автобусът се виеше по пътя, опасан с дървета, тук-таме спряли коли с продавачи на диня, индустриални сгради, скрити в буйната растителност. Момичето седеше на една от по-предните седалки, разглеждаше големите пояси с растителност, през която преминаваха, с любопитството на човек, който вижда нещата за първи път. Навлязоха в някакво село, преминаха през няколко спирки, качиха пътници. Момичето видя няколко малки магазинчета, кафета, къщи с огради, дворчета, градинки, пощата, селския стадион. После излязоха от селото и продължиха по маршрута си към София. В автобуса се возеха няколко възрастни мъже, трима-четирима монтьори, една тайфа - боклуджии от две жени и няколко мъже. Момичето видя, че на първата седалка седи момче, леко пълно, което също като нея разглежда нещата наоколо.
Пристигнаха на последната спирка. Момичето разбра това, защото всички пътници слязоха и шофьорът я погледна подканящо.
Слезе от автобуса. На спирката имаше няколко човека, които чакаха следващото превозно средство. Момичето се разходи, отиде да разгледа разписанието. Зачете се в маршрута на автобус № 604, който трябваше да вземе до Орлов мост.
В този момент видя, че момчето от автобуса също чете разписанието, но също и че я наблюдава.
- Детайли
- Категория: Други разкази
"Нашите мисли определят същността на живота ни" прочете Алианае и затвори книгата, зарея поглед през балкона. Беше прохладен следобед. Наслаждаваше се на освежаващо подухващия вятър. Гледаше панорамата на града. Обичаше, когато се прибере вкъщи от лекции, да вземе книга, да си налее питие и да седне на стола на балкона, да чете източни мъдреци, японски автори, или модерна европейска поезия от двайсетте. Експресионизмът я привличаше ужасно. Усещаше силна възбуда. Усещаше поезията с тялото си.
Спомни си как вчера се бяха събрали, пиеха "Блъди Мери", тя пиеше водка с прясно мляко, четяха Акутагава Рьоноске на глас. Имаше усещането, че бяха в безтегловност, извън времето и пространството, че това ще продължи вечно. Нейната приятелка четеше, другите слушаха, вглъбени в себе си, обгръщани все повече от омаята на питиетата. Е, не продължи вечно. В един момент умората беше надделяла, водката също, и те се прибраха вътре в стаята, за да играят карти. Алианае не играеше, затова излезе на разходка. Приглади късата си коса, облече си роклята с ръкави и качулка, сложи си сандалите и тръгна. Беше решила да отиде на разходка в планината и така да прекара времето със себе си, докато играта им свърши. Мина покрай лозята, продължи нагоре по извънградския път. Вървеше все така прекрасна в черната си рокля, замислена, без да обръща внимание на завоите на пътеките и приближаването на планината. Мислеше си за него. За това как идва вечер, играе карти, отива после с нея в стаята ѝ, после си тръгва. Не се обажда с дни, със седмици, докато не реши пак да поиграе. Така минаваха дните. Мислеше за него. Тъгуваше, знаеше, че когато не е при нея, е при другото момиче. Понякога игрите продължаваха дни, седмица. Но така или иначе, идваше времето, когато им омръзваше и те си отиваха. Играещите белот момчета напускаха дома ѝ.
