Детайли

Категория: Лятна буря

Публикувана на 22 Юни 2012

• конкурси
• разкази
• фентъзи

Участник в Конкурса за фентъзи разказ "Лятна буря"

~~~

1.

Първата за сезона лятна буря се заражда на изток.

Стената гранитеносиви облаци се носи към долината – бавно, ала неотклонно. В пълен контраст с тъмната грамада на изток, от запад и юг слънцето грее дори по-ярко от обичайното, а лъчите му сякаш са готови да изпепелят и без това изсъхналата трева.

А сетне връхлита вятърът.

Тревата навред се гъне и вълнува като жълт океан, а шумът, който издава, смразява костите – напомня древен шепот, думи, чието значение никой жив човек не би могъл да разбере, но които съвсем не обещават добрини.

Някъде наблизо удря мълния. Златен пламък се забива в голата корона на някакво старо, изсъхнало дърво – мъртъв урод, покрит с тумори и криви клони – и го разцепва почти на две сред водопад искри. Вдига се тъмен облак дим, но бурният вятър бързо го разсейва, а два дебели разкривени клона се стоварват тежко на земята.

В същия момент започва да вали.

Детайли

Категория: Лятна буря

Публикувана на 22 Юни 2012

• конкурси
• разкази
• фентъзи

Участник в Конкурса за фентъзи разказ "Лятна буря"

~~~

Има една легенда, не, май беше история, в крайна сметка си е просто слух. Всеки, извървял Пустинята от единия до другия край, я научаваше и я носеше със себе си. Навсякъде можеха да се намерят податки към нея под формите на пясъчни рози, сухи, вкаменени, мъртви.

"Когато над пустинята завали дъжд, сред пясъците ще разцъфнат чудни червени цветя, които няма да увехнат. Тогава над пясъците ще се извие буря, която ще промени облика на света."

Това беше слухът, историята бе малко по-различна...

Детайли

Категория: Лятна буря

Публикувана на 22 Юни 2012

• конкурси
• разкази
• фентъзи

Участник в Конкурса за фентъзи разказ "Лятна буря"

~~~

Яростният грохот на бурята се стовари върху ми. Бягам обезумял без да обръщам внимание на едрите капки дъжд, които ме бият през лицето. Светкавици прорязват нощта и за миг осветяват ярко водната пелена, сипеща се от небето. Клонките на дърветата ме шибат яростно, докато прелитам край тях в лудия си бяг, тревите и храсталаците ме дърпат за краката, опитват се да ме препънат, да ме предадат на звяра, който ме преследва. Изкрещявам от страх и в същото време чувам зловещия рев на съществото по петите ми, който се слива с поредния тътен. Бягам, трябва да избягам. Трябва да кажа за случилото се в селото. Дишането ми е накъсано и въздухът излиза със свистене от гърдите ми, вятърът пищи в ушите ми, а дъждът ме заслепява.

Не мога да спра.

Трябва да избягам.

Трябва да предупредя другите.

Всички останали са мъртви.

Детайли

Категория: Лятна буря

Публикувана на 22 Юни 2012

• конкурси
• разкази
• фентъзи

Участник в Конкурса за фентъзи разказ "Лятна буря"

~~~

Той лежеше в мръсния и разнебитен трафопост. Някога красивите му сини очи, сега бяха замъглени от порока, докарал го в състояние на страх. Порок, в който той се бе вкопчил, смятайки, че ще го спаси от болката, но грешеше. Той някога имаше име, но сега беше просто поредният наркоман. Лежейки с все още забодена игла в ръката му, той поглеждаше ту наляво, ту надясно в очакване на спасението, което никога нямаше да дойде. Светкавици раздраха лятното небе. Дозата вече започваше да действа, стаята около него започна да се движи бързо, прекалено бързо. Хора влизаха и излизаха на бързи обороти, а той просто лежеше безпомощно сред боклуци и спринцовки. Само след миг всичко се забави и той успя да познае част от хората. Приятели, роднини – все лица от предишния му живот, който бе безвъзвратно изчезнал, заличен от дрогата. С всяко натискане на спринцовката, част от живота му, част от спомените му, част от самоличността му изчезваше. Кой бе той?

Детайли

Категория: Лятна буря

Публикувана на 22 Юни 2012

• конкурси
• разкази
• фентъзи

Участник в Конкурса за фентъзи разказ "Лятна буря"

~~~

- А, ето го! „Буря, гръмотевична, трета степен.”

Момчето доволно приглади овехтялата страница, изписана с тънки като паяжина букви. Мастилото може би някога е било черно, но сега беше така избледняло, че на места едва се четеше. Откъм редицата кухненски шкафове се обади нетърпелив глас:

- Хайде де, чети съставките.

- „Облаци, буреносни...” Тука има петно... Май два броя.

- Пресни или стерилизирани? – прозвуча отново гласът, този път някак глухо, и занарежда сякаш на себе си: – Роса, мараня, скреж... Къде са ги заврели тия облаци?!

Детайли

Категория: Лятна буря

Публикувана на 22 Юни 2012

• конкурси
• разкази
• фентъзи

Участник в Конкурса за фентъзи разказ "Лятна буря"

~~~

Слънцето беше скрито зад гъста пелена облаци, които бързо препускаха по иначе синьото, лятно небе. Часът бе малко преди залез, но щеше все още да бъде светло, ако нищо не скриваше заревото. Нямаше вятър и тежкият, топъл въздух сякаш се съпротивляваше да влезне в дробовете на конника, който препускаше по прашния път. Миришеше на буря и тя несъмнено щеше да се разрази скоро, ако се съдеше по скоростта, с която облаците се приближаваха. Всичко бе притихнало и единствените шумове бяха тропотът на копита по чакъла и тъжната песен на шурците в тревата. В далечината се чу гръм.

Името на конника беше Сонейлон. Яздеше някъде на изток, през тревистите хълмове край подножието на Среден Анор. И бързаше. Скоро щеше да види любимата си и сърцето му сякаш прескачаше удар всеки път, когато си помислеше за това. Язди известно време, след което идващата от запад буря го настигна, но нямаше значение – беше близо. Усети странно чувство в себе си, което му беше познато, ала не успя да му отдели много време, тъй като влезна в селото й.

Детайли

Категория: Лятна буря

Публикувана на 22 Юни 2012

• конкурси
• разкази
• фентъзи

Участник в Конкурса за фентъзи разказ "Лятна буря"

~~~

В последния момент преди залеза. В секундите, обагрили небето в огнено червено. Тя стоеше. Там. Сама. Една Инана – гола в центъра на подземния свят. Една Евридика – избледняваща на фона на нощта. Една Клеопатра – сред змии. Една жена – стигнала своя връх.

I.

Беше Олар – месеца на Огнения дракон. Тази година жътвата беше жестока. Кървава. Хиляди мъже лежаха в полята. Земята беше напоена, но реколта нямаше да има. Беше напоена с кръв. А реколтата – нямаше кой да я обере, а и труповете бяха толкова много, че нямаше как да се обере. Войните бяха жестоки и безкрайни. Боговете воюваха.

Детайли

Категория: Лятна буря

Публикувана на 22 Юни 2012

• конкурси
• разкази
• фентъзи

Участник в Конкурса за фентъзи разказ "Лятна буря"

~~~

Чувствах вятъра под крилата си и дъжда над тях. Задушливата мъгла на облака блъскаше в лицето ми, все едно неспирно изсипващият се порой не ми създаваше достатъчно неприятности. Още виждах мокрите дървета долу, но скоро и те щяха да се скрият. Или можеше преди това да се намокря твърде много и да падна. Изобщо не ми бе хрумвало колко опасно можеше да е това приключение. Не случайно, още като деца, ни учат никога да не извършваме трансформацията си по време на буря, още по-малко – да летим под дъжда. Само че продължавах да съм твърдо убедена, че точно това трябва да направя. Стиснах огледалото, по принцип по-малко от дланта ми, но сега едва успявах да го удържа с две ръце, и продължих нагоре.

Скоро пак погледнах надолу и не видях нищо освен вълмата облаци. Вече изсветляваха. Имах още малко време да изляза над тях, иначе щях да съм рискувала да ме удари мълния напразно.