Fantasy & LARP Center

Меню
  • Начало
  • Кино & TV
  • Книги
  • Събития
  • Конкурси
    • За фентъзи разкази
    • "Зимата идва"
    • "Магията на пролетта"
    • "Лятна буря"
    • "Сърцето на есента"
    • "Полъх от Севера"
    • "Послания от изток"
    • "Забравения запад"
    • "Песента на Юга"
    • Други разкази
  • Игри
  • ЛАРП
    • Какво е ЛАРП?
    • Видове
    • Правила
    • Светове
    • Как се прави..
      • Герой
      • Оръжия
      • Костюми
      • Аксесоари
  • Галерия
  • Моят профил
  • За нас
  • Контакти

Fantasy & LARP Center

Магията е в теб!

Магията е в теб!

  • Начало
  • Кино & TV
  • Книги
  • Събития
  • Конкурси
    • За фентъзи разкази
    • "Зимата идва"
    • "Магията на пролетта"
    • "Лятна буря"
    • "Сърцето на есента"
    • "Полъх от Севера"
    • "Послания от изток"
    • "Забравения запад"
    • "Песента на Юга"
    • Други разкази
  • Игри
  • ЛАРП
    • Какво е ЛАРП?
    • Видове
    • Правила
    • Светове
    • Как се прави..
      • Герой
      • Оръжия
      • Костюми
      • Аксесоари
  • Галерия
  • Начало arrow "Който сее ветрове" от Десислава Сивилова
  • Конкурси arrow "Който сее ветрове" от Десислава Сивилова
  • "Лятна буря" arrow "Който сее ветрове" от Десислава Сивилова
  • "Който сее ветрове" от Десислава Сивилова

"Който сее ветрове" от Десислава Сивилова

Детайли
Категория: Лятна буря
Публикувана на 22 Юни 2012
  • конкурси
  • разкази
  • фентъзи
Сподели с приятели:
pinit_fg_en_rect_gray_20 "Който сее ветрове" от Десислава Сивилова

Участник в Конкурса за фентъзи разказ "Лятна буря"

~~~

- А, ето го! „Буря, гръмотевична, трета степен.”

Момчето доволно приглади овехтялата страница, изписана с тънки като паяжина букви. Мастилото може би някога е било черно, но сега беше така избледняло, че на места едва се четеше. Откъм редицата кухненски шкафове се обади нетърпелив глас:

- Хайде де, чети съставките.

- „Облаци, буреносни...” Тука има петно... Май два броя.

- Пресни или стерилизирани? – прозвуча отново гласът, този път някак глухо, и занарежда сякаш на себе си: – Роса, мараня, скреж... Къде са ги заврели тия облаци?!

- Не пише.

- И без това е лято, няма пресни. – Разнесе се дрънчене на стъкло и накрая една рошава глава се подаде от шкафа. – Уф, май не са в тоя, я виж над мивката.

Четящият послушно прибута един стол, покатери се отгоре и на свой ред пъхна глава между небрежно прибраните бурканчета, шишенца и стъкленички. Ново дрънчене, последвано от триумфално „Аха!”, след това скърцане и... трясък.

- Какви ги вършиш?!

- Съжалявам, Мор... най-отзад бяха. – Момчето гузно се изправи сред останките от счупения стол. Бурканът в ръката му като по чудо беше цял-целеничък.

- Кюфте такова, от утре никакви пастички... Нищо, дай ги тука и чети нататък.

- „Облаци, купесто-дъждовни – три броя.”

- От тях имаше ли?

Виновно свиване на раменете.

- Чакай, аз ще проверя, преди да сме останали без столове...

Мор затършува из претъпкания шкаф и най-накрая измъкна прашасала консерва с надпис „Дъждовни облаци”.

Усмивката му обаче бързо се стопи.

- Да му се не види, изтекъл им е срокът на годност! Кой знае откога плесенясват вътре...

- И сега? – вдигна вежди брат му.

- Какво пък, ще сложим повечко буреносни. После?

- „Дъжд – три кубика.” – Озадачена гримаса. – Колко е това, Мор?

- Де да знам, книгата сигурно е на два века. Тогава не е имало концентрати.

- Триста милилитра дали ще стигнат?

Мор сбърчи чело и се вторачи в мерителната чашка.

- Малко ми се вижда. Я дай още сто за всеки случай. Друго?

- „Вятър, умерен до си...”

- Гръм и мълнии! – чу се отново гласът му от дълбините на шкафа.

- Чакай де, не съм стигнал дотам.

- Не бе, и вятърът е свършил! Оня ден нали пускахме хвърчила... Бягай до магазина да вземеш!

- Пак ли аз... – нацупи се по-малкото момче.

- Че кой, съседчето отсреща ли? – Гласът на брат му не търпеше възражения. – Не се помайвай, Елрик, че Годишният събор няма да трае вечно. А ако ни спипат...

Двайсет и три трескави обиколки на стаята по-късно Елрик най-накрая влетя вътре, запъхтян и облян в пот. В лявата си ръка стискаше малка бутилка, а с десния палец плътно запушваше гърлото ѝ.

- Къде се мота досега бе, охлюв?

- Тоя проклетник издуха тапата още пред магазина! Пробвай ти да удържаш с пръст ураганен вятър, да видим лесно ли е...

Мор се намръщи.

- Защо ураганен, нали трябваше умерен до силен?

- Ако ти се чака до другата седмица да доставят... Сега имаше само такъв и „морски бриз”.

Двете момчета се спогледаха – кой ли беше изкупил всичкия вятър? – после по-голямото махна с ръка.

- Хубаво, пускай го вътре. Остана ли още нещо?

- „Градушка – по желание.”

- Абе желание имаме, градушка нямаме – въздъхна Мор. – Карай нататък.

- „Гръмотевици и светкавици – на вкус.”

- Останали са към двайсетина...

- Ама нали го знаеш татко... – спря го Елрик, преди да изсипе цялото съдържание на пакета в металния казан при останалото. – Държи винаги да има по няколко за самозащита.

- Добре де, ще сложим половината. Сега какво?

- „Разбъркайте... до еднородна смес” – засрича момчето, проследявайки с пръст полуизтритите букви, – „и оставете да престои...” Тука не се чете... „по-добро взаимодействие на съставките.”

- Няма време да му баем, достатъчно стоя, докато ти се мота в магазина – отсъди Мор. – Давай да го пускаме, че...

- „За да задействате заклинанието, произнесете... Tem-pestа to... Това май е m… не, n... „nitrus”. Tempesta tonitrus –изрече накрая Елрик.

Брат му тихо подсвирна.

- Леле, наистина е старо, щом е на латински.

- „... и посредством магическа пръчка...” – Момчето неуверено вдигна поглед от книгата. – Сега я втасахме.

- Тия дръвници как не са се усетили, че един ден нескопосаните им пръчки ще излязат от употреба... – Мор сви презрително устни. – Ние да не сме диригенти?! Карай, ще пробваме само с думичките, дано свършат работа.

Той намусено грабна пълния казан и изскочи на двора. Елрик го следваше по петите.

Двайсетина крачки, едно смънкано на два гласа Te-tempesta… to-nit-rus и едно звучно „пльок” по-късно, двете момчета неуверено се взряха в мокрото петно в краката си, където се беше изляла сместа. После в лятното небе над главите си, по-синьо и безоблачно от всякога. Минаха пет минути, после още пет... Елрик навъсено подритна казана. Точно щяха безславно да се оттеглят, когато...

- Виж, Мор, май проработи! Прииждат облаци! И се струпват точно над нас!

Момчето възбудено заподскача, без да откъсва очи от нарастващата сивкава маса. Облаците ставаха все по-тъмни и заплашителни.

- Да бягаме обратно вътре, преди да е заваляло! – дръпна го за ръкава брат му и двамата се втурнаха към къщата.

***

- Мор...

- Виждам, Елрик.

- Нещо не е наред.

- Виждам, Елрик.

Залепили носове за стъклото на прозореца, двамата братя гледаха като хипнотизирани разразилата се отвън стихия. Не беше буря... а природно бедствие. Елрик подскочи, когато вятърът изтръгна поредната овошка и с все сила я запрати към къщата. С мощно „тряяс!” дървото се разби в стената някъде вдясно. „На косъм ни се размина...”

- Нали трябваше да е трета степен? – каза момчето на глас и погледна умолително брат си. – Значи слабичка?

- Трябваше, Елрик. И трябваше да засегне една леха, не да докара второто пришествие. Обаче... – Мор изведнъж се сепна и се дръпна от прозореца. – Чакай малко, я дай насам оная книга.

- Противозаклинание ли ще търсиш?

- Ще търся какво толкова объркахме. – Той взе трескаво да прокарва пръст по редовете, взирайки се в пожълтялата страница. – „Оставете да престои... за да задействате заклинанието... посредством магическа пръчка...” Елрик!!!

- Д-да, Мор?

 Малкото момче потръпна. Очите на брат му само дето не мятаха мълнии.

- Тиквеник такъв, защо не дочете изречението до края?! „Посредством магическа пръчка определете времево-пространствените координати.”

- Тоест?

Мор се хвана за главата и едва се удържа да не замери малкия с книгата. Сигурно щеше, ако вехтият том не тежеше цял тон.

- Тоест да уточним колко да продължи бурята и докъде да стигне, умнико! И понеже ние пропуснахме... – Той посочи с изразителен жест бушуващата навън хала. – Леле, само да се върне татко, на нищо ще ни направи.

Дружна въздишка.

- Сигурно пак ще ни заточи при леля в Покрайнините... Да ни „превъзпитава”. – Мор въздъхна още по-дълбоко. – И тя като почне – копривена чорба, баница с киселец, лапад с ориз... Татковата спаначената супа ще ни се види нищо.

Омърлушено мълчание.

- Казвах ти аз просто да идем да изскубем спанака... – обади се накрая Елрик. – Щяхме да кажем, че са били къртици. Пък ти – не, дай да го направим по-елегантно... На̀ ти сега елегантно.

В отговор отвън се чу едно не особено елегантно „бам!” – нещо тежко се беше стоварило в двора. Момчетата се спуснаха ужасени към прозореца.

- Май беше коминът...

***

Ако искаш да видиш как се е класирал разказът в конкурса "Лятна буря", погледни ТУК :)

Сподели с приятели:
pinit_fg_en_rect_gray_20 "Който сее ветрове" от Десислава Сивилова

Добавете коментар

Коментирай от FB/G+ профил

   

Защитен код
Обнови

Изпратете
Отмени
JComments

Реклама

Реклама

Последни статии

Защо няма вести от нашия край на Вселената

в Събития

Март 01, 2022

Защо няма вести от нашия край на Вселената

3000 страници с истории за позитивно бъдеще - безплатна е-ФантAstika

в Книги

Април 13, 2020

3000 страници с истории за позитивно бъдеще - безплатна е-ФантAstika

Изгревът на следващото - конкурс за възможното позитивно бъдеще

в Конкурси

Април 06, 2020

Изгревът на следващото - конкурс за възможното позитивно бъдеще

Зареди още Стигна края

Информация

За нас 
Контакти 
Политика за лични данни

© 2023 Fantasy LARP Center

♥  Design by KrisTiana Tosheva.

Този сайт използва бисквитки. Повече информация прочетете тук.