- Детайли
- Категория: Песента на Юга
Участник в Конкурса за фентъзи разказ "Песента на Юга"
~~~
– Нямаш ли жал?! – извика Яна.
Боян се обърна назад и се взря с безчувствен поглед в очите на умиращото момиче.
– Ти ме създаде, не помниш ли?
***
Беше прекрасно лятно утро – 6–ти юли. Ден, в който да излезеш и да се разходиш с приятели. Или поне така говореше Боян за пред родителите си.
– Ако ме оставите на мира, обещавам да се обадя на Пешо да се разходим в някой парк! – отчаяно повтаряше Боян.
– Много добре знам какво ще правиш, ако останеш сам в къщи – отговори майка му за пореден път. – По цял ден ще висиш на компютъра и единственото ти „виждане” с приятел ще е през чата!
– Не, обещавам да излизам! Ще караме колелета – знаеш, че обичам да карам колело! – направи последен опит Боян.
– Обичаше – натърти майка му, – когато беше на десет.
- Детайли
- Категория: Песента на Юга
Участник в Конкурса за фентъзи разказ "Песента на Юга"
~~~
* 1 *
- Хоула! - дочу името в съня си старият жрец. - Хоула!
Викаха го. Отново, за пореден път.
- Хоула, тук ли си!?
Пискливият глас идваше отвън пред колибата му.
Старецът се размърда в постелята си и бавно отвори очи. Сутрешните слънчеви лъчи вече бяха преминали през всички възможни пролуки на паянтавата му колиба и осветяваха рояка мухи, кръжащи около дузина изсушени рибки, висящи от тавана.
- Хоула! - продължи да вика гласът отвън.
Старият жрец отметна плетената, палмова завивка, подпря се на единия си лакът и потърси с поглед патерицата си.
Отне му повече време, отколкото предполагаше, че ще му е нужно, за да излезе и да накара крещящия пред ниската му порта хлапак да млъкне.
- Детайли
- Категория: Песента на Юга
Участник в Конкурса за фентъзи разказ "Песента на Юга"
~~~
Песента на юга носи смърт
Тимъти Зан, художник на свободна практика, лежеше в шезлонга на яхтата си и наблюдаваше разсеяно тълпата, която се разхождаше по пристана. Ненадейно съзря едно познато лице, скочи и се развика:
- Елиз, Елиз, Юлиар, погледни тук, горе! - и той размаха моряшката си фанелка. Жената вдигна глава и лъчезарните ѝ очи проблеснаха. Тя се засмя и викна:
- О, Тимъти Зан, ти ли си това? Пак си дошъл заради песента на вълните, нали?
- Качи се тук, мила, защото когато те видя, музата ми избухва. Готов съм да те рисувам безкрай! Ще правя изложба в Ню Йорк и имам нужда от твоя чар, макар че помня и думите ти: „Вече не си ми интересен, ще си намеря някой по-земен!“
- Добре, дърдорко, забрави, но искам първо една бутилка Дом Периньон, пък после ще говорим!
- Аз ще те направя най-щастливата жена и...
- Тимъти, не се сили, защото това вече съм го чувала и преди, а аз обичам делата, а не обещанията! - и тя бавно почна да се съблича.
- О, мила, ще предизвикаш девет бала вълнение!
- Детайли
- Категория: Песента на Юга
Участник в Конкурса за фентъзи разказ "Песента на Юга"
~~~
Два ангела открили душата. Намерили я твърде далече от сборището, където винаги посрещали уморените след пореден живот души. Ангелите спокойно щели да подминат мястото, когато ги докоснал полъхът на космическия вятър. Усетили присъствие и съзрeли душата извън пътеката. В прозрачната ѝ същност ангелите познали чистата окраска, изтъкана от нюанси тъмна и светла енергия. Същата, която изпълва безкрая. Душата не приличала никак, ама никак на нова. Новообразувалите се понякога се губят от неопитност. Пред умеещите да разпознават невинността обикновено се разкриват звънтящи частици светлина с почти невидими тъмни петънца, отгледани от някое малко слънце. Видимо младите души изглеждат по-малки и присвити на кълбо, макар това да е илюзорно, защото в действителност нямат размер.
Тази била нещо съвсем друго.
- Детайли
- Категория: Песента на Юга
Участник в Конкурса за фентъзи разказ "Песента на Юга"
~~~
Много далеч, в една безмерна земя, обвита в прах и мараня, където камили вървят в студената нощ и в адската жега, се намира един огромен, величествен град. Град, който ти се иска да обиколиш с летящо килимче, град, опасан с дюни, разбойници и сух пясък. Хората наричаха това място Южния град, тъй като беше част от една огромна империя, която въпреки това не е важна за действието.
Южният град, както останалите по-малки градове в пустинята, се отличаваше с това, че има нужда от вода. Много вода, колкото се може повече, че и нямаше да е грешка, ако е възможно, да има и мъничко отгоре на достатъчното. Южняците, както наричаха хората в този град, ценяха най-много от всичко тази скъпоценна течност, която се съдържаше в оазисите, защото беше много далеч от техния величествен, но сух град. Затова градът изпращаше почти всичките си роби на път към оазисите, вместо да ги задържа да вършат полезни, но съвсем не толкова съществени неща за господарите си в големите им дворци.
Карса беше роб. Чернокос, невзрачен, с тъмни очи и мургава кожа. Беше слаб, с изпито лице и празен поглед. Винаги вървеше приведен, с глава също така наведена към сухия пясък под краката му.
- Детайли
- Категория: Песента на Юга
Участник в Конкурса за фентъзи разказ "Песента на Юга"
~~~
Всеки човек е чувал онзи сладък мит, че когато удари сетният час, душата му вероятно ще се понесе нагоре и нагоре, към безкрайните синева, сред пеещите ангели и невероятна, всепоглъщаща светлина. Векове наред много хора от неговия свят се бяха стремели към този своеобразен и истински рай. Божествената градина, светът на вечното щастие и тъй нататък. И макар тези векове на търсене на невидимото в небето да бяха вече отминали, надеждата оставаше в спомена.
Йоан беше изживял живота си в епохата на бурно развиващата се Вселена. Вселена, насочила се неусетно към своя край. Те, хората на Последния век, бяха очаквали Истинския край на света с примирено мълчание и търпение. Защото всичко си имаше край, дори и Вселената, която най-старите учени упорито определяха за безсмъртна. Вечността е вечност… до самия си край.
В тази невероятно сложна Вселена, където човекът бе достигнал безкрайното и бе минал отвъд, където нямаше нито една непроучена планета… Където нямаше какво повече да се създаде, открие или научи… Ето в такава Вселена бъдещето ставаше безсмислено. И макар животът упорито да бе продължавал и продължавал, сега, в последните мигове на своето съществуване, ставаше излишен.
- Детайли
- Категория: Песента на Юга
Участник в Конкурса за фентъзи разказ "Песента на Юга"
~~~
Такъв дъжд селото не помнеше. Нямаше нито вятър предния ден, нито облаци, нито пък се затопли – усетиха го през нощта да чука по ламарините. На сутринта старчоците завиха крачоли и нахлузиха ботушите. До обяд по улиците тръгнаха кални реки и всичко живо излезе да ги отбива. Продължи да вали и следващата нощ, на втория ден дерето почти се изравняваше с брега, а на третия разбраха, че в най-ниското водата е нахлула в мазите и курниците. На четвъртия селото замръкна без ток и вода, в горната махала бяха умрели от уплаха две баби и едно шугаво момче. Тъй като дъждът не спираше и не спираше, мъртъвците останаха още три дни непогребани. Живите бяха заети да изгребват тинята и да пренасят каквото могат по таваните. Нямаше как и да изкопаят гробове в тая вода, нито как да превозят умрелите до гробищата, защото беше се удавил и единственият кон в селото – коня на дядо Продан.
Водата си отиде тъй както беше дошла. Една сутрин се събудиха от мократа тишина наоколо. След като беше вилняла до насита, най-сетне тя остави селото да погребе мъртвите и да изчисти тинята.
- Детайли
- Категория: Песента на Юга
Участник в Конкурса за фентъзи разказ "Песента на Юга"
~~~
Дойде, колко можеше по-бързо. Когато влезе в селото, конят му се беше запенил, а краката му трепереха от умора. Ловецът скочи от седлото и хвърли юздите на притичалото циганче. Огледа се. Площадът бе малък и прашен. Вляво от него се отвори врата. Присви очи и огледа излезлите от кръчмата. Изскърца табелата, която висеше на верига. „При козодоя”. Тръгна към тримата старци, които го приближаваха. Ръката му се отпусна небрежно над левия хълбок, където висеше оръжието му. Видя как старците трепнаха. Движението му бе недвусмислено. Заплашително.
- Ние те извикахме, ловецо! – излезе единият напред.
Той не му отвърна. Приближи се и огледа бедняшкото му облекло изпитателно.
- Ние сме бедно село в беден край... – смутолеви другият, – нямаме много. Аз съм старейшината и ...
- Как ще платите? – рязко го прекъсна ловецът.
- Ами... – старецът пристъпи нервно от десния на левия крак.
Той се обърна и тръгна към коня си.
- Хей, чакай, чакай....
Ботушите му потъваха в праха на площада почти безшумно.
- Детайли
- Категория: Песента на Юга
Участник в Конкурса за фентъзи разказ "Песента на Юга"
~~~
Тази вечер луната се беше сгушила между облаците и в квартала бе абсолютна тъмнина. Това, изглежда, беше добре дошло за шофьора на пикапа. Той угаси фаровете си много преди да стигне до задния вход на антикварния магазин. Слезе от колата и тихичко почука. Вратата се открехна, после се отвори по-широко. Мъжът от магазинчето излезе и двамата започнаха бързо и безшумно да разтоварват от колата различни по големина кашони и да ги носят вътре.
Вече в склада, домакинът прегледа внимателно донесените вещи, пресметна стойността им и започна да ги прибира в тайно подземие. Другият запали цигара и зачака да получи възнаграждението си за стоката.
- Ха, ами това какво е? – учудено попита собственикът на магазина, симпатичен, светлокос мъж на около тридесет години.
- Знаех, че ще попиташ, Венци – усмихна се доставчикът. – Ами, моите скапаняци правят глупости. Грабнали кашончето от един негър на гарата. После се уплашили и настояха да го взема. Подарявам ти го. Аз сладко не ям, наблягам на бирата и мезето. Пък ти, нали имаш жена, тя сигурно обича шоколад.
- Детайли
- Категория: Песента на Юга
Участник в Конкурса за фентъзи разказ "Песента на Юга"
~~~
Момичето стоеше до прозореца и наблюдаваше с интерес синята птица в клетката. Завесите се движеха грациозно под ласките на Южния вятър, галещ копринените им тела. Птицата се опита да разтвори криле, но не успя. Издаде звук, приличащ на стон, и впери очи навън, където вятърът танцуваше с цъфналите овошки.
Девойката протегна ръка да погали птицата, но тя се отдръпна. Това изненада човешкото дете. Клетката с уникалното същество ѝ бе подарено за рождения ден. Знаеше, че баща ѝ бе платил много златни монети за нея на търговци от далечни земи, които го бяха уверили, че красивото създание пее вълшебно. Само че то мълчеше.
В Северното кралство пролетта идваше късно, затова всички ѝ се радваха като деца. Приемаха с усмивка лудориите на Южния вятър, който палаво тичаше без почивка между тревите, дърветата и хората. За него се разказваха истории, които надали бяха верни, но всички ги повтаряха с удоволствие, щом почукаше на вратите им. Отваряха широко прозорци и врати, сърца и очи за неговата южна прелест.
Преди да си тръгне Южнякът избираше един дом и цяла нощ пееше своята топла песен до разсъмване. Когато утрото целунеше света, той си тръгваше, а домът оставаше пълен с любов.
- Детайли
- Категория: Песента на Юга
Участник в Конкурса за фентъзи разказ "Песента на Юга"
~~~
Слънцето бавно се търкулваше към хоризонта, а с ленивия му ход, кристално ясното небе потъмняваше. Погледът на Джерхан се рееше на запад, по посока на отдалечаващата се сфера. Съвсем скоро златните пясъци на Аркх’ана щяха да го глътнат. Бяха потеглили преди седмица право към сърцето на пустинята. Не жегата или бавното напредване по необятните дюни, бяха нещата, които измъчваха младия търсач. Това, което караше сърцето му да бие лудо, беше трепетното очакване.
Добре позната ръка тупна на рамото на младият войн. Излизайки от мислите си, къдрокосият момък се обърна и видя слабата, облечена в бяла роба фигура на Кавана’ах. Пророкът беше изравнил камилата си с неговата.
- Чакахме толкова много време, не можеш ли да изтърпиш още няколко часа?
- Детайли
- Категория: Песента на Юга
Участник в Конкурса за фентъзи разказ "Песента на Юга"
~~~
За Лоренцо Калпавия всяка мисия, свързана със злато, беше повече от добре дошла. В настоящата ситуация обаче имаше един основен проблем – на борда на „Тирана” освен стандартния екипаж, съставен от симпатични утайки на обществото, имаше и отряд фийришки войници, начело на които бе „уважаваният” капитан Ъптън, който на всичкото отгоре водеше със себе си респектиращ мечоносец, носещ звучното име Рахатан Умброз.
Горчивият вкус в устата му си бе останал, въпреки изпитата бутилка ром. Не трябваше да бъде гадател, за да разбере, че точно след миг капитан Артуро Риверта ще трие сол на главата му.
– Лоренцо, ти куче долно! – капитанът на „Тирана” се носеше към него с дълги крачки, а късото му наметало се вееше зад него. В тъмнозелените му очи гореше огън.
– Колко пъти да ти казвам да си наглеждаш хората! – процеди през зъби Артуро. Не искаше фийришците да им слушат разправиите.
– Не ми пука дали ще се наливаш цял ден, това го знам. Искам просто тези, за които си отговорен, да си вършат работата, а не да си бъркат по носовете и по други места от тялото по цял ден. Отивай долу и виж докъде са стигнали глупаците. – Артуро му даде тласък, като го избута настоятелно по гърба.
- Детайли
- Категория: Песента на Юга
Участник в Конкурса за фентъзи разказ "Песента на Юга"
~~~
Няма да го прочетете в никоя книга, но всъщност заклинанието за телепортиране е ужасно опасно. Затова и всеки магьосник с поне мъничко акъл в главата предпочита да пътува пеша или в най-лошия случай – с обществен транспорт, пренебрегвайки професионалната гордост на гилдията за сметка на топлото усещане от това всичките му крайници да са в един и съща географска ширина.
Причината тази иначе толкова простичка магия да е толкова опасна се дължи на едно нещо, наречено пространствено изкривяване. Какво точно го поражда си е пълна мистерия, въпреки че за него са изписани стотици книги при това от хора, които също си нямат грам понятие за причината (но както знаем, това никога не е била сред причините, които могат да откажат някой кретен да напише книга). Все пак след хиляди опити, обикновено приключили с тъжно мокро петно или много ситен дъждец от неясни телесни части, се стига до извода, че е налице прогресия на квадрат. Иначе казано, ако се телепортиращ на метър от първоначалната си позиция, всичко ще си бъде тип–топ. Ако разстоянието е два метра, изкривяването ще е с коефициент четири, при три метра – девет и така нататък. И тъй като никой сравнително нормален човек (а средностатистическият магьосник до известна степен покрива тази категория... добре де, поне частта с „човек“) няма да си направи труда да се телепортира на няколко метра, в крайна сметка говорим за пространствено изкривяване от порядъка на милиони. А това, за хората, незапознати с простичките закони на магьосничеството (в тази категория влизат и доволно количество магьосници... въпросната форма на живот е отдавна известна с твърдото си убеждение, че теорията е за идиоти, а практиката – за майстори), е нещо много... много... ама много лошо.
- Детайли
- Категория: Песента на Юга
Участник в Конкурса за фентъзи разказ "Песента на Юга"
~~~
Пладне в провинциално селце в северна Русия. Младата жена беше в задния двор на къщата си и внимателно следеше с поглед ятото щъркели, ставащо все по-многочислено. Канеха се да заминат на юг. Все едно говореха помежду си. Пърхането на крилете им ставаше по-доловимо. Във въздуха се усещаше нарасналото вълнение за предстоящото пътешествие. Елизабет си мислеше за уговорката им да се съберат на едно място преди отлитане: простичка, и същевременно по-значима от много хорски обещания, които биваха неспазени. Като например обещанието на майка ѝ, че един ден баща ѝ ще се прибере у дома. Беше заминал преди малко повече от девет години, когато малката бе на крехката възраст от пет, уж за няколко месеца да бере портокали в топлите страни. Там и остана. Ако не броим снимките, Лизи, както обичаше да я нарича галено, не го беше виждала и пазеше смътен спомен за облика му. Често се чудеше дали внезапно появилото се заболяване не беше разрушило хармонията в семейството им. Дали той не беше се отказал от нея заради това? Установено е, че в ранните си години децата изпитват чувство за вина, определено необосновано и ненужно за недоразуменията между родителите си. Можеше ли да става дума за угризения в този конкретен случай, когато детският паралич заличи из основи спомена за предишната жизненост на момичето и замъгли мечтите ѝ? Въпреки поредицата от операции, крайниците почти винаги я боляха, често нетърпимо. Може би татко ѝ просто не беше достатъчно силен и подготвен за този обрат в привидно простичкия им дотогава живот и по-скоро би избягал, отколкото да се бори за благото на семейството си. Дали пък и Кристин беше постъпила добре да се примири да отгледа тийнейджърката сама, стараейки се да не я лишава от грижи и внимание? Можеше ли да се справи без помощ, само с молитви?
- Детайли
- Категория: Песента на Юга
Участник в Конкурса за фентъзи разказ "Песента на Юга"
~~~
Поканиха ме за Великден. Саша, моят колега украинец, който също преподаваше български език в училището, и жена му Алена. Понякога ходехме заедно на театър или в Органовата зала на концерт. Обикновено с мен идваше само единият от тях; следващата неделя - другият. Знаех, че синът им е аутист и през седмицата е в пансион, а през уикенда го вземат при себе си. Отидох у тях по обяд, с леко прегорялата си българска баница, с боядисаните от предишния ден яйца и с купения от магазина украински козунак със специална бяла глазура. Живееха в Заречния квартал, в малка кремаворозова къща с островърх дървен покрив и с висок бор пред вратата. Когато влязох в преддверието, Олександър извика: „Богдан, излез да видиш, имаме гости!“
Честно казано, страхувах се от този момент: по-скоро от съжалението, което трябваше да скрия от моите домакини при срещата с болното момче. Но от стаята се показа слабоват шестнадестгодишен юноша с бяло лице и умни, макар и изплашени черни очи. Имаше тялото и образа на принц. Ръкува се с мен, без да проговори. После побърза да легне на единственото легло в пълната с книги стая и да се завие до брадичката.
- Детайли
- Категория: Песента на Юга
Участник в Конкурса за фентъзи разказ "Песента на Юга"
~~~
Мари се огледа в огледалото. Днес беше осмият ѝ рожден ден. Вече се чувстваше голяма също като сестра си, Ана. Мама и татко даже се осмеляваха да говорят пред нея за някои от онези тайни неща. Например, мама онзи ден бе започнала разговор пред нея дали да се преместят отново. Тук вече не било подходящо за тях. Те се местеха непрекъснато и никъде никога не беше подходящо. Винаги нещо притесняваше мама. На момичето ѝ бе омръзнало да се мести, но мама беше категорична. А тате не смееше да спори с нея по тази тема.
Откакто Мари се помнеше, те винаги се местеха. Пътуваха все по на север и по на север. Пристигаха в някой град, намираха си къща и се нанасяха. Някои къщи имаха хубави големи градини, където тя и Ана можеха да си играят, други бяха без градина, схлупени и мрачни. Някои градове бяха пълни с деца и лесно си намираха приятели, а други бяха пълни само със стари хора, които ги гледаха плашещо. Мари вече беше спряла да обръща внимание. Без значение какъв е градът и каква е къщата, те неизменно продължаваха своя път на север в търсене на друг дом.
- Детайли
- Категория: Песента на Юга
Участник в Конкурса за фентъзи разказ "Песента на Юга"
~~~
Тя беше единствената жена-тореадор. Историята на този спорт не помнеше такъв случай. Не че историците имаха слаба памет. Летописците-историци прелистваха вековете напред-назад и не съзираха женски силует във фреските на този толкова жесток и обречен ритуал.
Жена-тореадор!
Господи, разумът просто отказва да приеме красноречието на този факт. То пък как звучи само – красноречие! А пък е тъжно и мрачно. Картина като на онези селски жени, седнали в оръжейния цех, препасали домашни престилки и вместо кромид, чистят дулата на оръжия. Хм, работа! Също работа като тази на тореадора. Тези тук галят метала вместо синовете си, а металът после убива синовете им. Препитание! Необходимо препитание за този край, измислено от по-големите синове на тези майки, образно казано, за да могат те с тези пари да хранят по-малките си синове. Децата си въобще и да гледат дома си. Онези пък галят бика, тичат срещу му, хем знаят, че той ще ги убие.
Странни и необичайни неща. Поразителни. Съзнанието отказва да ги приема за нормални. Но фактите, фактите си остават…
А наоколо земята е жадна за ласки, за обич, за песен…
- Детайли
- Категория: Песента на Юга
Участник в Конкурса за фентъзи разказ "Песента на Юга"
~~~
Гората се разлиства в светлозелено. Дивите круши едва-що напъпват. Брезите обаче цъфтят в захлас, а лекият вятър ги разклаща, та да изтупа излишния прашец. Теменужки се крият по поляните. Тайно надничат иззад някоя туфа набола трева. Но аз ги търся с очи и ги намирам. Навеждам се и погалвам главичките им. Глухарчетата се пъчат на слънце, конкурирайки се с хубостта на дивите жълти иглики. Докосвам и тях. Невидими птички чуруликат по високите клони. Присъединяват се и врабците, кацнали на дряна, синигерите от лещака. Време е! С дружките ми подемаме мелодията на птиците. Черните ни плитки са ритуално навити около главите. Жълтите ни рокли приличат на огромни глухарчета. Зад нас се чува нестройна момчешка песен. Вливат се и тренираните гласове на по-старите жени, последвани от дебелите мъжки. Цялата гора еква от песента на Юга, с която събуждаме нашето Божество.
От дъното на най-дълбоката пещера край морето, в чийто вход се разбиват с рев вълните, той чува мелодията. Услужливият вятър я е довял от всичките краища на родната земя. Гигантът сънливо се протяга и се измъква от леговището си. Стъпва на крайбрежните скали, отърсва се от морските капки, с наслада протяга червените си криле. Тук песента е по-ясна, защото вече сме излезли от гората и бавно се приближаваме. Мъжете носят печени телета, агнета и ярета. Жените държат тави с вити баници. Той благосклонно приема даровете и започва да се храни.
- Детайли
- Категория: Песента на Юга
Участник в Конкурса за фентъзи разказ "Песента на Юга"
~~~
~ 1 ~
Бутнах вратата на Нерезът и Невестулката и в жаловитото ѝ проскърцване сякаш долових спомена за стотиците пъти, в които е била разбивана от гуляйджии с кипнала кръв. Девет на брой каменни стъпала ме свалиха към основното помещение, най-обикновено мазе, преустроено в кръчма. Нисък таван, опушени греди, няколко маслени лампи, увиснали върху тях, излъчващи достатъчно светлина, за да можеш да уцелиш устата си с чаша.
Докато се оглеждах за Варс Хитреца, си помислих колко сполучливо се е справил незнайният кръстник на тази бърлога. Тежката миризма на пот, доминираща над киселите винени изпарения, щеше да накара всяка свинеферма да изглежда като павилион за благоухания, а присвитите очи, наблюдаващи ме над масите, наистина създаваха усещането за дебнещи в полумрака дребни хищници.
- Детайли
- Категория: Песента на Юга
Участник в Конкурса за фентъзи разказ "Песента на Юга"
~~~
„Предпочитам невъзможното,
което убеждава, пред възможното,
което звучи неубедително”
Аристотел
Файтонът, както на шега наричаха междупланетния кораб „Ю-12”, всяка година пореше пространството в триъгълника: Земя - планета Леонардо да Винчи - планета Архимед-2, със смешната, даже в очите на първокласниците, скорост от 12 000 километра в секунда. Оттук дойде и прозвището му.
Говоря така не защото скоростта беше толкова смешна, а защото в последните години японските учени успяха да превърнат светлината в гориво и това откри нови възможности за междупланетните полети – фотонните ракети летяха десетки пъти по-бързо.
Старото корито „Ю-12”, проектирано преди 11 години, сравнено с тях си остана един файтон, който разхвърляше екипи от учени из близките планети и след време ги връщаше.
Ще ви издам една клюка.
- Детайли
- Категория: Песента на Юга
Участник в Конкурса за фентъзи разказ "Песента на Юга"
~~~
– Татко, какво е музиката? – попитата принцесата и с леко нервен жест отметна назад русите къдрави кичури, които бяха паднали върху челото ѝ.
Царят очевидно се стресна от въпроса ѝ. Гъстите му вежди се сключиха и лицето му доби страховито изражение.
– Как ти хрумна да ме питаш такова нещо?
– Ами… вчера на пазара се заприказвах с един чуждоземен търговец и той ми разказа за тамошните празненства. Там, по неговите земи, често звучала музика. Ние защо нямаме музика?
– Тук музиката е забранена. С указ, издаден от мен, както може би си се досетила.
– Но защо?
– Тя е вредна. Чиста проба губене на време е. Слушайки музика, хората стават мързеливи. Не желая моето царство да се превръща в свърталище за безделници.
- Детайли
- Категория: Песента на Юга
Участник в Конкурса за фентъзи разказ "Песента на Юга"
~~~
Над прашната и напукана пръст въздухът трепти и създава илюзия, че някъде там съществува спокоен живот. Вече ми се струва, че червените скали дори не са истински, мираж са, само мърдат като живи и изглеждат съвсем реални – сякаш може да ги достигнеш, ако повървиш нататък.
Ако повървиш...
Но аз се влача и дори да повярвам отново, че са истински, никога не бих стигнал до тях, ако не доловя...
Поемам въздух, напрягам слуха си... но Песента на Юга не се чува.
Въздухът трепти без никакъв звук. Сърцето ми е като тътен от отшумяваща буря сред плътната нажежена тишина. Силите ми са на привършване и старецът отвъд платото ще се окаже отново прав.
Не, не той – аз съм отвъд.
И сякаш няма измъкване оттук.
- Детайли
- Категория: Песента на Юга
Участник в Конкурса за фентъзи разказ "Песента на Юга"
~~~
Отдавна, много отдавна, когато вълшебства и приказни герои се срещали навсякъде, живеел един крал. Той бил велик и безстрашен владетел, а Южното кралство, което управлявал, било огромно. То се простирало на три морета, а на север достигало до страховитите Северни планини. Още в младостта си този крал получил прозвището Роланд Храбрият Завоевател и това никак не било случайно. Той успял да разшири територията на кралството си повече от три пъти и да го превърне в едно цъфтящо и прекрасно място. Поданиците му го обичали и почитали, и съчинявали за него песни и легенди, в които възхвалявали безкрайната му смелост. Човек би предположил, че този крал трябва да е много щастлив и че няма какво повече да иска от живота. Но всъщност не било точно така...
Когато Роланд навършил 40 години, той решил, че е дошло време да се откаже от безкрайните битки и походи и да потърси своя спътница в живота. А и трябвало да осигури наследник за престола. Той наредил на своите съветници да му потърсят подходяща девойка за съпруга, защото все още никоя жена не била спряла погледа му. Придворните съветници подбрали всички красиви девойки от кралството и се постарали да ги представят на краля. За целта те организирали най-голямото и пищно празненство, което дворецът бил виждал. Повикани били най-добрите музиканти, певци и танцьори. От най-далечните кътчета на кралството пристигнали изкусни кулинари, а шивачите се надпреварвали да ушият за знатните особи най-красивите дрехи. Очертавало се нечувано и невиждано празненство, на което кралят трябвало да избере бъдещата кралица.
- Детайли
- Категория: Песента на Юга
Участник в Конкурса за фентъзи разказ "Песента на Юга"
~~~
- По мое време имаше много като него – каза Емануеле, приглаждайки оредяващата си коса. Подръпна от накъсяващата си пура „Короджо” и както винаги се вгледа продължително в пушека. За момент забрави за заобикалящите го събеседници и се вгледа в хоризонта, заслуша се в тихото плискане на морските вълни и се зачуди какъв щеше да е животът му извън Палермо. Истина бе, че градът си имаше своите предимства. Топлият климат, хладината на вечерния бриз и може би полъхът на историят, бяха от дребните удоволствия на стария сицилианец. До болка свикнал с тях, Емануеле не мислеше за скорошно преместване. Вярно, през деня на пристанищния кей, който той обожаваше, беше истински ад за търсещия спокойствие. Навсякъде гъмжеше от туристи и досадни хлапета, които създаваха шум, какъвто той мразеше дори повече от безоблачната вечер.
Не можеше да се отрече, че дните на Емануеле Монтоло минават като точно премислен ритуал. Всеки следобед, точно в деветнайсет часа, той идваше на кея, наблюдаваше свечеряването, а после оставаше почти до полунощ, само за да се наслади на странния покой на морето. Не бе единственият. Още трима италианци споделяха копнежите му по тишината на водите и мълчанието помежду им често се превръщаше в открити и дълги разговори за превратностите на съдбата и болката от погрешните избори, които може да направи човек.
- Детайли
- Категория: Песента на Юга
Участник в Конкурса за фентъзи разказ "Песента на Юга"
~~~
Той забързано крачеше все нататък по пътеката, окъпан в златистите багри на подранилия залез. Току извръщаше глава назад, след което още повече ускоряваше крачка. Но умореният му поглед не търсеше да види нещо ново. До болка, до смърт познаваше вече своите спътници, отколешните си другари. И макар зад него като да нямаше никого, той съвсем ясно ги виждаше – мълчаливо сподирящи го, напомнящи му, че не трябва да спира, и за миг не трябва да изоставя своя път на Юг.
Там, най-отпред, след него вървеше онова джудже... Беше смазал главата му хей тъй, почти без причина. Седнал на масата, поглъщаше кана след кана кисело вино, а онова недоносче не спираше да пее с пресипналия си дразнещ глас. Решил най-сетне да го накара да млъкне грабна тежкия свещник пред себе си и с няколко удара по главата заглуши гласа му завинаги. Никой тогава не се застъпи за дребосъка, че и защо ли... А ето там, зад него, се клатушка дебелият търговец... Бяха го изтезавали дълго и жестоко, но научиха не къде крие несметното си богатство, а това, че отдавна е пропилял всичко и сега живее на чужд гръб, додето съгражданите му още не са узнали, че е сиромах. Той взе да налага дебелака с такава ярост, с толкова гняв в пестниците си, че чак другарите му го замолиха да спре. Не ги послуша, а когато нещастникът се заваля в краката му, цял в кръв, стиснал последен дъх живот между зъби, той извади меча си и го съсече. Не го изоставяха и онези съсипани блудници. Погуби ги, побеснял в своята немощ, а след туй мъртвите им тела разпалиха у него прокълната похот, та размазваше по себе си кръвта им и забиваше зъби в изстиващата плът. Ето го и онзи негов другар, толкова близък и толкова чужд в онази чужда война. Закла го в кавга за износена наметка, сиромашка плячка от бойното поле, толкова евтин бе станал животът по онези размирни времена.
- Детайли
- Категория: Песента на Юга
Участник в Конкурса за фентъзи разказ "Песента на Юга"
~~~
Последните лъчи на слънцето се отразяваха в морето и Казей бавно потъваше в мрак. Пристанището запустяваше, сергиите затваряха, като търговците прибираха стоката си. Улиците все повече се изпразваха, а светлините в кръчмите бяха единствените признаци на живот. Ревът на морето отекваше в притихналия град.
Молер бе застанал с гръб към вратата на кабинета си и гледаше към пустеещите улици. Настъпила бе смяната на Нощните остриета. С началото на пролетта се забелязваше ръст в криминалната активност на града, което караше сенешалът да вземе необходимите предпазни мерки. Едновременно с това великият магистър му бе заръчал да наблюдава лихварите през следващите няколко дни. Няколко хипотези му минаха тогава през главата, но си бе замълчал. Ако магистърът искаше съвет, щеше да поиска.
В коридора се чу шум от тихи и бързи стъпки, което накара Молер да се откъсне от мислите си. На вратата се почука рязко. Сенешалът ги покани и в кабинета се озоваха Шонуз и неговата калфа Валера.
- Познато ли ти е името Амину Сандрос? – запита домакинът.
- Лихвар и търговец. Миналата година имах заповед да го следя – гласът на новодошлия бе дрезгав и уморен. – Не преминава границата, влиянието му е ограничено.
Това бе вярно, но от тази зима насам Молер бе наясно, че Сандрос дава заеми и на благородници от Кай Ун – нещо нетипично, съдейки по факта, че градовете трудно намираха общ език.
- Детайли
- Категория: Песента на Юга
Участник в Конкурса за фентъзи разказ "Песента на Юга"
~~~
Събудих се от остра болка в дясното си рамо. Около мен цареше пълен мрак. Не, не бях сляп, нито се намирах в нечие подземие. Просто очите ми бяха затворени. Колкото и да се опитвах да ги отворя, нещо ги притискаше и ми пречеше. Предположих, че коланът, стегнат около главата ми, е главният виновник за това. Опитах се да го сваля, но усетих китките си оковани над главата си. Добре де, може би бях в подземие. Не можете да ме вините за това объркване, все пак последните няколко часа ми се губеха тотално. И не бяха само те. Съмнявах се, че някога ще видя кесията си отново. Но в момента това беше най-малкото ми притеснение. Ако не успеех да изпълня обещанието си към Юг, загубата на няколко златни монети нямаше да има значение. Трябва да притежаваш душата си, за да можеш да харчиш пари.
Съжалявам за това. Започването на една история от края е пример за лоши обноски и като един автор/наемник (или наемник/автор, наистина не е от значение) трябва да се срамувам от използването на подобен подход за примамване на читатателя. И все пак, грабнах интереса ви, нали? Но нека не се бавим повече, а да започнем това приключение от самото начало, както му е редът.
- Детайли
- Категория: Песента на Юга
Участник в Конкурса за фентъзи разказ "Песента на Юга"
~~~
На Жасмина,
чийто глас още отеква
I. Център
Имало едно време един Юнак...
Всъщност не – Юнакиня била; а в разбързаните ни времена „едно време“ не е като едно време, та разказват, че я има и днес, още крачи сред нас и си пее, още търси да зърне каквото ние навярно не сме.
Ала, за да стане такава, ето какво ѝ се случило...
Имало едно време една Юнакиня. Наричали я Юна и възпявали младостта ѝ в легенди: как сразила Рогатош Безкръвни; как оставила Бладен и Бягащите бандити с по два здрави пръста, да не трябва друг да ги храни; как първа сред всички конфед’ски жени получила чин Юнакиня; как издирила и предала на конфед’ските стражи сам Нейсюх Неусетния...
- Детайли
- Категория: Песента на Юга
Участник в Конкурса за фентъзи разказ "Песента на Юга"
~~~
– Не! – извика със свито сърце Риндор, когато зад хълма се показаха димящите развалини на родното му село. Изведнъж забравил умората от двудневния лов, от който се връщаше, прехвърли през рамо торбата с оскъдната плячка и се затича с всички сили напред. Колкото повече приближаваше към останките от своя дом, толкова повече с покруса осъзнаваше злината, която бе сполетяла неговите хора. Когато достигна пределите на селото, се сблъска със зловещата реалност. В прахта лежаха окървавените трупове на неговите роднини, близки и приятели. Повечето къщи бяха изгорели до основи, а малкото оцелели такива – разбити. Закрачи ужасено измежду тела, счупени копия и локви кръв. Завика по име майка си с надеждата да чуе гласа ѝ, но нещо в него мрачно му подсказа, че това няма да се случи. Докато я търсеше, попадаше на нови страховити гледки. Видя обезглавения труп на ковача, овъгленото тяло на учителя, насечени и разпръснати крайници, някои от които все още държаха сопи и брадви. Навярно в отчаян опит да се защитят.
Хората от това село винаги бяха живели мирно и тихо – сред тях нямаше воини и почти никакви оръжия – притежаваха най-вече оръдия на труда, с които да обработват земята в това отделечено място. Селото се намираше в най-южната периферия на централната континентална част – относително далеч от бурните събития, които постоянно съпътстваха земите на север и изток. На север властваха безскрупулните варвари, а на изток вършееха необузданите диваци. И двете страни враждуваха помежду си и срещу всички. След смъртта на последния дракон бяха завзели тази част от света и безчинстваха наред.
- Детайли
- Категория: Песента на Юга
Участник в Конкурса за фентъзи разказ "Песента на Юга"
~~~
Вятърът нежно довяваше тихото припукване на отмиращия огън. Саждите се въртяха в леки вихрушки, тук-таме прихващайки искри от тлеещите поля.
Нов полъх и пушекът отново обгърна Валар. Мъжът присви очи и се закашля приглушено, за да прочисти гърлото.
- Сър?
Генералът уморено въздъхна и наклони глава през рамо, колкото да хвърли кос поглед на мърлявия войник зад себе си. Някой си войник, вероятно от неговата рота.
- Сър, моля ви. Всички ви чакат в шатрата. Трябва да дойдете с мен и да обсъдите с другите пораженията.
- Поражения? Нали победихме – това беше леко жестоко спрямо войника, но какво пък? Какво имаше значение?
- Сър – младото момче преглътна трудно. – Сър, няма да се извиня.
- Детайли
- Категория: Песента на Юга
Участник в Конкурса за фентъзи разказ "Песента на Юга"
~~~
Още преди да отворя очи усещах, че нещо не е както трябва. Между пръстите ми имаше странна, влажна и грапава консистенция, която дразнеше кожата ми и по нищо не приличаше на сняг. Нито на лед. Вложих цялата си воля в усилието да надигна уморените си клепачи. Имах чувството, че не съм го правила от векове. Е, то точно така си и беше, няма какво да ви лъжа...
Яркото слънце проряза сетивата ми като стоманен нож, забит в зениците на очите ми. Надигнах се на лакът върху мокрия пясък. Отместих полепналата по лицето ми коса. Вълните още се плискаха върху краката ми, а морската шир синееше към безкрая. Въздъхнах. Не очаквах да видя това, когато се събудя след дългогодишния си сън...
- Детайли
- Категория: Песента на Юга
Участник в Конкурса за фентъзи разказ "Песента на Юга"
~~~
Артър Мейнард бе мечтал за това отдавна. Израснал в бедно семейство, той беше добре запознат с нищетата. Родителите му обедняха много след Суецката криза, затова малкият Артър започна работа като „помощник чистач” в частния музей на сър Едуард Кинуей едва когато беше на дванайсет. Там се и запали по древните народи. Мечтаеше дори, един ден да притежава свой собствен музей. В захлас гледаше находките от скоти, бригани и катувелауни живели на териториите на Обединеното кралство преди стотици и дори хиляди години. Реконструкциите на племенни войни и благородни рицари го изпълваха със страхопочитание. Артефактите взимаха дъха му. Затова когато разбра, че г-н Кинуей ще заминава лично на експедиция в Египет, Артър пламенно настоя да отиде с него. Г-н Кинуей му каза, че ще помисли, след което замина без да го вземе със себе си. Когато се върна след месец обаче, Артър постъпи изключително глупаво, като отиде директно при шефа си и го обвини в лицето, че го е излъгал и го оставил. Едуард Кинуей го гледа безизразно няколко секунди, след което го удари. Удари го толкова силно, че отпечатъци от пръсти се отбелязаха отчетливо върху бузата на младежа, а лявото му ухо пищеше в продължение на три дни. Тогава Артър беше на петнайсет години.
- Детайли
- Категория: Песента на Юга
Участник в Конкурса за фентъзи разказ "Песента на Юга"
~~~
Истории от земите на Аегония
Облаците бяха ниски и скупчени, покрили цялото небе, докъдето стигаше погледът. А земята под тях беше къде камениста, къде глинеста, суха, спечена и напукана, но дъжд едва ли щеше да завали. По това време на годината никога не валеше.
Докато бъркаше бавно котлето, закачено над огъня, Лаеша се загледа на запад, където зад облаците слънцето бавно клонеше към заник. Оставаха още два часа дневна светлина, щяха да ѝ стигнат да довърши мехлема, който беше започнала да приготвя. Беше сложила вече всички съставки, оставаше ѝ да добави само щипка изсушен и счукан пачи трън като заври. Ако всичко се получеше както трябва, мехлемът щеше да облекчи болките в гърба ѝ. Годините вече ѝ тежаха, а и не беше така слаба както когато беше млада, и това също ѝ тежеше.
- Детайли
- Категория: Песента на Юга
Участник в Конкурса за фентъзи разказ "Песента на Юга"
~~~
Нощта сияеше. Тъмното и изпълнено с мрак небе светеше от множеството току-що изгряващи звезди. Под големия небосвод се бе сгушило едно малко, безлюдно селце, на име Бевърли, изпълнено с мрак и пустота. Селцето бе разположено между четири високи планини, издигащи се над него. Под тези планини се бяха настанили няколко малки, буйни реки, които жителите на селцето ползваха за битови нужди и за напояване на животните.
Бевърли бе изграден от сгушени една до друга къщички, като една от тях се открояваше от всички останали.Открояваше се по това, че бе крива постройка на два етажа с неправилно оформление и с дървени прозорци. Тя изглеждаше мрачна и непрегледна, но всъщност в нея живееше най-красивото момиче в селото – Юга – деветнадесетгодишна девойка с дълги, руси коси и дълбоки сини очи, наподобяващи морските дълбини. Живееше сама, тъй като родителите ѝ бяха починали. Освен с красотата си бе известна в Бевърли и със своя глас. Юга обичаше да пее, особено когато слънцето се скриваше под хоризонта. Така превръщаше мрака и самотата си в светлина.
- Детайли
- Категория: Песента на Юга
Участник в Конкурса за фентъзи разказ "Песента на Юга"
~~~
Продължение на "Завръщане в Наварден"
Съзряха новодошлите от далече. Малка група от десетина мъже, скупчени плътно един до друг. Златната порта тъкмо се беше затворила зад гърба им, оставяйки ги сами насред новия свят. Горон сви криле и позволи на гравитацията да го отведе до целта му. Разтвори ги рязко само миг преди удара в сухата земя. Не се опита да смекчи кацането, нито се замисли какъв ефект има грубото му приземяване в неподготвените очи на непознатите. Изправи се бавно, изчаквайки тътена и вибрациите да отшумят и пристъпи напред. Десницата му се озова върху гърдите му и добрите думи, учени някога от вехтите книги, сами се подредиха в устата му.
- Аз съм Горон, пътници, и вие сте добре дошли. Не ви очаквахме, но пристигането ви стопли сърцата ни. С моя брат... - Горон се извърна леко назад, където трябваше да стои Тавен, но рязко осъзна, че е сам, и думите му увиснаха тежко във въздуха. Брат му не го беше последвал. Бяха споделили безброй битки с кръвожадните зити насред лепкавата непрогледна мъгла, а ето че в преродената светлина далеч от опасностите на войната Тавен се беше поколебал да го последва. Изумлението му от тази констатация полека отстъпи на заслепяващ гняв.
- Детайли
- Категория: Песента на Юга
Участник в Конкурса за фентъзи разказ "Песента на Юга"
~~~
Първото нещо, което Лейла видя, когато се изкачи на хълма, беше брат ѝ, провесен с главата надолу от най-ниския клон на свещеното дърво. Краката му се бяха вкопчили в гладката кора, а ръцете си беше подпрял зад главата, все едно се излежаваше на тревата, загледан в небето. Лицето му тъкмо започваше да придобива морав оттенък. За момент силуетът на Тиус на фона на небето ѝ заприлича на картата Обесения от старата колода на майка им и стомахът на момичето се присви. Мъдрост в резултат от саможертва.
- Какво си мислиш, че правиш? – каза тя, носът ѝ на сантиметри от този на брат ѝ. – Ако някой от старейшините те види да висиш като прилеп на свещеното дърво, ще ти съдерат кожата. Ако имаш късмет.
Тиус се опита да свие рамене, трудно постижимо, когато си с главата надолу, но изражението на лицето му беше напълно еднозначно. Никой не се качваше на хълма на Старите богове. Старейшините бяха прекалено заети да пият охладен сироп в прохладата на лъскавия си храм долу в града. Каменната купа за приношения в основата на дървото щеше да е пълна само със сухи листа и дъждовна вода, ако не беше той да се качва, когато искаше да помисли. Един поглед на Лейла беше достатъчен да разреши мистерията с няколкото изчезнали хлебчета със стафиди от закуската.
- Детайли
- Категория: Песента на Юга
Участник в Конкурса за фентъзи разказ "Песента на Юга"
~~~
Увод
- Сигурна ли си, че ще го направиш?
- Да.
- Ще забравиш миналото си. Всички. Ще потънеш в забрава за известно време.
- Ще го преживея.
- Не е толкова просто. Ами ако никога повече не ме намериш?
- Оставила съм много следи, които ще ме доведат до теб.
- Ами ако дървото изсъхне?
- Напоено е с омраза. Това е единствената сила, равностойна на надеждата, която умира последна.
