Участник в Конкурса за фентъзи разказ "Песента на Юга"
~~~
Пладне в провинциално селце в северна Русия. Младата жена беше в задния двор на къщата си и внимателно следеше с поглед ятото щъркели, ставащо все по-многочислено. Канеха се да заминат на юг. Все едно говореха помежду си. Пърхането на крилете им ставаше по-доловимо. Във въздуха се усещаше нарасналото вълнение за предстоящото пътешествие. Елизабет си мислеше за уговорката им да се съберат на едно място преди отлитане: простичка, и същевременно по-значима от много хорски обещания, които биваха неспазени. Като например обещанието на майка ѝ, че един ден баща ѝ ще се прибере у дома. Беше заминал преди малко повече от девет години, когато малката бе на крехката възраст от пет, уж за няколко месеца да бере портокали в топлите страни. Там и остана. Ако не броим снимките, Лизи, както обичаше да я нарича галено, не го беше виждала и пазеше смътен спомен за облика му. Често се чудеше дали внезапно появилото се заболяване не беше разрушило хармонията в семейството им. Дали той не беше се отказал от нея заради това? Установено е, че в ранните си години децата изпитват чувство за вина, определено необосновано и ненужно за недоразуменията между родителите си. Можеше ли да става дума за угризения в този конкретен случай, когато детският паралич заличи из основи спомена за предишната жизненост на момичето и замъгли мечтите ѝ? Въпреки поредицата от операции, крайниците почти винаги я боляха, често нетърпимо. Може би татко ѝ просто не беше достатъчно силен и подготвен за този обрат в привидно простичкия им дотогава живот и по-скоро би избягал, отколкото да се бори за благото на семейството си. Дали пък и Кристин беше постъпила добре да се примири да отгледа тийнейджърката сама, стараейки се да не я лишава от грижи и внимание? Можеше ли да се справи без помощ, само с молитви?
И дали не съжаляваше понякога за жертвата да напусне работа и да прекарва повечето време у дома, грижейки се за домакинската работа, прекарваща дните си в разговори с лекари и четене на статии в интернет пространството за евентуални развития в медицината за коварната болест? Лееше безгласно сълзи всеки път, щом попаднеше на песимистичен коментар в някой форум за споделяне. Може би се беше отказала от мъжа си, но не и от призванието на всеотдайна майка. Елизабет виждаше в лицето ѝ смела жена с твърда воля. Докато беше на поредната лекция, извличайки евентуална полза от общуването с други, загрижени за рожбите си хора в положението на дъщеря ѝ, детето по свое желание реши да прекара слънчевия есенен ден вън, радвайки се на природата и вече не толкова жарките лъчи. След няколко минути увещаване Кристин се беше съгласила да я изведе с количката под дебелата сянка на голямото крушово дърво зад къщата. Върху по-високите от неговите клони също се мяркаха щъркели, както и върху околните улични стълбове. Едно от предимствата да бъдеш отгледан на село беше възпитаването на любов към животните, но госпожицата беше очарована по-конкретно от тези птици заради възможността им на избор при настъпването на зимата да се върнат към топлите, южни земи. Изпитваше страхопочитание заради способността им да бъдат където пожелаят, из всяко кътче на света, вероятно поради своята възпрепятстваност за същото, и факта, че въпреки да можеха да подбират дестинациите си, ежегодно се завръщаха към познатите райони през лятото да създадат отново там поколение. Изпитваше възхита, наблюдавайки ги сега кръжещи и готови за път. Искаше и тя да е като тях, да може поне веднъж да посети така желаната Австралия, или защо пък не – Океанските острови или екзотична Бразилия. Как искаше да се откъсне от познатото и да направи нещо вълнуващо и необичайно… Отнесена в такива мисли, изведнъж дочу звъна на църковната камбана, обявяваща настъпването на обедния час. Затвори очи и се отпусна. Отнесе се мисловно към непознати, топли светове. Въпреки несгодите, тя бе израснала като мечтател, с богато въображение, гледащ винаги оптимистично на ситуациите и търсещ доброто у хората. Камбаните заглъхнала за кратко и може би след около минута наддадоха по-силен звън. Те не смущаваха покоя на Елизабет. Направи го неочакваното подвикване от входната врата, на метри от нея. Погледна. Там стоеше момиче на нейната възраст с някакъв запечатан розов плик в ръка и се оглеждаше. Елизабет се насочи, управлявайки инвалидната количка да провери защо е дошла гостенката. След като я доближи, непознатата се усмихна и я поздрави. Знаеше името ѝ. Елизабет отвори вратата и преди да има време да зададе какъвто и да е въпрос, другото момиче постави бързо плика в ръката ѝ и отново с усмивка се изгуби, като че потъна в мъгла. Със свободната си ръка Лизи потърка очи, за да се увери, че случилото се току-що не е било сън. И наистина не беше. Настъпи тишина. Момичето не можеше да стърпи любопитството си повече относно съдържанието на розовия плик. Въпреки тягостното нетърпение, тя не го скъса, а бавно разлепи, предполагайки, че няма да е нещо обикновено, предвид случилото се преди секунди. За нейна изненада, от плика се показа един малък лист хартия, по средата на който бяха написани само четири думи: ,,Направи го. Ти можеш!” Отвън на подател нямаше име, нито адрес. Нямаше код или пощенска марка. Изобщо нищо, по което можеше да се отгатне откъде е изпратено. Нямаше и кого да попита. Реално ли беше изобщо това изчезване на тази, която го донесе? Не беше ясно за какво става дума, че може да направи. Елизабет се огледа. Впи поглед към ятото в небесата, все едно там щеше да открие търсения отговор. Почувства как болезнените усещания в краката ѝ от ранната утрин изчезнаха. Едва ли не някакъв внезапен подтик я принуди да опита да се изправи. Върна се обратно, направлявайки количката, и сложи ръце върху близкия прозорец. За нейна огромна изненада успя бързо да се изправи. Стоеше пред количката и гледаше образа си в прозореца. Не беше необходимо дори да се придържа. Стоеше съвсем нормално. Продължавайки да ползва стъклото като огледало, докосна с ръце първо лицето си, сетне кръста. Липсваше накривената стойка, дори белезите от многото хирургически интервенции. Изминаха така няколко минути. Елизабет сметна, че е редно да посети църквата и да благодари за случилото се чудо. Тя вярваше в съществуването на висша сила и че рано или късно ще бъде избавена и облекчена завинаги от болката. Бутна настрани количката и тръгна. Денят не можеше да бъде по-специален. След като се върне, щеше веднага да набере телефона на тревожната си майка, която ще иска да дойде на мига и да се увери със собствените си очи за станалото. Момичето вече излизаше през двора. Щъркели прелитаха над нея. По някакъв неясен начин тя мислеше, че са допринесли за оздравяването ѝ и шанса да е на крака отново. Погледна нагоре и вдиша въздуха на промяната, този на щастието... А те продължаваха да се сбират и сякаш пърхането на силните им криле беше предизвикателна покана за всичко живо наоколо да ги последва към необятната шир на мечтите, към изкушаващите южни земи…
***
Багажът беше вече опакован и билетите - резервирани. Нямаше връщане назад. А нима трябваше?! Елизабет подвикваше на майка си от задната седалка на таксито, нетърпеливо очакваща да потеглят. Бяха изминали две седмици от излекуването ѝ и крайно време да даде старт на пътуването до съкровените си мечти, а именно - далечната Австралия и островният чар на Океания. Щеше да е почивка за двете жени от стария, изстрадан живот, последна капка от еднообразното, тежко ежедневие, преди да се потопят в морето на красивата безгрижност. Може би дори щяха да засекат някъде по време на полета си познатото ято прелетни птици. В крайна сметка стремежите са за това - да бъдат желани, повярвани, извоювани и оценявани накрая. Без значение от произхода си, писмото изпълни предназначението си да покаже верния път, невъзможен без упорство и вяра.
Най-важното беше, че имаш ли мечта, трябва да я извисиш над всичко, да полетиш заедно с нея, вместо да позволяваш на бедите да прекършат крилете на въображението ти и да те пречупят вътрешно. Човек трябва да не се плаши от неуспеха и да продължава напред. Защото когато желаеш нещо достатъчно силно, ти можеш да принудиш и съдбата да отстъпи и да те дари със заслужена благодат.
***
Ако този разказ ти е харесал, остави своя коментар по-долу и гласувай за него ТУК!
Коментирай от FB/G+ профил