Участник в Конкурса за фентъзи разказ "Песента на Юга"
~~~
Песента на юга носи смърт
Тимъти Зан, художник на свободна практика, лежеше в шезлонга на яхтата си и наблюдаваше разсеяно тълпата, която се разхождаше по пристана. Ненадейно съзря едно познато лице, скочи и се развика:
- Елиз, Елиз, Юлиар, погледни тук, горе! - и той размаха моряшката си фанелка. Жената вдигна глава и лъчезарните ѝ очи проблеснаха. Тя се засмя и викна:
- О, Тимъти Зан, ти ли си това? Пак си дошъл заради песента на вълните, нали?
- Качи се тук, мила, защото когато те видя, музата ми избухва. Готов съм да те рисувам безкрай! Ще правя изложба в Ню Йорк и имам нужда от твоя чар, макар че помня и думите ти: „Вече не си ми интересен, ще си намеря някой по-земен!“
- Добре, дърдорко, забрави, но искам първо една бутилка Дом Периньон, пък после ще говорим!
- Аз ще те направя най-щастливата жена и...
- Тимъти, не се сили, защото това вече съм го чувала и преди, а аз обичам делата, а не обещанията! - и тя бавно почна да се съблича.
- О, мила, ще предизвикаш девет бала вълнение!
Елиз само се засмя и си наля шампанско. После подхвърли:
- Тимъти, ти винаги си умеел да омайваш жените и да им казваш това, което те искат да чуят.
Художникът стана и донесе статива. Взе палитрата и почна с няколко резки движения нахвърли първите щрихи от красивото лице на Елиз. Тя бавно отпи от любимото си шампанско и пак зае една предизвикателна поза. А художникът сякаш се преобрази и бързо работеше нахвърляйки с някакъв устрем и вглъбеност боите върху платното. Тимъти работеше предимно с маслени бои, казвайки:
- Големите художници са работили само с масло, затова са успели!
По едно време Елиз стана и подхвърли:
- Бих искала нещо повече от това, Тимъти!
Той се засмя и отвърна:
- Аз ще те направя безсмъртна, мила, какво повече може да искаш!
- Тимъти, една жена винаги иска повече!
Тогава художникът захвърли четката и нежно прегърна Елиз, а тя страстно впи устните си в неговите. Усетил силата на страстта ѝ, Тимъти я взема на ръце и понесе към каютата.
В този миг засвятка и загърмя и една странна птица кацна на мачтата и зловещо заграка.
- Това е Банши! - потрепера гласът на Елиз, но Тимъти нищо не чуваше, само страстно я целуваше. В този миг се чу странен, протяжен, звук, идващ от към вълните. Небето се замрежи от гъсти, черни, облаци и странна, гъста, мъгла надвисна над яхтата.
- Задава се буря! - прошепна тя и Тимъти стана и подкара яхтата навътре в залива.
- Каквато и буря да има, тя няма да ни разбие в пристана! - и той отново нежно прегърна Елиз, шепнейки ѝ нежности. Тя се кикотеше, но умело го настройваше на своята вълна. А яхтата понесена от бурния вятър навлезе сред развълнуваното море. Засвятка и загърмя, а песента, която чуха, прерасна в див вой, а сред облаците заплуваха странни сенки, смразяващи кръвта. Но двамата влюбени не видяха това. Скоро Елиз заспа и едва тогава Тимъти се изправи и бавно излезе на палубата. Бурята беше в разгара си и триметрови вълни бясно се стоварваха върху палубата, а звуците му напомняха за една популярна песен. Той се заслуша в странния шепот на вълните.
- Май е време да се прибираме! - промърмори и запали мотора, насочвайки яхтата към залива, но ненадейно моторът изпука и угасна. Тимъти слезе долу и отвори капака. Веднага съзря спуканото маркуче. Моторът бе засмукал въздух.
- Точно сега ли трябваше да се случи! - изруга художникът и отиде да вземе иструмента. А Елиз продължаваше сладко да спи.
Докато оправяше мотора, бурята се развилня с пълна сила и отнесе яхтата в открито море.
Минаха повече от три часа, когато най-после Тимъти оправи и смени маркучето и запали мотора. Погледна към палубата и замря. Там се разхождаха странни същества.
- Извънземни! - прмърмори той и тръгна към палубата, но ненадейно мъглата ги скри, а някаква сила спря Тимъти да се покаже навън.
Озадачен насочи яхтата към залива и след като се изми, отиде да събуди Елиз с целувки. Тя промърмори нещо, прегърна го страстно и го обсипа с целувки. Двамата отново потънаха в рая на любовта.
През цялото време докато се любеха, Тимъти виждаше извънземните в една картина, която беше рисувал малко преди да срещне Елиз. Тя преставляваше яхта сред бурното море, която извънземните насочват към един риф. В него се зароди странно предчувствие и ненадейно той се изправи обезпокоен. И в този миг се чу страхотен трясък и яхтата се разцепи, а двамата с Елиз излетяха върху скалите. Тимъти имаше късмет, че падна върху купчина водорасли, но Елиз падна върху две остри скали и Тимъти чу пресмъртния ѝ вик и оная натрапваща се песен на вълните, която звучеше зловещо.
- Боже, Господи! - възкликна и залитайки се спусна към своята любов. Беше мъртва.
Тимъти се огледа и хукна по пясъка да търси помощ.
Най-после стигна до някакви къщи. Оказа се, че има и доктор, и художникът ги поведе към катастрофата.
Вече се стъмваше, затова отложиха за другия ден огледа на яхтата.
Съкрушен Тимъти отиде в бара и си поръча бутилка уиски. Вече беше изпил половината, когато към него се приближи един странно облечен господин и му каза:
- Съжалявам за загубата ви, но видях няколко картини на пясъка и взех тази. Ще ви я платя, колкото поискате. Не знам какво ме накара нея да избера, но...
- Вземете я, не ви искам парите! - отвърна Тимъти и надигна бутилката.
- Не, не, настоявам! Ето ви този празен чек. Напишете каквато сума искате, аз съм Едуард Морган. Собственик на банка Морган.
- Аз съм Тимъти Зан, художник.
Двамата пиха от бутилката и Тимъти заспа веднага, щом я видя празна.
На другата сутрин се появи инспектор Питър Грейс от полицията.
- Искам да ви задам няколко въпроса за катастрофата. Вие сте продали на Чад Морган една картина, която представлява катастрофа, подобна на вашата, нали?
- Да, той ми даде чек за това.
- Тази сутрин е получил инсулт и се опасявам, че банката няма да признае чека.
- Майната му на чека! - отвърна художникът и продължи: - Аз загубих любовта си!
- Картината я прибра госпожа Морган, така че може би тя ще признае чека!
- Едва ли, инспекторе! - каза приближилият се помощник шериф. - Някакъв тип нападнал госпожа Морган и взел картината. И според очевидците малко след това получил инсулт и умрял. Доктор Невил, който изследва в момента боите, е на мнение, че те са предизвикали инсулта с някаква отровна съставка.
- Господин Зан, ще ви помоля да дойдете с нас в управлението да вземем и вашите показания.
Когато влязоха в управлението, докладваха на инспектора, че доктор Невил също е получил инсулт, изследвайки картината. Но най-странното е, че картината изчезна!
- Как така ще изчезне? - озадачен запита Грейс и нареди: - Вървете веднага на брега и донесете от яхтата останалите картини, за да бъдат изследвани! Господин Зан, моля ви вървете с тях.
Когато влезе в каютата, Зан видя разхвърляните картини и ненадейно съзря изчезналата картина „Катастрофата”. И тогава отново чу зловещата песен на вълните.
- Не може да бъде! - изтръгна се от него и той, сочейки картината, промърмори: - Това е картината. Занесете я на инспектора!
Той взе последната бутилка шампанско и си наля. Едва отпил се загледа в красивото лице на Елиз в една от картините.
- Не трябваше да ме оставяш толкова рано сам, мила! - промърмори той и ненадейно чу острия зловещ граг на Банши и песента на вълните. - Но, какво става?! - изтръгна се от него и му се стори, че през красивото лице на Елиз премина черна сянка и тя изчезна от платното. А навън се носеше само песента на вълните.
***
Ако този разказ ти е харесал, остави своя коментар по-долу и гласувай за него ТУК!
