Сподели с приятели:

Участник в Конкурса за фентъзи разказ "Песента на Юга"

~~~

Момичето стоеше до прозореца и наблюдаваше с интерес синята птица в клетката. Завесите се движеха грациозно под ласките на Южния вятър, галещ копринените им тела. Птицата се опита да разтвори криле, но не успя. Издаде звук, приличащ на стон, и впери очи навън, където вятърът танцуваше с цъфналите овошки.

Девойката протегна ръка да погали птицата, но тя се отдръпна. Това изненада човешкото дете. Клетката с уникалното същество ѝ бе подарено за рождения ден. Знаеше, че баща ѝ бе платил много златни монети за нея на търговци от далечни земи, които го бяха уверили, че красивото създание пее вълшебно. Само че то мълчеше.

В Северното кралство пролетта идваше късно, затова всички ѝ се радваха като деца. Приемаха с усмивка лудориите на Южния вятър, който палаво тичаше без почивка между тревите, дърветата и хората. За него се разказваха истории, които надали бяха верни, но всички ги повтаряха с удоволствие, щом почукаше на вратите им. Отваряха широко прозорци и врати, сърца и очи за неговата южна прелест.

Преди да си тръгне Южнякът избираше един дом и цяла нощ пееше своята топла песен до разсъмване. Когато утрото целунеше света, той си тръгваше, а домът оставаше пълен с любов.

Сега той седеше на върха на часовниковата кула и се чудеше кого да избере. Преди няколко дни бе видял красиво тъжно момиче в богаташката къща и отчаяна птица до прозореца с копринените завеси. Те имаха нужда от много любов, за да се усмихнат душите им.

Разплете коси и полетя към синята птица в клетка, скрила очи под крилата си, за да не вижда никой сълзите ѝ. Седна на най-близкото ябълково дърво, отрупано с уханни цветове, и запя своята южна песен. Мелодията се завъртя на пръсти, прегърна пердетата, после протегна топла ръка и докосна сърцето на птицата. Тя трепна и издаде пронизителен звук като плач. Бе затворена далече от своя дом, от слънцето на топлия Юг и съдбата ѝ бе да умира бавно всеки ден по малко в този студен край.

Ала вятърът прегърна душата ѝ и я пренесе където слънцето ухаеше на мед, а дърветата бяха отрупани с плодове. Цветята там имаха ярки цветове и се надпреварваха кое по-силно да омайва онези, които искаха да прегърнат мириса им. За минути птицата забрави клетката и песента ѝ се сля с тази на южния вятър. Красивата мелодия затанцува между мебелите в стаята, прелетя над комина и се завъртя в короната на цъфналото ябълково дърво.

Момичето сънуваше земя, пъстра като дъга, с много цветя, плодове и човеци, пеещи в кадифената привечер пред домовете си, а вятърът дирижираше този странен хор от гласовете на хора, птици и дървета. В душата ѝ поникваше и пускаше малки листенца любов към непознатото място, което искаше да посети и може би да остане там.

Когато се събуди, Вятърът си беше отишъл, а птицата мълчеше тъжна, затворила очи и душа. Девойката пак се опита да я погали, ала и този път синята красавица се отдръпна.

- Да знаеш какъв прекрасен сън сънувах тази вечер! – сподели с блеснали очи момичето и започна да разказва.

Птицата отвори очите на душата си и почувства топлината на родния Юг, очите ѝ заблестяха и не се отдръпна, когато за втори път беше погалена.

- Ти обичаш онова място, което сънувах – развълнувано прошепна момичето. – Това ли е твоят дом?

Синята красавица не отговори. Само сложи глава на нежната длан, протегната към нея.

Цял ден дъщерята на богаташа беше замислена. Няколко пъти отиваше до пристройката, гледаше своя дракон, който кротко хрупкаше глухарчета, и се питаше дали има право да държи в плен синята птица само защото баща ѝ беше богат. Какво щеше да стане, ако просто яхнеше дракона и върнеше птицата в нейния дом? Търговецът нямаше да бъде доволен от постъпката ѝ. Така не постъпваха дъщерите на богаташите. Ала усещаше пулса на птицата до своя и мъката ѝ.

През нощта се събуди от странен шум. Излезе на пръсти от стаята. Баща ѝ броеше парите си. До него вярното джудже пълнеше торбички с монети и ги завързваше старателно. Нима парите бяха щастие? Те излъчваха тишина и тъга, а душата ѝ вече бе влюбена в Южната песен на вятъра и слънцето на онова непознато място, което сънуваше.

Трябваше да го види отново. Върна се в стаята и извади магическия кристал, подарък от покойната ѝ майка. Прегърна го с длани и си пожела да бъде на слънчевото място от съня си. Сложи кристала до клетката така, че и птицата да се пренесе при Южната песен и Вятъра.

Само след секунди синята и русата красавица бяха на брега на топлото южно езеро. Вятърът заплиташе косите си, а очите му пееха. Момичето протегна ръка и отключи клетката. Синята птица кацна на рамото му и запя. Южната песен затрептя като пеперуда и целуна душите на девойката и Южняка. После прегърна къщите, цветята и дърветата, които също запяха. Магичната топлина на песента полетя далече-далече, докосна с върховете на пръстите си и съня на търговеца, който си помисли, че май е направил голяма глупост, като е купил птицата. По-добре да беше подарил на дъщеря си нов дракон и елмазен меч.

Мирисът на война прекъсна песента на птицата. Кристалът изпищя и ги върна в Северното кралство. Приближаваха кървави дни, в които нямаше да има място за топлина, южни песни и любов. Потръпна синята красавица, потръпна и драконът. Стисна сърцето си синята птица. Алчността не познаваше милостта.

След няколко дни враговете на Северното кралство бяха пред портите на малкия град, в който живееше птицата. Момичето вече имаше елмазен меч и бе готово за битка, яхнало верния дракон. Търговецът се опита да откупи живота си с пари, но бе съсечен и хвърлен на зверовете в близката гора.

Момичето отвори клетката и птицата кацна на рамото му доверчиво.

- Синя красавице – прошепна момичето, – трябва да приема битката. Поставям кристала под крилото ти, ако видиш, че губя, спаси ни.

Птицата кацна на близкото дърво и зачака. Скоро враговете се показаха. Синът на водача се насочи право към дракона и момичето с руси коси. Елмазените им мечове съскаха и нито един от тях не надделяваше. Армиите на двете кралства започваха да губят търпение.

Изведнъж синята птица запя своята Южна песен с цялата страст на душата си. Красивата мелодия заплува между дърветата, драконите и стръкчетата трева. Тя докосваше и стопляше душите на летящите същества, но воините бяха заключили душите си. Южната песен на обичта не можеше да пробие броните на алчността на хората, застанали един срещу друг. Те искаха кръв, смърт и плячка. Душите и ушите им бяха глухи за любовта.

Когато драконът на русото момиче бе прободен от елмазения меч на врага, синята птица прегърна магическия кристал и кацна на рамото на девойката. За секунда той ги отнесе при южното езеро, където Вятърът събираше аромат от цветята и правеше лечебна превръзка за дракона.

- Тази измислена история е глупава – затвори папката бащата на момичето и я погледна строго зад очилата. – По-добре измисли как да продадем тези птици с печалба.

Девойката взе папката и излезе безшумно. В душата ѝ звучеше песента на Южния вятър и усещаше аромата на Юга в кръвта си.

След десет години упорито търсене търговецът така и не откри изчезналата си дъщеря.

- За всичко са виновни приказките и глупавите магически истории, които позволих да я развалят – не спираше да повтаря той. – Ако беше ме слушала, сега щеше да има милиони златни монети и богат дом.

А момичето се усмихваше щастливо пред прага на малка къщичка на брега на езерото, вплела в душата си като панделки песента на Юга. Синята птица стоеше на рамото ѝ, а Вятърът приспиваше русата си дъщеричка в люлката на косите си.

Южната песен на обичта е реалност, когато душата я открие в друга душа и приеме синята птица на рамото си с усмивката на сърцето.

***

Ако този разказ ти е харесал, остави своя коментар по-долу и гласувай за него ТУК!

Сподели с приятели:

Добавете коментар