Не всяко злато сияе, не всеки скиталец е враг, здрав старец не вехне до края, не жари слана корен як.
... онзи, що бяга от участта си, може някой ден да открие, че само е избрал по-пряка пътека.
Незапочнатата работа най-бавно свършва ― обичаше да казва моят старик.
Но всяко нещо е недълготрайно; и комай радостта от труда си остава единствено важна.
И наистина, който търси, обикновено намира, макар и не винаги точно това, което е търсил.
Дали съм чул твоя зов? Не, не съм чул — бях увлечен в песента. Случая ме доведе, ако наричаш това случай. Нямах такова намерение, макар че ви чаках.
... онзи, що чупи нещо, за да види какво е, напуска пътеката на мъдростта.
Мнозина сред живите заслужават смърт. А някои сред мъртвите заслужават живот. Можеш ли да им ги върнеш? Тогава не бързай да си играеш със смъртни присъди. Защото и най-мъдрите не виждат всички нишки на съдбата.
Преките пътища най-много бавят.
Нощта преваля — каза Арагорн. — Зората не е далече.
А кои са вашите?
