Или умението да описваш реалността по болезнено-жесток начин, без да разказваш за нея...
"Някога бяхме богове" е сборник от разкази. Като любител и на късите, и на много дългите творби (aka "Колелото на времето" фен forever), винаги подхождам със специално внимание към сборниците. Причината е, че е изключително важно как са подредени разказите вътре, кой след кой следва, така че чувството, което единият предизвиква в читателя, да не бъде пометено и забравено, ако продължи със следващия разказ, а да бъде надградено.
В този сборник по-добрият вариант е постигнат. В началото се колебаех дали след някой много силен текст да продължа напред веднага, защото не исках да губя усещанията, които той е предизвикал. Хвърляйки се обаче в следващата фантастична история, те не бяха потиснати, а допълнени от нови и нови нюанси. И така прелитайки през страниците, бях свидетел на истории за Исус, братя Грим, един системен администратор и база данни от съзнания, известен писател и неговият последен ненаписан разказ, който продължава да се рее сред нас, за телета с криле и междупланетни споразумения... Струва ти се плоско? Виж отвъд огледалото: религията и възприятията на човешките същества, мистерията зад произхода на приказките, бленуванията на всеки, загубил близък, и тяхната цена, силата на думите и властта, която притежават, за твърдата убеденост на хората, че каквото и да направим на околната среда, то няма да ни повлияе сега, бъдещите поколения ще са достатъчно развити да се оправят сами така и така, за това колко може да навредиш на другите, докато не ти вземат нещо твое... А дори не съм споменала последните два разказа...
Представи си хиляди малки иглички, обграждащи сърцето ти, като в капан, без да го докосват.
И четейки ред след ред, пред теб се разкриват болните истини на реалността, в която сега живеем, които всички знаем и някои осъзнаваме, но не правим нищо, за да ги променим... И злобата, и ограничеността, и егоизмът да си над другите, и прекалената амбициозност, и липсата на такава с пълна чаша в ръка всяка вечер, готова да помете спомените и заличи мечтите... Игличките сами започват да се забиват в сърцето ти, една след друга, влизат и излизат за части от секундата, а ти, ти дори нямаш желание да се отбраняваш, защото не виждаш смисъл, не виждаш как това ще се промени...
Този сборник ме хвърли в няколко паралелни реалности, в бъдеще и минало време, сред непознати земи и познати проблеми, в светове, колкото далечни, толкова и възможни... Във времена, в които ползата от книгите ме разтърси до сълзи, бликнали за секунда, на спирката на автобуса за работа... Някога бяхме богове, сега... сме това, а дали някога ще бъдем като майката на Боян?
Казват, като стигнеш дъното, няма на къде да отидеш освен нагоре.
Аз питам – колко ниско дъно ще стигнем, докато строим своята собствена кула, мятайки неистово камъни по чуждите?
Автор: Тиана
