Кой е любимият герой на автора, любимата сцена, от къде черпи вдъхновение и още разкрити тайни...
С такова име няма как да не те попитаме: Какъв е кръстопътят, пред който ще се изправим в книгата?
„Кръстопът” е място, пряко свързано със сюжета на романа. Главният герой Гарет се намира на кръстопът и в прекия, и в преносния смисъл.
Всеки от нас се озовава на кръстопът всеки ден от живота си. Дали ще бъде заради малки или големи неща, всеки ден ние правим даден избор и след това трябва да живеем с последствията от избора си.
Откакто се озовава на Кръстопътя, Гарет постоянно е изправен пред тази дилема, но залогът при неговите действия е много по-голям и той трябва да се научи как да се справя с това.
Какво могат да намерят читателите в романа - битки, интриги, любов или от всичко по много?
От всичко по много мисля, че е най-подходящият отговор. В „Кръстопът” се преплитат епичните битки с мечове в крепости, магическите дуели, щуро преследване с автомобили и престрелки с автомати. Освен това има споделена любов, несподелена любов, любов, за която човек би минал през Ада без дори да се замисли, и една невъзможна любов.
От къде черпиш вдъхновение?
Най-вече от фентъзи книгите. От малък съм фен на фентъзито и ще си остана такъв до последния си ден. От деня, в който хванах книгите на Дж. К. Роулинг в ръце и попаднах във вълшебния свят на Хари Потър, се влюбих в литературата. След нея съм прочел много други книги, но никоя не ми е въздействала по начина, по който го направи тази поредица.
Кой е любимият ти герой?
Без да се замисля отговорът на този е: Крейвън. Въпреки че той не е главният герой в историята, мисля, че него успях да развия най-добре от всички останали герои и образът му е най-завършен. Героят е невероятно силен както физически, така и психически. Чувства се повреден, съжалява за много от решенията, които е направил в миналото си, и в един момент дори казва, че ако е знаел какво ще му се случи, е щял да се остави да бъде убит, за да може да спести мъката, която е причинил впоследствие.
Не е сигурен дали някой ден ще изпита нещо различно от жажда за отмъщение. Преживял е повече неща и е страдал повече от всеки друг и до последните страници на книгата продължава да страда и самообвинява.
А любимата ти сцена? :)
Моментът, в който Гарет отваря очи и вижда, че всичко се е променило. Вече не се намира в града, в който е прекарал целия си живот, няма ги тълпите от хора, заобикалящата го глъчка и миризмите на града. Всичко това е изчезнало и сега единственото, което вижда, е едно странно пустинно място в небето, над което светят три слънца. Вътрешният диалог, който води със себе си, докато върви през тази пустиня, и опасенията дали е полудял и всичко това е плод на въображението му. Смразяващият ужас, който изпитва, когато се среща с „Прокълнатите”.
Това е първата сцена, която запознава читателите с Кръстопътя и полага основата на бъдещото развитие на историята.
Може ли да опишеш романа си в... 5 думи?
Мога с една: кръстопът :) , заглавието го сложих в началото, колкото заглавната страница да не стои празна, но с напредването на историята, то се превърна в перфектното заглавие за книгата. След като обаче имам още четири думи на разположение, бих добавил: съдба, добро, зло, прераждане.
Разкрий ни малко от бъдещето - да се надяваме ли на продължение или да очакваме нова история?
Продължение няма да има. Книгата проследява историята на Гарет, неговото пътуване и израстване в един необикновен свят и тя приключва с последната страница на „Кръстопът”. Това обаче не значи, че всичко свършва до тук. Планирал съм още две истории, които ще се развиват в света с трите слънца, където отново ще срещнем някои от вече познатите герои, а освен това в момента работя по друга история, към която тая големи амбиции. Тя ще се развива в изцяло измислен от мен свят с измислени земи, религия и история. Само времето обаче ще покаже как ще се развият нещата.
От къде можем да си купим книгата?
За момента само от три места: От мен, чрез страницата на романа във фейсбук или личната ми страница, от книжарница „Знание“ в Димитровград и от книжарница „Приятели“ в град Хасково. Имам амбицията да я разпространя из цялата страна, но върша всичко сам и нещата стават по-бавно, отколкото биха ми се искали.
Благодаря ти за това интервю. Сега давам думата на теб, ако желаеш да ни споделиш още нещо:
Мога да добавя само, че българската литература се развива със стремглави темпове напоследък и за мен е чест, че мога да бъда малка част от тази неспираща вълна.
Интервюто взе: Тиана
Коментирай от FB/G+ профил