Авторът Никола Райков ни разказва за прекрасната приказка-игра и други пътешествия
Малко предистория от Тиана
Имах щастието да се запозная лично с Никола Райков миналата година на лятната Таласъмия. Там той представи най-новата си приказка-игра "Добросъците", която изглежда повече от прекрасно. За тези от вас, които не са запознати, в една книга-игра на читателя се предоставят на определено време различни варианти за развитие на историята, а той сам решава кой да избере.
Никола Райков е автор на три книги-игри за деца - "Голямото приключение на малкото таласъмче", "Още по-голямото приключение на малкото таласъмче" и "Добросъците". А аз съм влюбена в цветовете и героите, най-вече на Добросъците - какви по-прекрасни имена от Фотьойльонката Фифита, прахоядът Смук-смук и Електрушката Жужка може да има? Кратък откъс от приказката-игра има и в статията за Таласъмията (цък), а сега ви представям и нашето дългоочаквано интервю с автора. :)
Нека започнем с ориентиращ въпрос - към каква възраст е насочена книгата-игра "Добросъците"?
"Добросъците" беше замислена като приказка-игра, насочена към малко по-големи. Докато "Голямото приключение на малкото таласъмче" е ориентирана към деца над 3 години, то "Добросъците" трябваше да бъде за деца над 5 години. В нея има някоя и друга по-сложна думичка, малко по-комплексно действие. Това бяха предварителните ми очаквания.
За моя голяма изненада книгата се прие изключително добре и от по-малките. Получих много отзиви от родители на 3-годишни деца, които са влюбени в нея. Дори една майка ми благодари специално, че книгата е съобразена с възрастта на сина ѝ (3 години), та сега бих казал, че "Добросъците" е подходяща за деца от 3-4 до 9-10. Много възрастни също се забавляват страхотно с книгата, но това по принцип е характерно за добрата детска литература – тя е интересна за всяка една възраст.
Така е :). Ако книжката е подходяща/се цели към деца, които още не могат или се затрудняват да четат, мислил ли си например за аудио звук към книгата (като книжките за най-малките деца със "звукова кутийка", приградена към тях)?
Приказките-игри определено са подходящи и за деца, които все още не могат да четат, но никога не съм мислил за вариант със "звукови кутийки". Една от причините, поради които бяха създадени приказките-игри, е да накарат родителите да прекарват малко повече време с децата си, да ги опознаят по-добре (какви избори правят децата им в определени ситуации), да помогнат на родителите да играят и фантазират заедно с тях.
В "Голямото приключение на малкото таласъмче" и "Още по-голямото приключение на малкото таласъмче" на родителите е предоставен дълъг списък със занимания, които биха обогатили тяхното взаимодействие с детето и книгата. Връзката родител-дете продължава да бъде един от водещите мотиви във философията на създаваните "приказки-игри", така че е малко вероятно скоро да видим "звукови кутийки".
Какво е средното време, за което една игра протича?
Средната продължителност за достигане до някой от многото възможни краища е около 20 минути. Децата имат по-ограничено внимание и приказките-игри са съобразени с това.
Често посещаваш и училища и детски градини и радваш децата там. Разкажи ни повече за тези посещения :)
Посещенията в детските градини и училищата са едни от любимите ми моменти. Децата са много непринудени и винаги казват точно това, което мислят. Тези срещи са много зареждащи, защото ми дават възможност да усетя близостта на малчуганите и да се почувствам малко или много отново като дете.
Какво те вдъхнови да пишеш книги-игри за деца, имайки предвид, че интересът към този тип игри се появява по-често при по-пораснали читатели?
Не съм на мнение, че интересът към книги-игри се появява при по-възрастни читатели, просто до момента нямаше алтернатива, която да покаже друго. Единствените книги-игри, които се създаваха в България и по света, бяха за юноши и възрастни. Успехът на приказките-игри доказва, че по-малките деца изключително се забавляват от възможността сами да избират действията на главните герои и хода на историята.
И да завършим с кой ти е любимият герой от "Добросъците"?
"Добросъците" бяха замислени така, че тримата главни герои да са относително равностойни, и все пак не мога да скрия, че прахоядът ми е малко по-любим от останалите. Той е носител на типично "мъжки" черти, така че симпатиите ми са напълно в реда на нещата. :)
Благодарим много за това интервю! А вие, мили деца и родители, разгледайте книжките на сайта на автора http://prikazka-igra.com/ (да, качени са свободно и може да ги прочетете) и нека вечерните четения станат още по-магични!
А ето нещо стоплящо за финал:
"Здравейте г-н Райков,
Преди дни беше Денят на Будителите и синът ми Валентин имаше за домашно да напише съчинение за един български будител. За моя голяма радост той избра да пише за съвременен будител и понеже много харесва Вашата книжка за малкото таласъмче реши да пише за Вас. Прочитайки съчинението му, много се развълнувах, защото в ерата на бързо развиващи се технологии четящите деца са на изчезване и е хубаво да видиш как български автор на детски книжки интригува децата! Благодаря Ви, че пишете за деца и спомагате за тяхното израстване и развитие!"
