Ревюто на Ана Хелс за две художествени истории за ларпъри
Трето заглавие от самата нея: "необразованите глупости на Ана Хелс за две интересни ЛАРП истории, дето тя хич не ги е и разбрала" :)
Какво е ЛАРП за абсолютно неподготвения страничен наблюдател като мен?
На пръв поглед: зелена поляна, групичка изключително симпатични младежи и девойки, които се налагат с мечове по главите и си крещят нещо неразбираемо и очевидно съществуването на правила на прилично сложна игра, която аз лично предпочитам да си играя вкъщи на сухо и топло пред винаги недостатъчно голям екран.
Поне според моите съмнителни по обективността си разследвания е доста разпространено след приключване на тази на пръв поглед вдигнала левъл игра на стражари и апаши младите, щастливи герои да се отрежат хубавичко с вино, медовина или класическо пиво по старовремски, и да заспят под звездите като на нормален фестивал по морето. Но явно не винаги е само това.
Какво всъщност е ЛАРП и защо хора от най-различни възрасти, професии и общи интереси
не отидат кротко да се алколизират на риба, при съседа или сами пред телевизора, а се интересуват толкова активно от начин за забавление, който се оказва доста времеемък, сравнително скъпичък и изискващ не малко предварителна подготовка, като си е и цяло професионално логистично предизвикателство за организаторите?
Не мога да кажа, че съм разбрала напълно, най-вече защото вместо както си трябва да се замъкна на истинска ЛАРП игра, която с оглед на обстановката навън вероятно ще включва нещо с бродници и Вала, аз оставам вярна на котешката си мързеливост, и с помощта на чичко гугъл намерих няколко книги, посветени на ЛАРП фантазиите, и най-вече обясняващи в огромна степен мотивацията за едно наистина вдъхновяващо, ако и малко неразбираемо за отдадените на грях ленност като моя милост, хоби.
Ларпърите са нормални хора с обичайния проблем с реалността - че е скучна. Но за разлика от класическите интроверти, които се завиват с одеяло, котка, гигантско капучино и осем дебели тухли четворки, наречени най-новата фентъзи поредица, ларпърите са всъщност доста екстровертни натури и са готови на крайности да изживеят и наяве различен живот, изпълнен с физическо усилие, демонстрирано интелектуално преимущество и чисто естетическо подобрение на ежедневието поне за няколко часа, живеейки света на книга, на игра, или просто система от правила, вдъхновена от стотици източници от всякакъв вид и род, някои от които даже са познати на моя милост. И дори изглежда забавно. За гледане, щото нали - I am too old for this...
И... за ЛАРП и игровите симулации има не особено много заглавия,
естествено напълно непознати на българските читатели, което няма и да се промени в скоро време. Авторите на подобни истории са обикновено запалени ларпъри с талант за думите, които за пореден път се опитват да кажат на света: Не, не сме съвсем изперкали несериозници; като има две заглавия, дето основно си заслужават четенето, както от интересуващите се от ЛАРП, така и от обикновените читатели, търсещи забавни приключенски заглавия за разтоварване в особено мрачен следобед.
Първата е It's all fun and games на Дейв Барет
Много свежа фентъзи история, за групичка ларпъри на ученическа възраст, които по неведоми стечения на обстоятелствата преминават през дупка във време-пространството по време на поход из градската горичка, и изведнъж всичко става напълно реално и доста смъртоносно. Практически разбираш колко е важно да имаш берсеркер, лечител, магьосник, крадец и елф в групичка, за да можеш да оцелееш на всяко рандъм средновековно местенце, в което всичко иска да те затрие от лицето на земята. И хлапетата бързо порастват до аналозите на зрелостниците си в това странно измерение, където животът и смъртта имат съвсем различна цена от тази в толкова досадно политически коректното ни общество. Предполагам това е мечтата на всеки запален по не-реалностните игри - да живее истински вълнуващ живот, в който оцеляването е цел номер едно, вместо това да събереш някак пари за най-новия телефон. Хиляди имат нуждата от истинска мотивация за живеене и ЛАРП е един от отговорите, поне за малко. Да не говорим за адреналина, серотонина и всякакви други благини в човешкото тяло, които се активират при сериозни физически усилия по запазване на личните задни части в едно неделимо цяло. Безценно, нали?
Второто заглавие е малко по-реалистично, но и напълно абсурдно:
Larp battle for Verona на Джъстин Калдерон, където малък остров в близост до Ню Йорк, е окупиран от монголски талибани, мечтаещи си за времената на Атила и Кублахай, като същите унищожават всякакви технологични постижения, постигнати след Христа, и се опитват да върнат часовника до естествена био дегенерация на обществото с външни тоалетни, смъртоносна настинка и дрехи от вонящи кожи и мазни перца. Горе-долу звучи като хипстърска комуна в някое лондонско предградие, но тук е някак страшно. А великата американска армия се оказва, че има силите или да вдигне целия остров във въздуха, или да изпрати местната групичка ларпъри, удобно събрани на месечния си конвент по разпределение на царствата, защото явно шепа вече пораснали хлапета, хвърлили за малко белите якички, и заменили ги с плетени ризници са единствените подготвени да се изправят пред азиатските чудовища. И колкото и безумно да ви се струва - ще успеят, и то по почти безкръвен ларпърски начин, с някое и друго изключение.
В крайна сметка, ако се вярва на книгите, то ларпърите - и те са хора, и то доста интелигентни, своенравни, но екипни играчи, и оцеляващи при всякакви условия, научаващи се по зелените поляни да се адаптират и реагират на стресови ситуации, имайки лимитирано въоръжение, строги правила на съществуване и крайно малко време за вземане на решения. На мен ми звучи като идеалните мениджъри на големи компании и учреждения, каквито поне в книгите играчите на ЛАРП винаги са, и някак е логично да е така.
Така че ако някой ден видя автобиография с посочени в нея ларпърски умения - да знаете, че имате поне във фирмите, в които имам влияние, едни нагръдници предимство пред всички останали. Защото това ларпърите - били страхотни хора и в нашата реалност, кой да знае :)
Автор: Ана Хелс
Коментирай от FB/G+ профил