Сподели с приятели:

Калин Николов представя художника-писател фантаст Атанас П. Славов

Текстът е публикуван за първи път в Алманах ФантAstika 2016 и ни е любезно предоставен от съставителите на изданието в чест на 70-годишния юбилей на Атанас П. Славов - български писател, фантастолог, активен фен, издател, съставител и художник.

~

Нито едно пътешествие не е опасно за онзи, който маха от брега.

Айзък Азимов

Писането на есета или визитки към картините на даден художник през годините е добило обратното качество. Пренасищането от послания, които ни разкриват неизвестното или дори най-тайнственото нещо – отвъдното, ни кара да не вярваме и на думите, а и на нарисуваното. Може би и затова за Атанас Славов не е възможно да се говори извън обективното, което знам и съм разбрал за и от него. Той не обича много от формите на модерната култура. Хедонизмът на творчески процеси, които се затварят около пластичното и загърбват света, му е противен. И не се срамува да каже, че не обича примерно Пикасо.

Колкото за Пикасо, това е друг диалог. Художникът прави така, по думите на колежката ми, изкуствоведката Ани Владимирова, че след Пикасо рисунката се превръща в рисунка на ХХ век.

Но има нещо, с което съм напълно съгласен с Атанас Славов, и то е: ние сме пред прага на изчерпване на нашата оригиналност. Подобно на рекордите в спорта, ограничението ни е все по-забележимо. И неговата планета, фантастиката, е все още начин да бъдем в едно с Вселената и природата.

Мисля, че него точно тази му философия го направи и художник. Той е голям познавач на фантастиката. Невероятно голям. И незаменим човек в тази област. Съчетавани с голяма ерудиция и богато въображение, провокиращи или просто шеговити (защото понякога цитират и образци), картините и кориците на книги от картини илюстрират многообразието на забележителния му талант. Виждането на която и да е от тях означава да разберете защо между Атанас Славов и жанра на фантастиката съществува такава близост. А да притежавате негови неща като колекция, означава да останете завинаги негов почитател.

Атанас Славов вярва в човека и неговото положително въздействие. Ние не живеем сред позитивни обстоятелства, които да го подкрепят. Дори позитивните обстоятелства днес вече са на страната на интелекта, чиито способности не е сериозно да се приемат като човешки и извънчовешки. Ето, съвсем наскоро стана така, че шофьор изгуби съзнание, а колата му, действително оборудвана по последната дума на техниката, разгада тревожността на ситуацията и заведе своя шофьор напълно сама в тъй необходимата му болница.

Виж още:

• Алманах за фантастика и бъдеще - ФантAstika 2016 (съставител: Атанас П. Славов)
• Абсолютни класики от български фантасти в ново издание (с творба на Атанас П. Славов)
• Славянска фантастика от списание ORPHIA (с участието на Атанас П. Славов)

Пътят на Атанас Славов не е лесен. Маркшайдер, някакви строителни техникуми – в очите на противниците му това е големият минус на небогоизбрания автор. На онези, които нито имат нужда, нито се стараят да са в писателско или интелектуално общежитие. Напротив, той е човек, който именно ще ти проектира тунел в неизвестното и ще го направи прецизно, с хумор и със сериозност.

Нуждата от фантастиката я предизвиква тривиалността на изкуството. Точно плоските му отговори за проблемите на отвъдното и неизвестното, както и за обичайните му позиции в областта на известното. Ние не знаем много за себе си. Нямаме с кого да се съизмерваме, защото не сме намерили себеподобни във Вселената. Но ще намерим. И това няма да е лек процес за себепознанието ни. Ако остане време...

Докато сме сами, на нас ни трябват различни неща. Не много от тях са незаменими. Но хора от типа на Атанас Славов са сред незаменимите познавачи на културата.

Това, че той стана и художник – вече над десет години, – не ме изненада. Нямаше как натрупаният от него опит да не се превърне във визии.

Позволявам си един-единствен съвет: Наско, правѝ необясними неща...

Машините и техният бъдещ свят ни чакат – и ние не се боим от тях, защото това ще бъде процес на новата ни свобода. В бъдещето има тревога, естествено е да има. Но ако нещо ни подготвя да не сме изненадани пред неизбежното, това е фантастиката и нейният висок жанр...

Автор: Калин Николов

Сподели с приятели: