Участник в Конкурса за фентъзи разказ "Полъх от Севера"
~~~
Алфер крачеше напред-назад, объркан. Взираше се напрегнато в масивната дървена врата, хванал неуверено дръжката на меча си. Хиляди тъмни мисли минаваха през русокосата му глава, кои от кои по-страшни и неприятни. Едва се преборваше с вътрешното си желание да нахлуе в работната стая на краля и да се саморазправи с нето. А защо всъщност не го направеше? Нещо за дипломация се въртеше в ума му, гостоприемство и имунитет, но не успяваше да го формулира с точност, което го връщаше отново в начална позиция - чакащ и надяващ се.
Обърна се, дочул с елфския си слух, тихото шумолене на рокля. Наистина, не се бе излъгал. Наядата Ква-най-а се приближаваше по коридора бавно към него, а шлейфът на дългата ѝ синя фуста се влачеше по пода. Тъмната ѝ коса, вчесана и подредена, откриваше светлото ѝ лице, толкова променено през последните десетина години. Беше заменила смъртоносно точните си стрели с ласкави и убедителни думи, острата си кама - с нежни и точни жестове, а вместо палавия блясък в очите ѝ, сега грееше спокойствието на овладяната гордост и студената решителност.
- Какво стана? Още ли стои вътре? - гласът ѝ не трепна, нито пък лицето ѝ. Алфер въздъхна тежко и кимна.
- Защо си тук, ако решат да обвинят и теб...
- О, я стига! С теб минахме през какво ли не - зверове, дворцови интриги, смърт... Дължа ти поне това; да застана до твоето рамо в момент, когато имаш нужда от опора.
Елфът я дари с по младежки чистия си, пълен с надежда поглед. Понечи да отиде да ѝ целуне ръката, но се спря. Вместо това ѝ даде знак и с уверена усмивка пристъпи към вратата. Хвана и натисна позлатените дръжки, след което влезе, последван от Ква-най-а.
Това, което видя, го удовлетвори. Стаята бе голяма, топла и чиста. По стените бяха окачени картини на членове на кралското семейство и множество карти от различни райони на света. Библиотеката в дъното беше пълна с книги и свитъци, някои от които се търкаляха и по земята. Огънят в камината гореше приятно, осветявайки едновременно и помещението. В средата беше поставено дървено писалище с няколко стола около него, на които седяха двама мъже, а около тях стояха изправени и изпъчени неколцина от стражите. Алфер можеше спокойно да си отдъхне - племенникът му Раян беше там, жив и невредим, но вързан на стола. Вторият седнал мъж беше кралят, който все още носеше дрехите си от прекъснатия преди време пир.
- Какво правите тук? - Кралят беше висок, но кльощав, недрав. Имаше къдрава черна коса, поддържана къса, а очите му бяха блудкави и зачервени. Гласът му бе тих, съскащ.
- Елфът пред Вас, Ваше Величество, е мой племенник, син на моя феодал, мъж от моя народ и член на моята дипломатическа експедиция. Ако трябва, ще...
- Господарю, - прекъсна приятеля си Ква-най-а, - не съдете строго нито Раян, нито Алфер. Алфер беше прекалено горд, за да дойде и да Ви обясни ситуацията.
- Ква-най-а!
- Замълчи, твърдоглавието ти не ни донесе нищо добро. Мотивите ти бяха благородни, вярно, но все пак не успя да се справиш.
- Не млъкнете ли, ще накарам да ви арестуват! И ще извикам царедворците! Аз съм Кралят! Аз! - Владетелят удари с юмрук по писалището, ядосан от безсмислените думи на другите в стаята и наглото изражение на вързания точно пред него елф. Обиден, объркан и раздразнен, задърпа силно звънеца, известявайки половината персонал в двореца. Само след няколко мига в стаята нахлуха още неколцина пазачи, както и едно нелошо число царедворци, включително кралицата.
- Клод, какво да правим с тях? - попита кралят един от близките си „съветници“.
- Ваша милост, смятам, че трябва да ги затворите! Възможно най-бързо! - отговори възпълничкият, скъпо облечен Клод под одобрителните погледи на останалите от кликата му.
- Да не сте посмели! - заяви кралица Малика, преди съпругът ѝ да бе съумял да отвърне на съвета. Всички погледи се втренчиха във високата властна фигура на Малика, която продължаваше да стои гордо изправена. - Господарю, не прибързвайте. Както сър Алфер спомена, сър Раян е син на елфическия маркграф. Задържайки го, особено предвид факта, че ни е гост, ще имаме проблеми не само с баща му, а и с целия му народ. Да Ви напомням ли, че мирът ни с елфите е отчайващо крехък?
- Ваша милост, - Клод се приближи до кралицата и се поклони подигравателно, - този е гост, нападнал домакина си, посегнал на имуществото и живота на него и семейството му. Това му отнема правото на госта. Законът си е закон!
Алфер трепереше отвътре. Предишния път, когато беше посетил столицата, при възкачването на крал Лизд, той и придружителите му бяха изпаднали в подобна ситуация. Царедворците бяха обединили всичките си усилия да скарат хората със съществата от Голямата гора и почти им се бе удало да започнат нова война. За негово щастие, сред спътниците му бяха Айнар, опитен авантюрист, прочут навред с победите и хладнокръвието си, както и горещокръвната дриада Айяна, чийто чар и добре подбрани думи и действия спасяваха живота им не веднъж и два пъти. Вярно, Ква-най-а и тогава, и сега беше до него, но това не го успокояваше. Може би бе пораснал през последните няколко години, може би беше започнал да разбира и следователно притеснява. Не му харесваше. Предпочиташе да си бе останал безгрижният младеж, но вече беше започнал да остарява под тежестта на отговорностите.
- Разбирам Ви напълно, Ваше Величество, - заговори с мелодичния си глас Алфер. Беше вярно; нито твърдоглавието, нито гордостта му бяха помогнали през последните изпитания. Не беше Айнар и неговите методи не действаха по същия начин, прилагани от друг. - Имате пълното право да погубите или затворите племенника ми, но бихте могли и да проявите милост и да… Да изслушате мен и лейди Ква-най-а. Смятам, че бихме могли да дадем задоволително обяснение и да...
- Нека говоря аз, Алфер, - прекъсна го наядата. Погледна последователно Клод, Малика и крал Лизд, след което започна с тих, почти приспивен глас:
Тази история е започнала преди хиляди години. Можем да проследим началото ѝ още преди появяването на хората, когато елфите бяха млади, а дриадите и наядите едва прохождаха. Летописите ни разказваха за Зимата, една от богините ни. Тя изглеждала студена като камък, като лед, скрита зад маската на бездушието и високомерието. Но както и при зимата, под дебелия слой сняг трептяло нежно и ранимо сърце. Страх, любов, това сърце било пропито със същите чувства като всяко друго живо същество. Според някои именно Зимата е най-човешкият бог, по-андрогенен дори от вашия, независимо какво ви казват. Затова и сълзите не ѝ били чужди. Легендата гласи, че един ден, след като претърпяла големи премеждия, беди и разочарования, тя заплакала над трупа на скъп за нея приятел. Някои от сълзите ѝ закапали по мъртвото лице, но една се отронила и паднала на земята под формата на красив кристал.
- Какво общо има това с факта, че елфът Раян се опита да убие членовете на кралското семейство?! - нетърпеливо възкликна Лизд.
- Търпение, Ваше Величество, - Ква-най-а се усмихна дружелюбно, - и до там ще стигна, стига да имате търпение.
Същият този кристал бил малък, нежен, във формата на красива снежинка. Минало време, а кристалът все още седял недокоснат, докато една малка наяда не го открила и прибрала. Сънародницата ми се била отправила на пътешествие, чийто край бил вече близо и тя съумяла бързо да стигне до своя народ и да го скрие в дълбините ни. С годините ние събирахме и други скъпоценни камъни, с различна история и могъщи сили и макар сълзата на Зимата да не бе забравена, ние я таихме дълбоко като страшна тайна. Войни, мир, кланета, успяхме да опазим съкровищата си. И историите си.
Когато пратеникът Ви дойде да ни връчи поканата за пира по случай раждането на дългоочакваното Ви дете, аз знаех, че подаръкът, който ще донеса, трябва да бъде специален. С леля ми, ландграфинята, обсъждахме дълго дара, неможейки да решим. Какво би било подходящо както за мъжка, така и за женска рожба? Плувайки сред съкровищницата, зърнахме кристала. Говорихме с най-добрите ни майстори и те за кратко време успяха да направят огърлица, достойна за шията на кралица. На пира извадих кутията и я подадох, пред очите на всички, на кралското семейство. Вие я отворихте и дадохте на съпругата си, според думите ми. Това щеше да бъде бижуто на Жената. Отначало на майката, а след това и на снаха ѝ, на дъщеря ѝ после и така до края на света.
- Беше красиво, - промълви Малика замечтано. - Веднага го сложих и усетих внезапен хлад. Сякаш зимата отново се връщаше…
- Затова го нарекохте „Полъх от Севера“, господарке. Ние, макар и горски чеда, пазим спомените си за Зимата с нейната колесница, която се спуска от небето, когато Северната звезда, мечката, нашият създател, застане в центъра на кръга на всяка шатра, всяка пещера и всеки дом във Великата гора.
- Това не обяснява действията на Раян, наядо, - напомни Клод, едва сдържайки усмивката си. По лицето му беше изписано, че не вярва на нито една нейна дума, нито пък смята, че ще успее да се измъкне.
- Обяснява. Това е причината, поради която пожелах аз да говоря. Дами и господа, това пред нас не е Раян. Подтикнати от алчност, много чудовища и разбойници са се опитвали да ни ограбят. Слухът за богатството на наядите е добре известен, превърнат в куртоазна легенда през вековете. Затова и Дахдахуат1 не се стърпяха да се опитат да вземат съкровището. За мен си остава загадка дали са знаели какво точно пренасям, или не, но знам със сигурност, че се опитаха да ми го отнемат няколко пъти по време на пътуването ми, тук, в двореца, и за последно - тази вечер.
- Небивалици! - извика Клод и продължи да ругае, преди Ква-най-а да успее да се защити.
- Моля? Какво? - Алфер гледаше объркан спокойното лице на приятелката си и и усети как го пробожда нещо неприятно. Защо не му бе казала, защо не бе споделила? Ако знаеше истината, нито едно от нещата тази вечер не би се случило.
- Моля ви, всички, само за още малко търпение. Скоро свършвам.
Неуспели да ме надвият по пътя, Дахдахуат замислили план. Не знам как, но преди около два-три дни те заловили истинския Раян и на негово място поставили един от техните, който трябвало да открадне бижуто с цената на всичко. За щастие, те нямат много ум в главата си и са изпуснали дребния факт, че спътникът на Раян е именно неговият чичо. Той бързо забелязал, че нещо не е наред, но отначало не предприел нищо, мислейки си, че това е просто период, фаза. Но когато нещата излезли извън граници, тоест когато Раян, известен с точността си и сигурната си ръка, изгубил състезанието по стрелба днес, Алфер се реши да дойде при мен за помощ. Тогава не знаех какъв съвет да му дам, нито какво да направя изобщо. Но на пира, докато двамата елфи предаваха подаръка си, Раян измъкна от скъпата ножница камата-дар и се опита да вземе това, за което бе дошъл. Така навързах цялата история…
- Къде е Раян тогава?
- Наистина ли очакваш от нас да повярваме на подобно нещо?
- Затворете нещастника! Накарайте го да говори! Убийте го!
- Заключете „Полъх от Севера“ и камата!
Всички приказваха един през друг. Голям кошер, пълен с глупави, невиждащи и мързеливи пчели. Над цялата тази суетня седеше само зловещо ухиленият Раян, който започна да се смее хистерично. Алфер пръв забеляза, че погледът на Ква-най-а бе помръкнал, втренчен във вързания звяр. Елфът отиде до него и го хвана за раменете. Какъв глупак бе бил само…
- Къде е племенникът ми, отрепка! - изсъска в лицето му и понечи да го удари. Ръката му спря във въздуха. Обърна се към останалите в стаята. - Това е заговор, трябва да намеря Раян!
Мина като в просъница между другите, слезе по множеството стълби и влезе в конюшнята, където възседна коня си. Чак тогава забеляза, че наядата го е последвала.
- Говорих с краля и кралицата. Обясних им набързо теорията ти. Ще издирят и намерят останалите Дахдахуат и другите крадени вещи. Ще накарат и мнимия Раян да си признае. Междувременно, аз ще ти пазя гърба.
- Имаше ли изобщо нещо вярно в историята ти? - попита след няколкосекундно мълчание Алфер.
- Знаеш, дяволът е в подробностите. Тя не каза нито кой е бил загиналият приятел на Зимата, нито защо е умрял или какви сили притежава кристалът според народа ѝ. Не спомена и защо се изненада, че кралицата го нарече „Полът от Севера“, точно както и наядите… Сигурно си е имала основателна причина.
- „Тя“? - Елфът усети страшното подозрение и неизбежния страх до дъното на костите си. Устните на Ква-най-а се изкривиха в зловеща усмивка.
Бележки под линия:
[1] Животни в митовете на ирокезите, които приемат различна форма
***
Виж как се е класирал този разказ в конкурса ето ТУК.
Коментирай от FB/G+ профил