Участник в Конкурса за фентъзи разказ "Полъх от Севера"
~~~
Коста отвори очи и изпъшка. Мразеше сутрин да става рано и още сънен да излиза в студа, а навън наистина беше много студено. Но работата му го изискваше, а напоследък отвсякъде го засипваха проблеми. Миналата седмица с колегите допуснаха огромна грешка. И сега полагаха всички усилия да я поправят. От месец беше обявен за национално издирване опасен убиец и ето че успяха да попаднат на следите му. Само че всичко се прецака. Гадината откри стрелба по тях, те също, но той почна да тича между хората и полицаите спряха да стрелят. И тогава се появи мъглата - гъста, непрогледна. Дойде внезапно и за секунди беглецът се скри от погледите им. Точно тогава успя да се качи в колата на случаен човек и го принуди да тръгне. Избяга така нелепо, а сега трябваше да почнат издирването пак от нулата. Поне нямаше жертви, макар че Коста беше почти сигурен, че рани беглеца, следи от кръв не бяха открити. Изобщо имаше нещо странно в целия случай. Преди да се скрие в мъглата, престъпникът посочи Коста с пръст и се засмя, сякаш се заканваше, и оттогава нещо тревожеше полицая и не му даваше да спи спокойно. Прочете няколко пъти материалите по случая.
Беглецът беше иманяр от години и работеше с приятел. Излизали по нощите да копаят, но не можеше да се докаже, дали са откривали нещо. И така, докато селяни намериха трупа на авера. ”Ужасна история, жестоко убийство”, говереха хората и клатеха глави. Избодени очи, липсващо сърце и десетки прободни рани по тялото. Навсякъде по местопрестъплението имало следи от беглеца, което го направило и единственият заподозрян. Според криминалистите обаче са били извършени ритуални действия, напомнящи жертвоприношение.
Съпругата разказала, че мъжът ѝ в нощта преди убийството излизал с беглеца в гората. Казал ѝ, че са намерили нещо уникално, което е много старо и още не знаят цената му, приличало на заледена снежна топка, но не се топяло. Не можел да ѝ каже повече, защото било опасно.
Полицаят се облече и тръгна към колата. Подкара по влажния път. Гъста мъгла се стелеше наоколо. Изведнъж пред колата съзря силуета на беглеца, който стоеше на пътя и го гледаше право в очите. Изви рязко волана и гумата закачи бордюра. Колата започна да се търкаля. Тялото на Коста изскочи през предния прозорец и тупна в отсрещното платно.
Докато летеше, имаше видение. Как едно парче лед се нуждае от десет сърца. Чак тогава ще стане рубин. Най-скъпият рубин в света.
***
Виж как се е класирал този разказ в конкурса ето ТУК.
Коментирай от FB/G+ профил