"Уважаеми проф. Алаев,
пише Ви Вин Нел от планетата Дие-ленте от Галактиката Примавера. Вашата слава се носи из цялата галактика, така де, макар и със закъснение. Със знанието, че това съобщение ще пътува до вас повече от 5 земни години и въпреки доста по-скромния ми интелект, намирам за изключително важно да Ви разкажа за нашия казус.
Може би знаете, че силните емоции на нашата планета бяха забранени със закон още в края на осмата двойно високосна година след началото на „Големия метеорен разлив”. Споровете в Конгреса бяха изключително ожесточени, но в крайна сметка групата на т.нар „столетници” надделя и след поредица от митинги, уви безуспешни, беше въведена ваксината „Баланс-01”. Столетниците смятаха, че с ограничаването на крайните емоции ще увеличат средната възраст на населението, съответно трудоспособната, и почти ще неутрализират определени заболявания като онкологичните, психичните и пр.
Постиженията бяха наистина зашеметяващи. Определени групи заболявания почти изцяло изчезнаха или влезнаха в графата редки. Поносимостта беше 100 процентова и дори опитите на няколко основно религиозни организации да изтъкват прояви на гърчове и други разтройства след васкинацията, се срихаха като скалите от протоканьона край Големия бариерен Южен океан. Така де, като борсите при вас преди 4 века.
Накратко ваксината се разпръсна из въздуха и след вдишване образува съединение със сераронина в тялото на жителите и създаде нов невротрансмитер с уникални функции, които буквално ликвидираха граничните състояния на ума.
Аз живея в Големият мегаполис „Весна-12”, разположен на територия от 125 хил. кв. км, сигурно сте чели. На мене ми прилича на някаква живо и доста топло, но загадъчно синтетично създание. Градът е едно уникално творение на развитието на диелентската цивилизация и може би едно от най-приятните за живеене места в целия седми квадрант, а защо не и в цялата група на „Елеите”.
След Шестия околовръстен път в източна посока, буквално в края на града има едно сравнително голямо възвишение, което на скоро беше рекултивирано и отворено за посетители. Именно от там започна всичко.
Отидохме веднъж с приятели. Един тип си беше купил от новите метромобили, абе страшна работа. Както и да е, качихме се на самия връх и поседнахме. И тогава първо аз, а после и останалите се запленихме от красивата природна гледка. Пролетта на Дие-ленте е уникална. От този хълм се виждаха цъфналите вишни, полето, обрасло с най-различни цветя. Виждаха се дърветата „вефери”, които цъфтяха направо от ствола във виолетово, синьо и розово. И на земята имате подобни дървета, а това май се наричаше „каулифлория”, е, Вие знаете по-добре. Имам предвид и всичко това на фона на двете слънца и небето, оцветено наполовина в зелено, наполовина в синьо-лилаво, ветреца, насекомите и едрите петкрилни пеперуди. Всичко това изведнъж отпуши силни емоции и чувства у нас. Отначало го прикривахме понеже ни беше неловко, но после...
Постепенно започнаха да се извиват върволици от жители на този хълм, който откриваше наистина невероятна панорама. Емоциите завладяваха посетителите и при тях се наблюдаваше почти пълно редуциране на ваксината...
В момента разработват по-качествена Ваксина - „Баланс-02”. Тук вече полемиките са страшни. Има един ваш колега учен. Според него първата ваксина си е свършила работата и сега тези емоции са безопасни, но не на такова мнение е правителството. Понеже знам, че след ваш доклад законът за ограничаване на граничните емоции беше окончателно отхвърлен на Земята, Ви пиша с надежда да помогнете... или поне да вземете отношение. Просто е много яко да усещаш нещата по този начин, е, Вие знаете.
Искрено Ваш
Вин Нел”
* * *
Професорът с тъга изключи компютъра си и погледна през прозореца. Уви, Дие-летне беше престанала да съществува малко след написването на посланието на този младеж. Голяма черна дупка се беше образувала стихийно за една тримилиардна част от секундата и буквално беше изяла красивата планета заедно с галактиката. Това беше преобърнало почти всички парадигми във вселената. Изведоха трите парадокса на Ноам, но това е друга история....
Професорът беше тежко болен. Едно от малкото онкологични заболявания, за които не беше намерен лек. Скоро щеше да е вече на легло с кислородна маска, но днес той беше до прозореца. Навън грееше слънце, цъфтяха череши, имаше два скакалеца на перваза - единият кафеникав, а другият отровнозелен. Можеше да се види и едно бясно дърво, което цъфтеше от ствола като онези дие-лентските. Професорът се усмихна, отвори прозореца и вдиша свежия пролетен възхух.
* * *
от Найден Райчев
