Имало едно време едно дете. То си нямало никого и обикаляло по улиците на големия град с надеждата, че от минувачите може да се научи на ценности. Защото ценностите, било чуло детето от един старец, са много важно нещо. И така, то вървяло ден и нощ, в зима и лято, слушайки забързаните на някъде си хора, които дори и не го забелязвали.
През нощта на една особено студена зима, момчето си било намерило едно малко и не чак толкова замръзнало ъгълче, където да се спаси от хвърчащите ледени снежинки, падащи безмилостно по голото му лице. На прага на съня му се сторило, че отново видяло онзи старец, с ценностите, да сяда премръзнал на една пейка в близката градинка.
Детето се приближило и видяло, че старецът почти се бил превърнал в ледена статуя. Веднага му дало закърпеното си одеалце и макар че било незаконно, запалило малък огън в градинката.
Когато старецът се посвестил, благодарил на момчето за грижите и го взел със себе си в своята къща. И макар и да не била кой – знае каква къща, поне имали покрив над главата и огън в камината.
Малко по малко, момчето заживяло със стареца, помагало му, а в замяна, дядото го учел на ценности.
“Най-важното, моето момче, е да имаш сърце.” “Но аз имам, дядо, ние всички имаме, иначе нямаше да сме живи, нали?” Старецът се засмял и обяснил, че всички имат сърца, но някои просто не знаят как да ги използват. “Някой ден ще разбереш”, му казал. “Другото важно нещо, е душата. Нямаш ли я, си просто една празна черупка, която не прави нищо друго, освен да съществува.” “И най-накрая, трябва да имаш мозък. Когато тези три неща се съчетаят, ти ще си завършен.”
Момчето не разбрало за какво говори дядото, поне не и тогава. Но един ден, то се втурнало вкъщи, отишло при дядото и му казало, че има чувството, че се е побъркало и умира. При въпроса какво му е, момчето отговорило, че сърцето му тупти като лудо, в стомаха му сякаш подскача живо кенгуру, а мозъкът му говори само в рими... Тогава дядото започнал да се смее искрено като малко дете. “Милото ми момче! Ти не умираш. Ти си влюбен!” Момчето се замислило и започнало да осъзнава думите, които дядото му бил казал преди години. “Най-важното е да имаш сърце”... Ами да! Сърцето се влюбва! А в сърцето си, момчето било готово да надвие и най-големия великан заради любовта си, тъкмо както било в приказките, които дядото му чел като малък.
"Другото важно нещо е душата”... Не стомахът му подскачаше, а душата – та нали учените бяха казали, че душата на човека е разположена точно в областта на стомаха! А неговата направо подскачаше от щастие.
И третото нещо, което му беше споменал дядото – мозъкът. Неговият в момента работеше в рими.
”Когато тези три неща се съчетаят, ти ще си завършен.”... А когато тези три неща се съчетаят, се получава любов. А любовта, ако е истинска, върви ръка за ръка с уважението и честността. Те пък – с добротата. А добротата – със смелостта.
Момчето осъзнало колко мъдро е постъпил старецът като не му е казвал всичко на готово, защото тогава то едва ли е щяло да се вслуша колкото е необходимо. Разсмяло се и то, прегърнало стареца, целунало му ръка от уважение и се затичало към любовта си.
А дядото погледал още малко огъня, навлякъл си палтото и отново излязъл навън, търсейки следващата загубена душа, на която да покаже пътя към сърцето.
* * *
от Сирма Калянджиева
