Организаторът Gadina Prokleta разказва за уникалното преживяване в "Сталкерски ЛАРП III : Карантина"
Ларпът се проведе нощта на 28-ми срещу 29-ти май 2011г.
Мястото: металургичен комбинат Кремиковци, София.
Доволен ли си от провеждането на ЛАРП-а?
Да. Никой не умря наистина – а ей богу, на този терен възможности имаше. Никой не се нарани сериозно. Освен това за първи път сполучихме с подготовката – нямаше никакви сериозни пропуски, всичко беше готово навреме. По същество обаче – има още много да се желае. Атмосферата е получи страхотна – както всеки път, но от геймплея, от играта като такава можеше да се очаква повече.
Все пак тази игра допринесе за едно качествено подобрение в българския ларп – вече с право можем да твърдим, че имаме поне един изграден игрови свят, „светът, в който играем” – един сетинг, развиван от играчите и от организаторите до степен да се сдобие със собствена плътност и внушителност и дори – със собствен фолклор.
Как мина подготовката? Имаше ли интересни случки, които искаш да разкажеш пред нашите... читатели? :)
Не беше лесно – най-вече защото съвпадна с някои мои лични проблеми. Нямах обаче друг избор, освен да си изпълня ангажимента, който съм поел пред хората, но на моменти ми беше наистина трудно.
Извън това обаче съм доволен. Това беше ларпът, който ми е коствал най-малко нерви, навярно заради това, че се поучих от минали разочарования и не делегирах творчески задачи на никого – само техническите неща, в които бездруго не съм особено добър, и с които хората се справиха страхотно.
Що се отнася до интересните случки – о, намираха се! Например една любопитна подробност от комуникацията с „Кремиковци”: списъкът с участниците. Никога не бих могъл да си представя колко трудно може да се окаже нещо толкова прозаично... За да ни допуснат и двата пъти – веднъж 4-5 души за оглед и обезопасяване на терена в седмицата преди ларпа, и втори път всички участници за самия ларп, трябваше няколко дни предварително да се подаде списък с трите имена, ЕГН и регистрационен номер на превозното средство. Забавното беше, че не можех да подам списъка по e-mail, защото те вече нямали интернет. Не можех да го изпратя по факс, защото компактното мутантско население околовръст им задигнало и телефонните кабели. Не можех да го занеса лично, защото бях на работа... Затова искам да благодаря и на майка ми и на красивата „медицинска сестра” Larissa, задето принтираха и на крака занесоха списъка и двата пъти.
А интересни моменти по време на ЛАРП-а?
Ще да е имало много, но аз ги пропуснах. Налагаше ми се да седя в „кабинета” си и да подпомагам с каквото мога играчите, за да се развие играта по-интересно...
Всички са силно впечатлени от мястото и атмосферата на Кремиковци. Имаше ли някакви проблеми все пак?
Известно ми е едно нараняване при мутантите, което се е оказало даже забавно. Един от тях (Tier) одраскал крака си на някакво желязо и тъй като костюмът му включвал парчета шунка, налепени по лицето (за да изглежда като дран-недодран), той промил раната на крака и съвсем разумно лепнал парче шунка върху нея. После помолил друг колега мутант (Orc) да го превърже... и го докарал в потрес. Представете си какво е видял другият играч – една огромна, зееща, с разкъсани краища рана... Всъщност парче шунка. Докато се уточнят, вторият играч е бил готов даже линейка да вика :)
И въпросът, който много хора си задават, а именно "Дали ще организираш 4-та част" няма да го зададем... Поне не и в този си вид... Нашият последен въпрос е "Кога ще организираш 4-тата част?" ;)
Не зная, наистина. За тази година съм планирал две събития, които да организирам – Сталкерския ларп, който беше изместен по-рано от предвиденото заради великолепната възможност да го направим на Кремиковци, и Блъдбол турнира, който предстои. Обещал съм да помогна с онова, от което разбирам, и за Националния ларп през август, и след това навярно ще съм поизчерпан.
Пък и концепцията на Сталкерския ларп трябва да се преосмисли – след три игри по този сетинг и предвид посоката на неговото развитие, мисля, че е време за един сериозен прелом в „сюжета” в посока към постапокалиптичен ларп в стил Fallout. Струва ми се, че и създаденият игрови материал, и инвентарите на самите играчи вече са достатъчно развити, за да можем да си позволим да го направим достатъчно страхотно, а защо не – и като по-продължително събитие. За да може да се случи то обаче, е нужен организационен труд и талант, желание и най-вече – помощта на самите играчи.
~~~
Снимка: Кремиковци АД
Коментирай от FB/G+ профил