Как магията изчезна в света на Елерингската империя
ЛАРП-ът ни представи един нов, непознат свят на Елерингската империя и нейните противници. Свят, в който допреди месеци е властвала всесилната магия, използвана твърде често в битките, магия, покосяваща хиляди с един размах на ръката и вдигаща планини за едно мигване на окото. Но нещо странно се е случило, нещо нечувано, нещо невиждано... Магията е изчезнала. И всички кралства се надигат срещу непобедимата доскоро Елерингска империя. Дали остана империя, обаче?
На 19-ти ноември 2011г. се проведе боен фентъзи ЛАРП "Мъгливите пътеки", в покрайнините на София, между Бистрица и Железница, а организатор беше Варг.
Усетете духа на играта, като разгледате СНИМКИ в нашата галерия!
Сетинг
Хронистите рядко немеят пред лицето на войната. Понякога то е величествено, понякога благородно, понякога даже законно, но винаги белязано от болка, скръб и смърт. Историците винаги са се стремели да опишат, даже да обогатят тези събития с гръмки фрази и ноанси. Техните краски нормално граничат с героичното, божественото, невъзможното. Не остават скрити и подвизите на големите империи. Започнали като дребни държавици или дори малки градове, те неуморно разширяват своите чертози, гълтайки в своята паст безкрай царства, поселища, народи и племена. Дори и да бъдат отблъснати, посечените имперски армии, сякаш възкръснали, отново и отново се завръщат, като съсичат и съкрушават всяко препятствие по пътя си. Волята на императорите, често граничеща с тирания, трябва да бъде изпълнена. Не е лъжа, че накъдето се насочи имперски, жаден поглед, то той поглъща всичко, което съзре.
В този жесток еталон влиза и Елерингската империя. Нейната мощ не се отразява в блясъците на нейните щитове, а се крие в пръстите на магьосническите й кадри. Повелителите на имперската магия са всеизвестни с бруталната ефективност на уменията си. Враговете на империята биват засипвани с небесен огън, мачкани от цели планински върхове или давени от изливащи се от други светове морета. Понякога срещу завладените просто била издигана стена от чиста енергия, която превръщала всичко на прах. След този ужас армията се погрижвала и последния клетник да бъде мъртъв или продаден в робство. Редовно нации се прекланял и пред тези нападатели и отваряли покорно порти, за да не последват съдбата на опълчилите се. Бегранична и неумолима била силата на елерингските магьосници.
Съдбата обаче има справедливо чувство за баланс. Не е ясно точно какво се е случило, но внезапно всички магьосници на империята загубват убийствените си способности. Нейде из пределите на държавата нещо причинява повсеместното и поголовното загубване на всякакви магически способности. Много магове умират, други полудават, а трети се затварят в себе си, заради своята безполезност. Елерингите не били изолиран случай. Посланници и съгледвачи носели тежки вести. Околните, все още непрекършени кралства също страдали от подобни загуби. Сякаш някаква тъмна аура обхващала хиляди левги и умъртвявала погиващата магия. Като един, изстрадалите съседи се надигнали и зачнали тежки безчинства по границите и дори във вътрешността на империята. Конфликтът бил най-силно изразен по северната граница, където безчет варвари се излели като потоп върху пограничните крепости и села. Местните гарнизони смело се съпротивлявали, но били смазани от този напор. Императорът с натежал поглед сбрал висшите си съновници, въпреки че армия била вдигната и пратена срещу дивата сган. Изходът на битката бил неясен, но върховната власт знаела едно – магията трябвало да бъде върната. В противен случай нелека съдба чакала империята. Настанало е време за рат...
Коментирай от FB/G+ профил