Сподели с приятели:

ЛАРП във времената на вече разпадащата се Римска империя

Ако някога сте желали да се върнете назад в 5-ти век след Н.е., когато всевъзможни племена притискат една вече разпадаща се Римска империя... Имахте такава възможност в Историческия ЛАРП "Варварска ярост", провел се на 16.03.2013г. в подножията на Витоша, благодарение на организатора Varg.

Ако не сте успели да отидете и ви интересува какъв беше сетингът на играта и по-специално състоянието на Римската империя по онова време, то прочетете по-надолу... Подсказваме, че вече организаторът обмисля друг ЛАРП по римско време... Затова се подгответе добре! :)

Сетинг

Из „Анонимен римски летопис”...

„Границата винаги е неспокойно място. Само най-издръжливите и суровите съумяват да издържат на тежкото време и нескончаемите несгоди. Зад укрепленията от дърво и камък стои земята на Рим – символ на сила, напредък и мощ, фар на знания, култура и изкуство. Отвъд границите обаче, отвъд стихията на река Рейн се надига нова вълна. Възправя се въртоп от тела, гняв и ярост. Наричат ги „варвари” – обидно прозвище за хората, живеещи дълбоко в германските гори. Смятат ги за низши, за глупави, за слаби. Рим може и да им се присмива, но накрая ще ридае с кървави сълзи. Горите кънтят от стоновете на наковалнята, от съскането на наострени мечове, от канските призиви за война. Никой римлянин не смее да навлезе и да види с очите си какъв казан от злоба се готви в изпълнените с мъст варварски сърца. Някои наричат провинциите на Рим „плодородни дървета, които само чакат да бъдат обрани”, а племенните вождове вече надушват миризмата на кръв и смърт. Преди векове бронираните легиони нахлуват в земите им, колеха, бесеха и изнасилваха. А гордите германи, заслепени от собствената си чест и грозните зулуми, губеха сражение след сражение. Рим не можа да навлезе достатъчно дълбоко във Великата гора, та да смаже всички. Сега щом вече Орелът е слаб, варварите вкусваха богатствата, усещаха плячката, виждаха скъпоценностите. Империята е слаба. Толкова слаба, че да не може успешно да брани собствените граници, а варварите отвъд реката до болка вече знаят. Първият удар пристига. Ще бъде по-лош от чук върху детско лице. Животните са неспокойни. Даже те усещат нажежения до червено въздух. Граничните охранници нервно сноват по крепостните си постове, защото вече виждат лагерните огньове оттатък река Рейн. Кой ще погине и кой ще оцелее, никому не е известно. Още по-спорно е дали оживелите ще съумеят да живеят след ужасите на една война.

Вдън гъстака бие боен тъпан. Легионите заемат формации. Варварите поставят скованите си лодки във водата. Мечове се вадят от ножници, стрели се поставят на тетиви, каиши на брони се затягат. Идните дни цяла Рейн ще се обагри в алено...”

~~~

СЪСТОЯНИЕ НА РИМСКАТА ИМПЕРИЯ И ОТНОШЕНИЯТА С ВАРВАРИТЕ

Още по времето на Константин Велики в началото на четвърти век има разцепление на империята на четири части. Въпреки че Константин успява да я обедини, разпадът на Римската империя продължава. Така през 395 г. малко преди смъртта си император Теодосий Първи разделя Империята на Източна и Западна. Втората обхваща съвременна Франция, част от Германия, Италия, Испания, южна Британия и част от северна Африка.

В началото на пети век (за когато е определен ЛАРП-ът) положението в Западната Империя е повече от влошено. Императори се сменят постоянно, администрацията е в хаос, границите са плаващи. Огромни маси варвари навлизат през повечето време в римските територии. Някои от тях само грабят и плячкосват, докато други търсят постоянно място за живеене. Някои племена са нарочно допускани от гарнизоните, за да не се стига до конфликт. Понякога малки варварски държавици се формират, но бързо отмират. Други са приети на римска военна служба срещу заплащане и земя. Доста често римски губернатори откъсват цели провинции, сформират местни легиони и опълчения, даже се обявяват за императори. Периодично варварски крале и вождове помагат на някой такъв самозван император. Първоначално Галия и Италия, а по-късно и Испания са подложени на най-унищожителните варварски походи. Рим е плячкосан няколко пъти, като се налага столицата и императорите да се преместят в град Равена.

СЪСТОЯНИЕ НА РИМСКАТА АРМИЯ

Армията e в особено тежко положение. Старата легионна система постепенно отпада, изчезват и старите инвентарни особености. Римската войска преминава в дефанзивна позиция, защото вече не може да крепи границите, племената все повече я притискат - няма пари, няма хубав прираст, няма и войска. Все по-рядко се срещат римляни във войската за сметка на местни или новопристигнали варвари. Понякога племенните опълчения формират по-голямата част от армията. 

По това време се оформят няколко специфични вида римски войски за този период. Ето някои от основните типове:

- Комитатензи (comitatences) - племена, които живеят на територията на империята, взети на служба срещу заплащане и земя. Формират гръбнака на армията и логично са по-тежко въоръжени. Облечени са с дълги ризници с дълги ръкави, като сред тях има голямо разнообразие от железни шлемове с набузници, понякога с украса.

- Федерати (foederati) – племена, които тепърва са нахлули във вътрешността на Империята, но са взети на служба в армията срещу други племена или метежници. Няма единен стандарт във въоръжението, като има вероятност римляните да ги снабдяват с боен инвентар (на картинката най-ляво най-отзад е федерат).

- Лиматанеи (limitanei) – погранични войски. Зле въоръжени и слабо обучени. Обикновено ходят по туника, като някои от тях имат и шлем за защита.

- Сармати – конен народ, който живее на север от Черно море. Римляните са го използвали като конна ауксилия – конна “помощна, спомагателна войска”. Сарматите са били въоръжени като "катафракти" - "тежък конник", тъй като и воинът, и конят му са били бронирани с тежка броня. Използвали са оръжия за близък бой - мечове, саби и копия, както и рефлексни лъкове. Това ги прави многофункционални и опасни.

ВАРВАРСКИТЕ ПЛЕМЕНА

Пристигайки в Панония (днешна Унгария), хуните там създават своя държава. Някои местни племена (като остроготите) се присъединяват, други племена са избити или подчинени. Битките с хуните принуждават редица племена (като вестготи и вандали) да се насочат на запад. По пътя те увличат или подтикват други племена от централна Европа да настъпят към Западната или Източната Римска империя. Цялото това множество от хора и добитък на няколко вълни се изсипва върху повечето провинции на Рим.

(Отляво надясно - Бургунди. Франки. Готи. Сакси. Вандал и Алан)

ВИДОВЕ ВЪОРЪЖЕНИЕ – първи-втори век

Отлявно надясно - Имперски легионери (2 пъти). Скутум. Лорика Сегмента.

Отлявно надясно - Гладиус. Пилум. Имперски галски шлем.

През вековете започва да се използва по-различно въоръжение. През 5-ТИ ВЕК, когато ЛАРП-ът се развива, римската войска преминава в защита – дългият меч замества късия, овалният щит замества правоъгълния. Така горното въоръжение е остъпило място на:

Отляво надясно - Лорика Хамата (ризница с дълги ръкави и до коленете). Големи кръгли и овални щитове.

Отляво надясно - Спата (която е доста по-дълга и до момента е на въоръжение при конниците, за да имат по-голям обсег при мушкане и сечене от гърба на коня). Плумбата (стрела с противотежест - преекипират войниците с такива, защото са по-евтини от нормално метателно копие, макар и не толкова ефективни; понякога се формират и цели войскови части – плумбатарии). Хаста (мушкащо копие, на конника вдясно).

Благодарим на Varg за цялата информация, която ни даде, за да направим тази статия. :)

Сподели с приятели:

Добавете коментар