Какво ще се случи, ако оставим 100 деца - престъпници да оцеляват сами в постапокалиптичен свят, с остаряло познание за планетата Земя, без никакви закони или надзор?
Това беше основният въпрос, който ме накара да започна да гледам сериала. Другите причини се състояха в любовта ми към сай-фай жанра, филмите за оцеляване и търсенето на вдъхновение за ЛАРП игра.
Няколко месеца след като изгледах първия сезон, разбрах, че има книга, и веднага я зачетох. Останах силно разочарована. През годините свикнах и се примирих с „козметичните промени“ на екранизациите, липсата или наличието на герои и разминаванията в някои дребни събития и нищо от това не беше проблем за мен. Но стилът...
Авторка на малката поредица е 32-годишната Кас Морган, която успява да създаде богати основи за нов фантастичен свят, но освен това всичко останало е в доста критично състояние. Дупки в сюжета на книгата; детински и скучен стил на писане; плоски персонажи за сметка на моменти свръх добрите попадения на главните герои; необяснени нучно-фантастични елементи, оставени и забравени впоследствие от авторката; любовни триъгълници и романтика в изобилие за сметка на екшъна, оцеляването и въобще по-належащите проблеми за подобна ситуация. Тоест, ако търсите нещо като комбинация между Здрач (Twilight, 2005) като сюжет, и Дивергенти, (Divergent, 2011) като стил на писане, то може и да ви харесат трите книжки на Морган: The 100(2013), Day 21 (2014) и Homecoming (2015).
Моята лична оценка за книгите за първи път е по-ниска от тази за екранизацията. По-надолу може да видите и защо.
Важно е да се отбележи, че няма да можете да ползвате книгите като подсказка какво ще се случи занапред в епизодите. Както вече от опит знаем от сериала Игра на тронове (Game of Thrones, 2011), понякога някои промени са в полза на екранизацията. The 100 на CW се абстрахира почти тотално от книгите на Морган и то за добро.
Няма да споменавам всички разлики, тъй като повечето биха се счели за спойлери.
Една от промените, за които си заслужава да се поговори обаче, е времевата разлика.
В книгите на Морган действията се развиват 300 години след ядрената война, която е принудила оцелелите от човешката цивилизация да избягат и заживеят в космически станции. В сериала на CW събитията се развиват едва 97 години след споменатата война. Това повдига няколко въпроса относно нивата на радиацията на Земята и ресурсите на космическите станции, но феновете са склонни да подминат тези подробности предвид причината да се пратят 100-те деца. А именно – деца престъпници между 12 и 17-годишна възраст, които хабят и без това изчерпващия се въздух, та защо да не ги ползват да проверят дали Земята няма вече да е годна за обитаване? Win/win situation – така или иначе след навършване на 18 години ще преразгледат делата им и ако ги счетат за виновни, ще ги изхвърлят в космоса, за да не хабят въздух.
Друга важна промяна, и то от хубавия вид, е присъствието на т.нар. Земляни (Grounders). Докато в сериала те се появяват още в пилотния епизод и са доста главна част в развитието на сценария, то в книгата те са наричани Earthborns (Земеродни в буквален превод) и се появяват чак в края на първата част от поредицата. Това, разбира се, налага вкарването на много герои, които ги няма в книгите, и промяната на пола на един (землянинът Линкълн всъщност в книгите е момиче – Саша).
Фин, Рейвън, Мърфи, Лекса и всеобщите любимци Джаспър и Монти не съществуват в книгата. С тях не само се променя настроението, но и няколко любовни развръзки и екшън ситуации. Има и няколко уж важни герои, които не успяват да стигнат (или поне все още) до телевизионния екран – Глас, Талия, Грахам, Ашър. Което не е чак толкова лошо само по себе си. Защо? Защото според писанията на Кас Морган историята на всеки персонаж е… точно така – любовна! Докато и в сериала има доста отделено време за романтика, то от нововъведените от сценаристите герои има доста badass персонажи, особено от страната на Земляните!
В книгата Глас трябва да излети с останалите сто, но успява да се измъкне в последния момент, и Белами заема нейното място, за да е със сестра си – Октавия. В сериала за совалката, с която 100-те биват спуснати на Земята, се твърди, че побира именно сто души. Белами успява да се вмъкне, но не би трябвало да има място за него да седне и би трябвало да умре при приземяването, както първите двама загинали в пилотния епизод. Ако счетем оцеляването му за късмет, то дори и Мат Каутон (Wheel of time, 1990) би се впечатлил!
Време е за малко числа и факти
Оцелелите от ядрената война преди 97 години са наброявали 400 души, обитаващи 12-те станции, оформящи т.нар. Кивот (The Ark). В първи сезон тамошната популация вече е 2658 души. Оттук се подразбира, че ресурсите са в лек недостиг и оправдават строгите правила за популация и провинения. В епизод 7 на първия сезон Канцлер Джаха споменава, че на станцията има 2237 души (320 доброволно се жертват за… добра кауза), но имат совалки само за 700 от тях да слязат на Земята.
По-горе споменатите 12 станции отговарят за следните държави: Франция, Канада, Австралия, Япония, Бразилия, Англия, Русия, Китай, Уганда, САЩ, Индия и Венецуела.
Клановете на Земляните също са 12 на брой, но до средата на 3-ти сезон виждаме едва няколко конкретни клана: Горския клан (Trikru) и Ледената нация (Azgeda) са основните към момента. През епизодите може да се видят Посланиците и единични Земляни от останалите кланове, както и няколко номадски персонажи.
Времевата линия е кратка. За целия първи сезон са минали 29 дни, втори сезон обхваща едва 2-3 седмици, а между втори и трети сезон има пропуснато време от 86 дни. Изненадващо малък период на развитие на събитията, но и доста логичен.
Макар сериалът и първата книга да се казват Стоте, всъщност на Земята кацат 102-ма – Белами (най-възрастен от групата на цели 23 години) и Рейвън, която слиза 11 дни по-късно, не са в списъка на стоте провинили се тийнейджъри.
В края на първи сезон оцеляват общо 56-ма, а към края на втория сезон живи са около 49 деца от началната бройка от 102-ма.
До 3-ти сезон Кларк е убила над 905 души.
Задължителните реплики – всеки сериал, филм или книга си ги има. В Досиетата X беше „Истината е някъде там“ (The truth is out there), Стар Трек: „Живей дълго и просперирай“ (Live long and prosper), Бойна звезда: Галактика: “So say we all”, Терминатор: “Ще се върна!” (I’ll be back!), Доктор Кой…е, това би било прекалено дълго за изброябане.
В Стоте има три реплики, които се квалифицират към списъка: “May we meet again“, “Blood must have blood” и не толкова често използваната „Your fight is over“.
Езикът, на който Земляните говорят, е създаден от Дейвид Питърсън, който е създал езика на дотраките и валерианския в Игра на Тронове. Т.нар. Trigedasleng е преработена форма на английски език, като лексиката и граматиката са променени. Земляните кодират езика си с цел да затруднят враговете си от Планината Уетър. Някои думи са близки по значение и се разпознават, други – не толкова. Хората от Кивота биват наричани Skikru, идващо от Sky crew, Дървесният клан са Trikru, те са пример за лесно припознатите думи, докато Командир – Heda, идва от head. Не всички Земляни знаят английския, който хората от Кивота говорят, а Октавия е първата, която започва да учи Trigedasleng.
Ако има фенове на Шон Мендес (известен най-вече с парчето “Stiches”), то ще се зарадвате, че канадският певец има малка роля в третия сезон на Стоте. Там той бива хванат от Рейвън да краде и го наказва, като го кара да изпее една песен. Мендес изпълнява кавър на прекрасната песен Add it Up на Violent Femmes, която чуваме по-рано в същия епизод от mp3-то на Джаспър:
Плюсове и минуси на сериала
Нещо, което лично считам за голям минус, е малкото показани ефекти от радиацията спрямо живите същества и природата като цяло. Естествено най-много създания се показват в първи сезон за зарибявка – символичната двуглава сърна, светещите пеперуди и гигантската речна змия. По-късно в сериала се вижда и още едно подобно водно чудовище, двуглав кон, горила и дори деформирани хора. Откъм растения има светещи, халюциогенни и токсични, но пък на тях съвсем не се набляга.
Плюс и личен фаворит – Mount Weather. Още от първия епизод Планината Уетър е споменавана почти постоянно. В началото совалката на Стоте е насочена за кацане там, тъй като се счита, че има ресурси за 300 души за поне две години. Самата локация виждаме чак във втори сезон.
За снимките на сериала е ползвано истинското местоположение на Mount Weather Emergency Operations Center във Вирджиния, снимана от небето, а вътрешната част на комплекса няма общо с реалната. Това, което сериалът ни показва от вътрешността, напомня на Fallout игрите.
Това място е доста често ползвано – Досиетата X (конкретно последния епизод през 2002 г.); Трите хикса (2002); Денят, в който Земята спря (2008); книгите Memorial Day (Vince Flynn) и Behold a pale horse (Milton W. Cooper) и дори в Call of Duty: Black Ops II.
Неутрално седи мнението за сексуалността на Кларк в сериала. В книгите тя няма заигравки със собствения си пол – Лекса дори не същества, а Белами е безспорният възлюбен на младото момиче. Сценаристите обаче явно обичат да засягат по-спорни теми, залагайки на бисексуалната тийнейджърка.
Други спорни тема са умелото визуализиране на депресията на различните герои във втори сезон и „щастливото хапче“, представляващо ключа към Града на Светлината.
Споменавайки Града на Светлината – малък минус е развитието на съдбата на Канцлер Джаха, където си припомняме част от историята на Изгубени (2004) и Бойна звезда: Галактика (2004). Самият Джаха е логичният избор, ако ще има полудял, фанатичен герой, който да си разговаря с невидим изкуствен интелект уж отговорен за избиването на човечеството. Сценаристите казват, че тепърва ще има засилване на сай-фай елемента, така че скоро ще разберем повече за този Град, как действат ключовете и за Али (A.L.I.E.).
За плюс отбелязвам визията на героите. Като изключим перфектно оформените вежди и белите зъби, главните герои рядко остават чисти за дълго. Предвид кратката времева линия това е доста нормално, но много сериали и филми са успявали не веднъж да пренебрегнат тази логика.
А инвентарите на героите са почти идеални!
Хората от Кивота ходят с видимо износени и посивели дрехи, но са чисти и няма да видите хора с наднормено тегло. Земляните ползват преработени намерени материали – нараменикът от гума на Лекса е просто прекрасен! Хората от Планината Уетър са чисти и спретнати, с ярки дрехи, също явно износени. А Али и Джаха са с поддържани прически, чиста кожа и като че ли нови дрехи.
Като цяло сериалът е наблегнал на оцеляването във враждебни условия, адаптирането към нови обстоятелства, личното израстване на героите спрямо преживените ситуации и отскоро - на намирането на отговор защо това се е случило на човечеството. Все още има място за романтика, разбира се, но тя остава на по-заден фон на моменти. Въпреки своите дребни пропуски екранизацията успява да надгради потенциала на книгата, фокусирайки се върху една идея по-реалистичен поглед над зададената от Кас Морган ситуация.
А ако трябва да говорим относно евентуална ЛАРП игра по Стоте, то съм убедена, че има много потенциал. Независимо дали сценарият би включвал престой в Планината Уетър или битка между Земляните и Стоте, основа за ЛАРП (дори и с елементи на Еърсофт) има.
Отскоро започна излъчването на сериала с български дублаж по нашия ефир и се надявам, че това ще засили интереса не само към сериала, но и към сетинга, и скоро да видим ЛАРП събитие по Стоте.
Автор: Дияна "Шу"
Коментирай от FB/G+ профил