... или как Холивуд направи приличен филм по игра
Холивуд от много години се старае да извози милиони геймъри със заглавия, които в повечето случаи само носят името на любима компютърна игра, но въпреки че имаха няколко ставащи попадения (първият Resident Evil, първият Mortal Kombat, Final Fantasy: The Spirit Within, Silent Hill – като този ми е любимият), те трудно измиват срама от общо взето всички останали опити. Оглавяващи тези абсолютни помии определено за мен са филмите по Street Fighter, Tekken и всички останали „Заразно зло“ след първия. Препоръчвам, ако не сте ги гледали и Ви се пуснат, да бягате като попарени от тях. :)
Сега ще преминем на друго доста слабо място на Холивуд – фентъзито.
Там просто мога да изброявам ужасии със страници :D, като лично аз одобрявам и признавам единствено Трилогията по Властелина (която като цяло си е абсолютен шедьовър и класика в който и да е жанр на киното, дори изкуството като цяло) и първият филм за Конан, и събрано филмите по Хари Потър (въпреки че там за мен също има много брак).
Това са единствените филми, които са устояли и ще устоят теста на времето.
И така след това доста обилно въведение, естествено ще говорим за опита на Холивуд в двойна категория – пресъздаване на обичаната от милиони фентъзи компютърна вселена – Warcraft.
Така, аз не съм луд фен на Warcraft или както е главно по-известно на по-младите WoW (World of Warcraft), но имам малко качени левели там :) (въртял съм Warcraft II, III и съм чел трилогията на Кнаак – Войната на Древните + Денят на Дракона, които трябва да са в списъка на всеки фен на вселената).
Доста от вас може и да не знаят, но филмът по Warcraft се прави от повече от 10 години, като се замесваха доста известни лица в Холивуд през това време, докато накрая не бе избран Дънкан Джоунс (Moon, Source Code) да оглави проекта.
Лично аз съм му фен, но съм доста повече такъв на баща му (лека му пръст) – David Bowie.
И така след дълги години смяна на режисьори и актьори и силната намеса на Blizzard в продукцията, вече имаме филм по вселената на Warcraft – НАЧАЛОТО.
Още от самото начало ще ви направи впечатление какво старание е вложено продукцията да изглежда както игрите и дори стилът е сякаш взет от известните CGI cutscenes на Blizzard. Утвърждавайки това, което повечето от нас предполагаха:
ТОЗИ ФИЛМ Е ПРАВЕН ГЛАВНО ЗА ФЕНОВЕТЕ!
Кастингът е доста добре оглавен от Травис „Рагнар“ Фимел (Lothar), а изборът на Бен Фостър като магьостника Medivh е перфектен.
Историята наистина е НАЧАЛОТО и се разказва за първата конфронтация между Хората и Орките. Орките са представени доста подобаващо и любимци на феновете като Durotan и Orgrim (по-известен на доста от нас като Orgrim Doomhammer) не разочароват. Очакват ви незабравими спомени с тях, в доста епични бойни сцени. Ще видите прекрасните градове и местности от игрите, сега в супер детайлна анимация, и ще ви се стопли сърцето.
Филмът има много действие, магии и битки, но за съжаление не му остава нужното време за драмата, която е в центъра на конфликта (не че я няма, просто е малко попретупана), и да се отдаде време за пропуснатите и според мен дължими моменти на любов и печал на главните герои.
Както казах по-рано, доста са се постарали филмът да прилича на компютърните игри, и това както е сила, така е и слабост на продукцията.
Чух много сравнения от фентъзи фенове на този филм с „Властелинът на пръстените“, и тук ще трябва малко да ги сваля на земята. Основно CGI-ят и фактът, че абсолютно целият филм е сниман на зелен екран в студио, според мен му пречат в някои доста важни сцени. Колкото и да е развита компютърната анимация, а тук повярвайте ми е триумфално детайлна, отново имаме същите стари проблеми (макар и една идея по-малко забележими) на твърде много компютърно-генерирани персонажи в една сцена с шепа истински актьори. Там физиката на моменти е просто абсурдна и нямате усещането, че брадва се удря с меч или огромен чук премазва желязна броня, а по-скоро е бой между пластмасови мечове и гумени брони. Доста от доспехите на хората на моменти си личат, че са пластмасови, въпреки че за главните персонажи са се постарали доста.
Огромният акцент е върху мускулатурата на Орките (като дори най-хилавият конкурира бате Арни в най-добрите му години) и как си режат и подмятат хората наред в определена сцена, докато не се стигне до някой главен герой (като безсмъртният и просто абсурдно безстрашен Лотар), който с абсолютна лекота парира, избягва и дори убива тези планини от мускули.
Кастингът е много добър, но има и един поне лично за мен провал.
Това е младият магьостник Кадгар, или по-скоро неговото изиграване от доста постния като актьорско майсторство Бен Шенцер. Без да задълбавам много, ще се обясня с думите, че в най-силните моменти на героя актьорът не успя дори за момент да ме убеди, че той вярва в света, в който се намира и че е магьостник, а по-скоро твърде много знаеше, че всичко е компютърна анимация и го даваше малко през просото.
Може би нямаше да се забелязва, ако Медив не беше толкова добре изигран от Бен Фостър. Всеки път, когато неговият герой правеше заклинание, аз като зрител наистина вярвах, че той влага всичко в него и не е просто образ, а е истинският Пазител.
Все пак тези негативи не са силни и филмът определено блести, и аз най-много се радвам, че има реален сюжет и то доста добре изпипан (особено финалът) за филм, в който акцентът е пищно зрелище.
И така, филмът не можа да поклати дори Властелинът, но определено го слагам наравно с всички други опити на Холивуд като фентъзи и горещо го препоръчвам, дори и да не сте играли и чели нищо по Warcraft, а просто сте фентъзи любители, или обичате зрелищното кино.
Затова давам на филма едно солидно 7/10, като доста обещаващ старт на (да се надяваме) една дълга поредица от качествени филми по този мой любим свят.
И BLIZZARD да се стягат и да почват и филмите по DIABLO! :)
Автор: S. Fox
Коментирай от FB/G+ профил