Сподели с приятели:

Туин Пийкс сезон 1 и 2 - ревю

Имам доста спомени от моето прекрасно деведесетарско детство (Алф, Панорама, инфлацията, MTV, Далас, диджей Бобо и прочие), но едно от най-ясните чувства, които си спомням (да, чувства), беше гледането на Туин Пийкс. Казвам чувства, защото минаха много години и в мен са останали проблясъци от една цяла история. Помня ясно специален агент Дейл Купър, неговата любов към кафето, прекрасните водопади, с които Туин Пийкс започваше, но най-видните ми спомени са два: абсолютно нажежаващия въздуха с мистицизъм саундтрак на Анджело Бадаламенти и страха ми към БОБ.

БОБ беше нещо като торбалан в България. Без да се бъзикам, имам позната, която до ден днешен при споменаването на името на БОБ изпитва ужас.

Туин Пийкс събуди в мен интерес към хорър филмите, интерес към странното и необяснимото и години по-късно станах и фен на Дейвид Линч като цяло, гледайки всичките му пълнометражни филми и доста от късометражните (гледането на Линч изисква много специфична психология и доста здрави нерви и стомах). Това е което Туин Пийкс е направил за мен.

Това, което Туин Пийкс направи за телевизията, е че показа, че ниво като "Дързост и красота" / "Далас" може да бъде надминато и хората не гледат телевизия просто за да си губят времето. Те искат интересна история, добра режисура, необичайни случки и обстоятелства и бюджет.

VS.

След като миналата година разбрах, че Дейвид Линч и Марк Фрост ще правят нов сезон на Туин Пийкс, се реших отново да изгледам оригиналните два сезона и да преоткрия магията. Честно казано, гледането на сериала ме шокира отново, но не по начина, по който очаквах.

Възходът на Туин Пийкс

Може би най-увлекателното нещо в Туин Пийкс е неговото интро със саундтрака. Това и до ден днешен е вярно. Гледайки смяната на невероятни планински кадри и на действаща машинария от дърводелницата на фона на гениалната композиция на Анджело Бадаламенти, омагьосва зрителя и дори да се опитваш да се възпротивиш, не можеш да спреш да гледаш и да слушаш.

След това много затоплящо чувство на интрото, и впоследствие след като изгледах целия първи и втори сезон, стигнах до няколко доста интересни заключения.

Невероятната атмосфера и режисура, създанена от Дейвид Линч

Неговата визия и жажда да предаде чувството на страх, мистерия и уют в зрителя преобразява постната от поне десетилетие американска мелодраматична телевизия в истинска драма. Първият сезон на Туин Пийкс е връх в популярност, който може би допреди Breaking Bad не е бил стиган никога. През 92 година, когато се е излъчвал сериалът, хората са очаквали всеки един епизод с нечувано дотогава нетърпение и темата Туин Пийкс и неговата енигматичност и тълкуване са обсебвали доста от ежедневните разговори по това време. Нещо от рода на сега, като кажеш на някого "Гледал ли си Game of Thrones?", и той ти каже: "Не, а ти гледал ли си Westworld?". Представете си този разговор, но при който вторият човек няма какво да каже, а вместо Game of Thrones е Туин Пийкс. 

Невиждана за това време силна актьорска игра от главните персонажи

Феноменалната актьорска игра на Кайл Маклоклън (агент Купър), Шерил Лий (като Лора), Рей Уайз (Лийлънд), Дон С. Дейвис (майор Бригс), Ерик Даре (Лио Джонсън), Франк Силва (БОБ) носи цялата продукция на плещите си.

Дори до ден днешен е рядкост толкова перфектен кастинг между главните персонажи, химията между тях, режисьора и камерата. Всичкият този актьорски талант обаче едва ли щеше да бъде забелязан от някого, ако не беше гениално енигматичният режисьорски подход на Дейвид Линч и сценарият на Марк Фрост, които са истинските звезди на сериала. 

Падението на Туин Пийк: Сезон 2

Не помнех да има толкова много герои в Туин Пийкс. И има защо

Основателната причина за моята амнезия към поддържащите персонажи е че те или са клишета, като Хоук, Луси, Пийт, Боби Бригс, доктор Джакоби, Норма, Ед, или са там за комичен отдъх, като Анди, Дик, Денис, Нейдийн.

Дотук описаните персонажи, които не помня, не са толкова тежки за гледане, колкото са тези с актьорско майсторство, равносилно на канадски вековен дъб, като начело искам да спомена липсващото звено между човека и кроманьонеца Джеймс Хърли (Джеймс Маршал, който не само изглежда глупав и бездарен, но съм почти сигурен, че двамата герои се казват по един и същи начин, защото той не се е обръщал на друго име. Един от най-големите провали на екран, който съм виждал през живота си).

Той силно води колонката на бездарни герои, но искам почетно да спомена и други такива: любовта на шериф Хари Труман - Джоузи Пакард, собственика на Гранд Хотела в Туин Пийкс - Бен Хорн и брат му (има го в много серии, но така и не му запомних името), и най-добрата приятелка на Лора Палмър - Дона (като разбрах защо двамата с Джеймс се влюбват, споделяйки абсолютното си безхаберие към актьорското изкуство). Множественото преплитания на случки, връзки и чувства между тези герои вземат основно екранно време от цялостната продукция на Туин Пийкс - сезон 1 и сезон 2, но са толкова клиширани, безсмислени и без почти никакво значение към основната тематика, че около средата на втория сезон дори превъртах повечето моменти с тях.

Сериалът е ненужно разтеглен

Вместо да прекарваме повече време с главните герои, мистерията в горите, джуджето в червената стая, гиганта, явяващ се периодично на агент Купър, ние сме принудени да търпим мелодрама след мелодрама, свързана с изброените горе герои. През първия сезон горните проблеми не тежат, защото историята върви силно, целенасочено и дори дървените и безлични герои са ни малко интересни заради самия чар на градчето Туин Пийкс. За жалост обаче 95% от втория сезон е изпълнен с огромния негативен параграф, който четохте преди малко. Честно казано, нужната интересна есенция на Туин Пийкс може да се събере в не повече от 12-13 епизода.

  VS.

Падението в качеството на втория сезон не е случайно. Голяма част от втори сезон нито е режисирана, нито е писана от Дейвид Линч. Студиото, което прави сериала, след неочаквания за никой огромен успех на първи сезон решава активно да се намеси и да направи франчайз от Туин Пийкс. С желанието си да разтеглят сериала, те почти го дерайлират към евтина криминална мелодрама - Уиндъм Ърл. Основен герой във втори сезон, който аз изобщо не помнех, защото е просто един безцелен злодей, сложен там за да даде някаква същина на тези абсолютно ненужни 15 епизода, в които той и Купър си играят на шах с убийства и други евтини криминални трикове, и каква изненада - това не работи изобщо.

Моят съвет към вас е изгледайте сезон 1, след което изгледайте филма "Огън, следвай мен" (да, препоръчителен за гледане е и е доста по-добър от сезон 2), и се въоръжете с доста търпение и пръстът ви да е близко до стрелките за превъртане през втория сезон, където се случват супер абсурдни и нелогични неща като Дейл Купър обявен за кражба на наркотици, опити за вкарване на още клиширани и мелодрамитични герои като този на Джак (Били Зейн), невероятно ужасяващия грим на преобразената в японски мъж Катрин, майката и тъста на Норма и най-дразнещото от всичките това, че Нейдийн след удар по главата си въобразява, че е 14-годишна ученичка, и я връщат в училище по дяволите.

Единствените епизоди от втори сезон, които заслужават да се изгледат от начало докрай и за съжаление трябва, са първите 7 и последните 3. Това са 10 от общо 23 епизода (като дори в тези епизоди, които трябва да гледате, има супер много брак).

Целият втори сезон е спасен единствено от последния епизод и финала, който съм сигурен, че ако сте гледали като малки, и до днешен си спомняте.

Може би Туин Пийкс не е отлежал добре като стар коняк, но най-важното е неговото наследство. То отваря очите на хора и телевизионни продуценти, че публиката е готова за сериозна продукция с висок бюджет и оригиналност. Точно благодарение на Туин Пийкс ние се радвахме по-късно на сериали като "Досиетата Х", "Изгубени" (Lost) и "Breaking Bad". Очаквайте скоро и нашите ревюта на новия трети сезон на Туин Пийкс.

Автор: S. Fox

Сподели с приятели:

Добавете коментар