- Детайли
- Категория: Полъх от Севера
Участник в Конкурса за фентъзи разказ "Полъх от Севера"
~~~
Бледа светлина пробяга през затворените му очи. После усети подръпване на косата, което се засили и премина в силно скубане. Отвори очи и премреженият му поглед се спря върху изцапани детски лица с черни като копчета влажни нослета, чиито румени бузи блестяха, отразявайки светлината на огъня, който гореше запален някъде в стаята. Огледа се намръщено. Стаята приличаше на хралупа.
– Ш-ш-т!
Някой се скара на децата. От опушената стена изникна женска фигура.
– Излезте навън!
Със смях и възгласи децата се запремятаха презглава над леглото на младия мъж и с весели подскоци по стените и таваните избягаха през вратата на хралупата, не пропускайки да се оплезят на излизане.
- Детайли
- Категория: Полъх от Севера
Участник в Конкурса за фентъзи разказ "Полъх от Севера"
~~~
Слънцето сгряваше малко пространство в края на гората. Съвсем мъничко пространство, заляно с тучната зеленина на тревата, криещо в себе си всякакви благинки, от билки и тревички до най-странни буболечки и гущерчета.
Една прегърбена фигура, облечена в стара роба, извезана с всякакви причудливи орнаменти, пристъпяше бавно, току се навеждаше, откъсваше тревичка или листенце, които само Той познаваше, хващаше гадинка, и бързо ги пъхваше в малка торбичка, закачена отстрани на пояса. Бавните движения, дългата брада със сивкавозеленикав цвят, прилична на сплетени корени, която стигаше почти до земята, издаваха една старост, но старост по-скоро блажена, отколкото нерадостна.
Старият Жрец на Флеминг. Сърцето му пееше, като гледаше слънчевата трева, и годините не му се струваха чак толкова много в такива моменти.
- Детайли
- Категория: Полъх от Севера
Участник в Конкурса за фентъзи разказ "Полъх от Севера"
~~~
- Всичко започна преди точно тридесет години, - странникът отпи от халбата си, преди да продължи. – Малдур беше седнал до реката. Още го помня, сякаш беше миналата седмица.
***
- Тих си днес, дядо.
Малдур беше седнал на брега на близката река и беше зареял поглед към северния бряг отсреща. Макар да беше хвърлил въдицата, въобще не ѝ обръщаше внимание. Храна имаше, а умът на стареца беше зает с други мисли. Младият му внук го гледаше притеснено.
- Да не е станало нещо?
Малдур се откъсна от унеса си и погледна момчето. Макар да беше едва на шестнадесет години, вече се извисяваше една глава над всички мъже от селото. Беше здрав като канара и работата на полето си личеше по загара на кожата му.
- Детайли
- Категория: Полъх от Севера
Участник в Конкурса за фентъзи разказ "Полъх от Севера"
~~~
- Вира! - долетя загрижен глас накъде далече отдолу. - Слез долу! Всичко е наред с ветровете. Няма да стане по-интересно, колкото и да висиш там. Само може да настинеш!
Вирена Кринат обаче изобщо не се вълнуваше от здравето си. Вече почти четвърт от краткия зимен ден се катереше до скалите, застиваше някъде и затваряше очи, за да може да почувства ледения вятър, забиващ снежни иглички в лицето ѝ. Следобедът вече преваляше и гъстата, почти непрогледна мъгла се спускаше над планината, когато хората от крепостта започнаха да се притесняват за момичето. Ставаше все по-студено, а дори и Пазителка на Зимата, като нея, можеше да умре от пневмония.
- Изобщо не ми е студено - извика Вирена, надникнала през ръба на естествената ледена скала, зад която като в купа се гушеше крепостта. - Ела и виж сам - предложи на викащия я мъж, който вече зъзнеше.
- Детайли
- Категория: Полъх от Севера
(Разказ от вътрешността на "Пограничната Земя" от Чемби Чембърс)
Участник в Конкурса за фентъзи разказ "Полъх от Севера"
~~~
Пролетта напираше от юг. Пъпките на дърветата вече се разпукваха въпреки все още натрупалия по клоните сняг, свежа зеленина сред мърлявата белота на умиращата зима. Когато полетата побеляха не от закъснялата слана, а от цветовете на кокичетата, пролетта окончателно надделя над студа. Небето се изпълни с пухкави облачета, наподобяващи агънца, тичащи след майка си, а той се влюби.
Ами С`Оден беше дребничко девойче с толкова буйни черни коси, че често падаха върху лицето ѝ, криейки игривата ѝ усмивка, а очите ѝ святкаха сякаш скрити в дебрите на качулка. Лим често се улавяше, че я гледа с отворена уста. Огромният му ръст и фактът, че се изчервяваше всеки път, когато тя го погледнеше с изумрудените си очи, въобще не улесняваха нещата. Работеше като чирак при ковача и всеки път, когато успееше да открадне няколко свободни часа, той отиваше на мегдана, където се събираха девойките. Те го гледаха как стои като истукан в сенките на къщите и нервно пристъпя от крак на крак. Шушукаха си и хихикаха в шепите си. Той знаеше, че се смеят на него. Но винаги, когато се обръщаше да си тръгне, Ами С`Оден дотичваше и го хващаше за ръка.
- Детайли
- Категория: Полъх от Севера
Участник в Конкурса за фентъзи разказ "Полъх от Севера"
~~~
В хана не беше останало нищо. От сутрешната глъч отекваше само споменът. Потрошени столове и маси се търкаляха из залата за хранене. Миризмата на прясна кръв беше заменила тази на омлет с пушено месо. Трупове нямаше. Селяните ги бяха изнесли и големи клади горяха на западния склон.
А денят беше слънчев. Беше минала седмица след пролетното равноденствие и околните гори, а и самото село се събуждаха за нов живот. Макар Остен да беше мирно село, сутрешната суматоха не беше засегнала ежедневието на хората. Те бяха чували за набезите на север и бяха подготвени за момента, в който те ще достигнат и до тях. Или поне така си мислеха. Това, за което не бяха подготвени обаче, се случи още предната вечер. Всъщност пристигна предната вечер и сега седеше в частната трапезария на почти разрушения хан и очакваше закуската си.
- Детайли
- Категория: Полъх от Севера
Участник в Конкурса за фентъзи разказ "Полъх от Севера"
~~~
– Усети ли го?
Гласът на Ерна звучеше доста приглушено, поради трансатлантическото разстояние и някои все още неотстранени дефекти на съвременните технологии. Много по-добра връзка предоставяше телепатията, но наличието на други нови съвременни технологии ни принуждаваше да сме по-внимателни с използването ѝ.
– Че какво има толкова за усещане? – попитах, поради току-що споменатото, по традиционния начин за по-голямата част от човечеството, тоест в слушалката, аз. – Всички медии тръбят само за глобалното застудяване.
– Това е само следствието – поясни ми Ерна. – Не усети ли първопричината?
– Усетих нещо, ама много слабо – отговорих ѝ аз.
– Сигурно, защото си доста на юг – предположи Ерна. – Зиги твърди, че е доста силно.
- Детайли
- Категория: Полъх от Севера
Участник в Конкурса за фентъзи разказ "Полъх от Севера"
~~~
Много, много отдавна, когато магията все още съществуваше за хората, Тъмният маг Алуд Ка проклел Северните хора никога повече да не видят слънчева светлина и обгърнал небето с черни облаци. Много шамани пробвали да развалят проклятието, но уви никой не могъл. Години минавали, хора се раждали и умирали без да видят слънцето. Велики империи, които притежавали десетки градове и зимни дворци, се борели за оцеляването си. Природата бе опустяла, Вълшебните дървета на Севера започнали да замират, а животните бавно, но сигурно изчезвали от света. Когато малките номадски народи решили да се спасят с бягство на юг, били посрещнати от зимни виелици, които успели да ги унищожат. Северът бил обгърнат от Проклятието и никой не могъл да избяга от съдбата, която ги очаквала. Светът на зимата бавно си отивал и никой не искал да му се притече на помощ.
